"Зависимостта на германската икономика от Китай: пълен напред в грешна посока" – това е недвусмисленото заглавие на анализ, направен от кьолнския Институт за германската икономика (IW). Той съдържа настоятелен призив към политиката да се вземат мерки срещу нарастващото влияние на Китайската народна република във външната търговия и в германския бизнес.

Германската икономика зависи от Китай повече, отколкото китайската от Германия

"Германската икономика зависи много повече от китайската, отколкото обратното“, твърди авторът на изследването Юрген Матес. Зависимостта от Китай се превръща в политически проблем, имайки предвид отношението на Пекин към войната на Русия срещу Украйна и нарасналата заплаха от Китай за Тайван, твърди изследователят.

Ако след евентуално китайско нападение срещу Тайван Западът наложи санкции на Китай, фирмите в Германия ще се окажат изправени пред остър дефицит на всевъзможни продукти, произвеждани в Китай. А германските компании, които са широко представени в Китай, са застрашени от колапс на бизнеса им в Китай и дори от банкрут, предупреждава още експертът. Тогава държавата ще трябва да спасява тези крупни компании, за да не се допусне масово закриване на работни места, допълва Матес.

Германският бизнес упорито игнорира този геополитически риск

Тревогата на учения е свързана и с това, че през първата половина на 2022 г., когато рязко нарасналите геополитически рискове, произтичащи от сътрудничеството с Китай, е трябвало да станат очевидни за всички, германският бизнес не само не е ограничил сътрудничеството с Китай, а напротив - разширил го е до нови рекордни мащаби.

Матес цитира данни на Централната банка (Bundesbank), на Федералната статистическа служба (Destatis) и данни на Института за германската икономика (IW), според които само през първото полугодие на 2022 година преките германски инвестиции в Китай са достигнали рекордните 10 милиарда евро. През последните две десетилетия фирми от Германия никога не са инвестирали такива суми в Китай дори за цяла година.

По-добре повече бизнес с Китай, отколкото по-малко – изглежда това е кредото на много германски компании, които игнорират геополитическите рискове, търговската война между САЩ и Китай и тенденцията за изолация на Пекин. Очевидно китайският пазар и краткосрочните печалби от него са много привлекателни за германския бизнес", казва в тази връзка икономистът Юрген Матес.

Германия внася все повече стоки от Китай

Тревожни са и тенденциите в двустранната търговия: през първата половина на тази година вносът на китайски продукти е нараснал екстремно, а Китай вече държи 12,4% от целия внос на Германия. За сравнение: в годината преди пандемията този дял е бил 10 процента, а през 2000-та година – едва 3,4 процента. В същото време през последните години германският износ за Китай е престанал да нараства и е замрял на около 7,5 процента.

Външнотърговският дефицит на Германия спрямо Китай е достигнал почти 41 милиарда евро през първото полугодие на 2022 г. По този повод Матес казва, че диспропорциите в търговията с Китай се засилват все повече.

Бум на германските инвестиции в Русия след анексията на Крим

Прави впечатление, че всички изброени негативни тенденции - рязко увеличаване на вноса при спад на износа и съответно нарастващ външнотърговски дефицит - се наблюдават през първата половина на годината и в бизнеса на Германия с Русия.

Но основната прилика е другаде: бурната активност, която германският бизнес демонстрира в Китай през първата половина на 2022 г., въпреки рязко нарасналите геополитически рискове, напомня за поведението на германските компании на руския пазар след анексирането на Крим през 2014 година. На тази насилствена промяна на границите тогава германският бизнес отговори с бум на инвестициите в Русия.

Да припомним също, че през 2018 г. преките инвестиции на германските компании в Русия достигнаха рекордните 3,4 млрд. евро, а през първото тримесечие на 2021 г. – след като президентските мандати на Владимир Путин започнаха да се броят отново от нулата, само за три месеца германският бизнес инвестира 1,1 млрд. евро в Русия. До началото на 2022 г. пък Германия доведе зависимостта си от вноса на руски газ, въглища и нефт до исторически максимум.

Корекция на курса?

В заключение Институтът в Кьолн пледира за намаляване на зависимостта на германските фирми от китайския пазар и дори за държавна намеса, която да внесе корекции в сегашния курс на развитие.