Представете си, че тренирате карате като любител, но треньорът в спортния клуб е десетократен европейски шампион, а курсът струва само 20 евро на месец. Невъзможно?

В Германия това е реалност - в карате клуба Dojo Ochi Bonn , който е сдружение в обществена полза. Част от неговия доброволчески треньорски екип е Мелиса Ратман - десетократна европейска шампионка по карате и носителка на множество купи от германски първенства. 33-годишната спортистка е и двукратна световна вицешампионка. Въпреки големите си професионални спортни успехи, тя е останала вярна на своя клуб и доброволческата дейност.

"Тук става дума за нещо много повече от спорт"

"Тук не става дума за власт, политика, шуробаджанащина или други изгоди", казва Мелиса, която по професия е финансов контрольор. "В нашия карате клуб цари хармоничен живот, тук се набляга на сплотеността и любовта към спорта."

Докато в много страни масовият спорт се е утвърдил по-скоро като доходен бизнес модел, в Германия спортните клубове с нестопанска цел са първият адрес за начинаещи спортисти и любители. Тези спортни сдружения в обществена полза се финансират главно чрез публични субсидии, доброволчески труд и членски внос, чиято средна стойност за страната е около 10 евро на месец.

Треньорите в тези клубове обикновено не получават заплата, а малка компенсация в знак на признание за тяхната дейност. Със своите над 86 000 спортни клубове, почти 30 милиона членове и близо два милиона доброволци, германската култура на спортните сдружения, ориентирана към общото благо, е дори част от културното наследство на ЮНЕСКО.

Мелиса Ратман също е започнала да се занимава с карате в спортен клуб с нестопанска цел – на шестгодишна възраст. На 15 години тя става част от германския национален отбор. Днес споделя опита си с 59-те членове на Dojo Ochi Bonn. Там тя води тренировките за напреднали и подготвя каратистите за състезания и изпити.

Ратман, която работи във финансовия отдел на Университетската клиника в Бон, се ангажира в спортния клуб в свободното си време. Доброволческата треньорска дейност играе важна роля в живота ѝ, защото в клуба става въпрос за много повече от спорт, както казва тя самата.

"Спортните клубове насърчават и социалните умения. Там се събират хора с различни истории, произход и възраст." Тези срещи укрепват сплотеността в обществото, казва треньорката, която не може да си представи ежедневието си без карате. "Този спорт и тази среда са неразделна част от живота ми."

"Спортът ме върна обратно в живота"

И Крис Лайце не би могъл да си представи живота си без любимия си спорт. Той е на 41 и е треньор доброволец във футболния отдел на спортен клуб TSG Steinheim в Баден-Вюртемберг . След тежка автомобилна катастрофа преди 10 години и последвали 17 операции, той полага много усилия, за да се завърне към нормалния живот. Спортът играе важна роля в този процес.

"Футболът е голямата ми страст . Исках отново да стана толкова добър на футболното игрище, както преди инцидента", разказва Крис, който по професия е автомеханик. Дългосрочните здравословни последици след катастрофата обаче се оказват сериозна пречка. И така той решава да стане треньор на деца. "Искам да науча момчетата на всичко онова, на което бях способен в най-добрите си години ."

Футболът е спортът с най-много членове в германските клубове. Само в спортния клуб на Крис в малкото градче Щайнхайм с 12 000 жители, 300 деца и тийнейджъри тренират футбол няколко пъти седмично – срещу членски внос от едва 65 евро на година.

"Тук децата се учат на емпатия, респект и честна игра"

"Тук децата се учат не само на футболни умения и дисциплина. Голямо значение се отдава и на социалното поведение", казва Крис. За него като треньор емпатията и уважението сред децата са не по-малко важни от изграждането на самоувереност и добиване на смелост.

Футболното игрище е и важно място за интеграция: при Крис Лайце играят деца от най-различен произход, за които най-важен е отборният дух. 

"Важно е и още нещо: малките футболисти да се научат и да губят, защото в живота не всичко върви гладко, както показва моята съдба. Покрай футбола научих никога да не се отказвам", казва треньорът доброволец. "Както гласи една немска поговорка, мачът приключва едва когато съдията свири края."

41-годишният мъж предава този дух и на младите спортисти. "Горе главата", провиква се той на игрището след всяка пропусната възможност, след всеки гол на противника.

Неговите играчи са на възраст между 11 и 13 години. За много от тях спортният клуб е и нещо като убежище от стреса в ежедневието. "На футболното игрище те получават признание, там се чувстват свободни и могат да се разгърнат", обяснява Крис и добавя, че това е важно за тяхната възраст. "Но всъщност важи и за мен. Независимо колко стресов е делникът ми, по време на тренировката забравям тревогите си. Дори и с хроничните болки, които имам от инцидента насам."

Какво му харесва най-много в спортния клуб? "Че тук човек се чувства като член на едно голямо семейство. Всички доброволци са важни, независимо какви са силните или слабите страни на всеки един от тях."

"Никога не е късно да започнеш да спортуваш"

"Спортът е помогнал на Крис да се върне към живота, а на мен пък спортът ме държи жива ", казва Мария Хелвих, когато научава историята на футболния треньор. Тя е на 78 години и от близо три десетилетия води курс по гимнастика за жени в спортния клуб Alfterer SC в малкото градче Алфтер край Бон. 

Мария открива страстта към спорта едва покрай децата си. В средата на 30-те си години става член на спортния клуб, а на 50 става треньорка. "Преди това имах толкова много задължения покрай семейството, но когато децата пораснаха, можех да отделям повече време за себе си и за нещата, които ми доставяха удоволствие извън дома", казва пенсионерката със заразителна широка усмивка. 

Всяка сутрин Мария прави упражнения - още преди закуска. "Искам да съм в добра форма за моите дами", казва тя и споделя, че се подготвя интензивно за всеки един час. Гледа видеа в интернет, измисля нови хореографии, търси подходяща музика.

Нейните "дами" са на възраст между 50 и 80 години. Те обичат Мария и положителната ѝ настройка към живота. "Тя винаги е в добро настроение. Истинско удоволствие е да спортуваш с нея", казват те в един глас.

"Да сме заедно с другите днес е толкова важно"

Най-голямата награда за Мария Хелвих е да види как сияят лицата на нейните "дами" по време на тренировка, а и след това. Доброволческата дейност е нещо двупосочна, казва пенсионерката: треньорите мотивират и ръководят, а членовете на клуба им дават признание и така ги правят щастливи. 

Спортният клуб на Мария предлага и неделни походи в планината, йога, волейбол, както и много други дисциплини - и всичко това срещу само 60 евро на година, независимо в колко курса участва човек. "Ние организираме и прекрасни коледни и летни празненства", споделя треньорката и добавя: "В днешно време е толкова важно да си заедно с другите".

Мария Хелвих няма никакво намерение скоро да се отказва от треньорското си място. Нейните "дами" ще са ѝ много благодарни. Защото без треньори като нея, Крис Лайце и Мелиса Ратман, които са доброволци с цялото си сърце, тези леснодостъпни спортни клубове в обществена полза просто не биха могли да функционират. Именно те и останалите доброволци превръщат германската култура на спортните клубове в нещо уникално. 

***
Вижте и това видео от нашия архив: