Германската емисионна банка Бундесбанк обърна поглед към своето минало. А там има страници, които не са за гордост, защото става думи за съучастие в престъпления по времето на нацизма. Бундесбанк тържествено оповести, че никога повече няма да позволи да бъде използвана като по времето на националсоциалистическия режим.

Централната банка на Германия публикува подробности за това как нейната предшественичка Райхсбанк е финансирала военните авантюри на Адолф Хитлер и е станала съучастник в експлоатация, експроприация и конфискация.

Значима роля във функционирането на нацисткия режим

По поръчка на Бундесбанк беше извършено цялостно проучване на историята на Централната банка в Германия в периода 1924-1970 г. Това проучване беше поверено в ръцете на независим екип. Публикуваните сега резултати показват, че предшественичката на Бундесбанк, Райхсбанк, играе значителна роля във функционирането на нацисткия режим между 1933 и 1945 г.

Тогава Централната банка подпомага да се финансира оръжейното производство в подготовка за войни и допуска на окупираните от Германия територии да се практикува финансова експлоатация. Тя участва още в регистрирането и обработката на конфискувани активи. Авторите на изследването установяват още, че банката всеобхватно се е ангажирала с антисемитските репресии, извършвани от нацистите: конфискацията, отчуждаването и продажбата на еврейски активи.

Райхсбанк не се e гнусяла и от други дела: тя се е грижила още за златото и чуждестранната валута, отнети от избитите в концентрационните лагери."Райхсбанк е действала като доброволен стожер и като пазител на отнетото имущество в контекста на финансовия Холокост", казва професор Албрехт Ричъл от Лондонското училище по икономика, един от двамата авторитетни историци, на които е възложено проучването. Неговият съавтор Магнус Брехткен добавя, че въоръжаването на Хитлерова Германия би било невъзможно без парите на Райхсбанк, които са били „инструмент на финансова война“.

Денацификация, но твърде ограничена

След войната в Западна Германия масово се провежда така наречената „денацификация“. Бивши служители на Райхсбанк, преминали през тази процедура, се добират до служба в новата емисионна банка. Първоначално наследник на Райхсбанк през 1948 г. става Bank deutscher Länder, а след това Бундесбанк, основана през 1957 г.одина. Много мениджъри на средно ниво от Райхсбанк продължават дейността си в Бундесбанк, което отразява и ситуацията в редица други публични институции в Западна Германия след войната.

"Приемствеността в рамките на това, което можем да наречем „функционален елит“, е една и съща в министерствата и в други публични институции", казва съавторът на изследването Магнус Брехткен от Института за съвременна история в Мюнхен. Един от тогавашните директори на Райхсбанк Карл Блесинг по-късно става и първи президент на Бундесбанк. През 1939 година Блесинг уж предпазливо се дистанцира от икономическата политика на Хитлер и отива в частния сектор, но и там практически работи за режима. Брехткен казва, че Блесинг е играл централна роля в плановете на нацистите да извлекат от Източна Европа колкото е възможно повече суровини.

Проучването установява обаче, че макар при кадрите да има приемственост, нито Бундесбанк, нито някоя друга от новите банки  в Германия може да се смята за правоприемник на Райхсбанк. Цялото злато на Райхсбанк е конфискувано от съюзниците срещу Хитлер, а сегашните златни наличности на Бундесбанк идват от излишъците, произведени в германската икономика през последните около 70 години.

Вече има цялостна картина за миналото

Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел заяви, че изследователите са предоставили "съкровищница от прозрения и изводи", които скоро ще бъдат изцяло достъпни за обществеността. Той напомни, че самата институция желае критично осмисляне на миналото си. "Това, което липсваше досега обаче, е цялостна картина на политиката на германската Централна банка преди, по време на и след края на Втората световна война. Сега вече разполагаме с такава картина", констатира Нагел на специална пресконференция.

"Изследването показва как централните банкери са станали доброволни съучастници на един престъпен режим", каза още Нагел. "То показва колко податливи на расизъм, антисемитизъм и антидемократично мислене са били тези хора." В обобщение президентът на Бундесбанк заяви: "Никога повече малцинствата не бива да бъдат изключвани и подлагани на държавна тирания. Никога повече не бива да се позволява на държавни органи като Централната банка да потъпкват демократичните ценности".

****