Германия иска да признае Гладомора в Украйна за геноцид
25 ноември 2022
Около четири милиона души стават жертва на Гладомора в Украйна, причинен от Сталин през 30-те години на ХХ век. Сега германският Бундестаг иска да го признае за геноцид. Няколко други държави вече го направиха.
Реклама
Управляващата коалиция в Германия призовава Бундестага да признае глада в Украйна, умишлено предизвикан от съветския диктатор Йосиф Сталин преди 90 години, за геноцид. Това съобщават "Франкфуртер алгемайне цайтунг" (ФАЦ) и "Шпигел". Проекторезолюцията ще бъде обсъдена и гласувана в Бундестага в сряда.
Няколко държави вече определиха Гладомора като геноцид над украинския народ. Едва наскоро, на фона на руската агресивна война срещу Украйна, Ирландия, Република Молдова и Румъния също го осъдиха. "От глада и репресиите е засегната цяла Украйна, а не само зърнопроизводителните ѝ региони", се казва в германското предложение. "От днешна гледна точка това предполага историко-политическа класификация като геноцид.”
Това "престъпление срещу човечеството" обаче е малко известно в Германия и Европейския съюз. Федералното правителство е призовано да допринесе за разпространението на информация за Гладомора и за възпоменанието на жертвите му.
Когато Сталин и Хитлер бяха големи приятели: история в снимки
"СССР и нацистка Германия в продължение на две години са били съюзници и заедно носят вина за избухването на Втората световна война". Вярно ли е това твърдение? ДВ провери фактите и показва историята в снимки.
Снимка: Ehlert/akg-images/picture alliance
Сталин и Рибентроп, август 1939 година
На 23 август 1939 година Хитлерова Германия и Съветският съюз сключват договор за ненападение. На първи септември Германия нахлува на територията на Полша от запад, а на 17 септември от изток влизат съветските войски.
Снимка: akg-images/picture-alliance
Подписване на Договора за ненападение, 1939 година
От страна на СССР договорът е подписан от председателя на Съвета на народните комисари Вячеслав Молотов, от страна на Германия - от министъра на външните работи Йоахим фон Рибентроп. Договорът често бива наричан "пакт Молотов-Рибентроп".
Снимка: dpa/picture-alliance
Молотов на посещение в Берлин
Страните се задължават да се въздържат от нападения една срещу друга и да спазват неутралитет, ако някоя от тях стане обект на военни действия от трета страна. Към договора е приложен секретен допълнителен протокол за подялба на сферите на интереси в Източна Европа.
Снимка: CPA Media Co. Ltd/picture alliance
Хитлер за Сталин и СССР
"Враговете ни разчитаха на това, че Русия ще стане наш противник след завоюването на Полша... Бях убеден, че Сталин никога няма да приеме предложенията на англичаните. Само безогледните оптимисти биха могли да мислят, че Сталин няма да разпознае истинската им цел. Русия не е заинтересована от съхраняването на Полша... Сега... пътят за войниците е открит", пише Адолф Хитлер (1939 г.)
Снимка: akg-images/picture-alliance
Сталин за Хитлер и пакта
"...как така съветското правителство реши да сключи пакт за ненападение с вероломни хора и изверги като Хитлер и Рибентроп? Не допусна ли грешка съветското правителство? Разбира се - не! Пактът за ненападение е пакт за мир между две държави", заявява Сталин през 1941 година след нападението на Хитлер срещу СССР.
Снимка: IMAGNO/Austrian Archives/picture-alliance
Хитлер и Сталин на корицата на списание "News Review"
Договорът е подписан след период на много сериозно охлаждане на съветско-германските отношения, предизвикано от идването на Хитлер на власт и от въоръжените конфликти, в които СССР противостои на Хитлеровата коалиция в Испания, както и на Япония в Далечния изток. Договорът е неочакван за мнозина.
Снимка: Mary Evans Picture Library/picture alliance
На границата с Полша, 1 септември 1939 година
Полската кампания на Вермахта представлява военна операция, в резултат от която е окупирана цялата територия на Полша, а някои нейни части са анексирани от Третия райх и от СССР. В отговор на агресията на Хитлер Великобритания и Франция обявяват война на Германия. Започва Втората световна война.
Снимка: dpa/picture-alliance
През септември 1939 година
На 17 септември 1939 на територията на Полша навлизат съветските войски. Официално е заявено, че това се прави с цел Западен Беларус и Западна Украйна да бъдат присъединени към СССР. Територията на Полша е поделена между Германия и Съветския съюз в съответствие с тайния протокол към Договора за ненападение.
Снимка: akg-images/picture alliance
Брест, парадът през 1939 година
Град Брест влиза в състава на СССР като център на новосъздадената Брестка област на Беларуската ССР. Съветско-германската демаркационна линия преминава по река Западен Буг. Именно Брест е един от първите градове, атакувани от германците на 22 юни 1941 година. Отбраната на Брестката крепост става символ на мъжество и войнска доблест. На снимката - парад при предаването на града на Червената армия.
Снимка: akg-images/picture-alliance
Дружбата приключва през 1941 година
След нападението на Германия срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 година пактът "Молотов-Рибентроп", както и всички останали съветско-германски договори, губят сила. През 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР осъди допълнителния протокол към договора и го обяви за недействителен от момента на подписването му. А 23 август в Европа е Ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма.