За степента на тревожност на хората в дадена страна можем да съдим по пазарния успех на фирмите, които изграждат паник стаи и частни бункери. В Германия този бизнес напоследък разцъфтява. Компанията BSSD Defence инсталира както системи за сигурност у дома, така и и паник стаи за около 20 000 евро и истински бункери, които струват до 200 000 евро.

Според техническия директор на фирмата Марио Пиеде през последните години все повече запитвания идват както от частни лица, така и противопожарни служби и градски управи. Тенденцията е започнала по време на пандемията от Ковид-19 и се е засилила още повече след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

"Никой не е очаквал, че в Европа отново може да се води конвенционална война", обяснява Пиеде. "Но за съжаление, историята се повтаря и хората, които и преди са имали такива мисли, сега просто реализират намеренията си", допълва той.

В Германия почти няма останали функциониращи бункери

Преди три месеца Сдружението на германските градове и общини, което представлява 14 000 общински съвета в страната, призова федералното правителство да инвестира 10 млрд. евро през следващите десет години в гражданска защита. По-конкретно с тези пари трябва да бъдат възстановени 2 000 бункера в страната, останали от времето на Студената война.

Това обаче няма да е никак лесна задача. От Федералната служба за гражданска защита и помощ при бедствия съобщиха за ДВ, че само 579 от тези бункери продължават да функционират като обществени убежища и в тях биха могли да се настанят около 478 000 души. Това е едва 0,56% от населението на Германия. Но дори и тези стари съоръжения са в лошо състояние.

В момента се подготвя нова концепция за бункери. В оценката на германското правителство, която се появи и по медиите, се казва, че за да се защити цялото население на страната, ще трябва да се построят още над 210 000 бункера, което ще отнеме 25 години и ще струва 140 милиарда евро.

"Изграждането на защитни съоръжения за населението беше пренебрегнато през последните 35 години", казва Пиеде. Според него възраждането на мрежата от укрития би трябвало е напълно възможно.

Каква защита предлагат тези бункери?

Бившият полковник от Бундесвера Ханс-Валтер Борис се пита доколко тези укрития биха били полезни, като се има предвид огромната огнева мощ на съвременните оръжия. В тази връзка той припомня, че Русия вече разполага с хиперзвукови ракети, които, ако бъдат изстреляни от Калининград, могат да достигнат почти всеки европейски град за две до пет минути. "Не е като през Втората световна война, когато при подаване на сигнал за бомбардировачи, забелязани над Хановер на път за Берлин, хората са имали 15 или 20 минути време, за да намерят бункер", казва Борис за ДВ.

Германското правителство заявява, че в случай на война големите големи обществени бункери биха били много по-малко полезни от децентрализираните защитени пространства в жилищните сгради. Поради тази причина правителството смята да препоръча на гражданите да се сдобият с евтини и леснодостъпни строителни материали, с които сами да изградят безопасни защитни помещения в мазетата си.

Тези пари могат да се използват и по-разумно

За Ханс-Валтер Борис това изобщо не звучи убедително. Той припомня, че един такъв конфликт лесно би могъл да прерасне в ядрена война, а ядрените оръжия днес са неизмеримо по-унищожителни от тези, използвани от САЩ в края на Втората световна война. "Ефектът вече не е сравним с този от Хирошима или Нагасаки. Със съвременните оръжия цялата Федерална република Германия може да бъде унищожена с девет до дванайсет ракети", уверява той.

Бункерите, които могат да устоят на подобна атака, трябва да се намират на хиляди метри под земята в швейцарските Алпи. "А и след това едва ли някой би пожелал да излезе навън", допълва той.

Вместо да инвестират милиарди в изграждането на мрежа от бункери, полковникът от резерва смята, че ще е по-добре правителствата да инвестират в това, което той нарича "нормална" защита на населението. Според него това могат да бъдат системи за предупреждение за бедствия, особено природни, като наводненията, които Германия преживя наскоро, и по-добро обучение на екипите, които оказват помощ при тях. "Това би имало повече смисъл, отколкото да сe готвим за някакви апокалиптични сценарии за края на света, при които на практика не можем да направим нищо."