Германският приятел на Путин: "Какво искаш - цяла Украйна?"
Иля Ковал
30 януари 2023
Никой друг човек на Запад не е толкова близък на Путин, колкото германецът Матиас Варниг. Пред "Ди Цайт" той разкрива подробности за разговорите си с руския президент след началото на войната в Украйна.
Шефът на "Северен поток 2" Матиас ВарнигСнимка: picture-alliance/dpa/TASS/V. Smirnov
Реклама
Директорът на "Северен поток 2" Матиас Варниг разкри пред германския "Ди Цайт" подробности за свои разговори с Владимир Путин, проведени след началото на войната в Украйна. Шефът на дъщерното дружество на Газпром е смятан за много близък приятел на руския президент.
"Държавна тайна"
Варниг разказва, че се е видял с Путин малко преди руската инвазия в Украйна. След тази среща е останал с впечатлението, че руският президент мисли рационално. Няколко месеца след нахлуването в Украйна германецът се е срещнал отново с Путин в Москва, на четири очи. Варниг твърди, че тогава се е опитал да го убеди да спре войната.
Варниг разказва още, че е задал на Путин следните въпроси: "Какви са целите ти? Говориш за Донецк и Луганск, а в същото време твоите войски искат да превземат Киев. Как се връзва това с твърденията ти? Искаш Одеса, Харков или цяла Украйна? Или даже повече?". Отговорът на Путин, според него, бил просто: "Това е държавна тайна".
Матиас Варниг твърди още, че в същия разговор Путин му предложил да се премести заедно със семейството си в Москва. "Ще намерим нещо за теб тук", уверил го руският президент. Но германецът отхвърлил предложението.
"Токсичен"
Варниг твърди, че се познава с Путин от 90-те години на миналия век. По това време германецът е работил за "Дрезднер Банк" в Санкт Петербург. Други източници твърдят, че първите им контакти са от 1989 г. в Дрезден, където Варниг е бил агент на ЩАЗИ, а Путин - на КГБ. Германецът признава, че връзките му с руския президент са го направили "токсичен" за обкръжението му.
През годините Варниг е бил член на Съвета на директорите на банка "Россия", както и на Надзорния съвет на ВТБ. Той е бил и председател на Съвета на директорите на "Русал", участвал е в управителните съвети на "Транснефт" и "Роснефт". Оттегля се е оттам през май 2022 г., малко след началото на руската инвазия, но остава начело на дъщерното дружество на Газпром "Северен поток 2", което изгражда едноименния газопровод.
Матиас Варниг с бившия германски канцлер Герхард Шрьодер в Санкт Петербург; архивна снимкаСнимка: picture-alliance/dpa/A. Maltsev
Варниг разказва още, че страхът на Путин от коронавируса е невъобразимо голям и заради това той се е изолирал от външния свят. Почти никой не може да го посещава, а по-голямата част от комуникацията се извършва чрез телефонни разговори и видеовръзки, обяснява Варниг. Шефът на "Северен поток 2" споделя още, че не е забелязвал признаци Путин да е болен.
"Отиваш при убиец"
От публикацията в "Ди Цайт" научаваме още, че съпругата на Варниг Елена, която е родена в Русия, доскоро е била противничка на Путин. Нейните роднини, живеещи там, са ставали многократно свидетели на корупцията и проблемите в здравния сектор. Преди едно от пътуванията на съпруга си до Москва тя му заявила следното: "Не ти пожелавам приятно пътуване. Отиваш при убиец". След началото на войната обаче Елена заела страната на Русия. "Не мога да бъда против Путин. Не бих искала да живея в свят, в който Русия е победена", казва тя.
Варниг е обект на санкции от страна на САЩ, а германските данъчни служби проверяват финансите му. По собствените му сведения Варниг притежава осем къщи и два апартамента, без да се броят имотите, които семейството му използва за собствени нужди. Част от имуществото на Варниг е на името на децата му - заради евентуалното налагане на нови мерки срещу него.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни:
Путин лъже. Тези снимки го доказват:
Путин отрича руската армия да е атакувала и цивилни цели в Украйна. Но фактите доказват обратното. Като снимките в тази фотогалерия, която показва само една част от разрушените от руснаците цивилни цели.
Снимка: Maksim Levin/REUTERS
Над 5500 убити цивилни граждани
В края на юни президентът на Русия Путин заяви: "Руската армия не атакува граждански цели". Независимите наблюдатели обаче твърдят друго. По данни на ООН (към 22 август) от началото на войната в Украйна при руски нападения са загинали над 5500 цивилни и са ранени над 7800 души. На снимката се вижда една от тези атаки - разрушеният търговски център в Кременчук на 27 юни.
Снимка: Efrem Lukatsky/AP Photo/picture alliance
Чаплине: 25 убити при бомбардировка
Огромен кратер в Чаплине: малкият град в Източна Украйна с около 3800 жители става обект на руска атака на 24 август, както по-късно признава Министерството на отбраната в Москва. Улучен е влак за превоз на оръжие. Нападението обаче засяга и цивилни граждани: според украинската железопътна компания са загинали 25 души, включително две деца.
Снимка: Dmytro Smolienko/Ukrinform/IMAGO
Виница: 28 жертви при ракетно нападение
На 14 юли руската армия извършва ракетен обстрел срещу "Дома на офицерите" във Виница, където се твърди, че се е състояла "среща на военното ръководство на украинските въоръжени сили с чуждестранни доставчици на оръжие". Загиват 28 души, включително три деца и трима полицаи. Съобщава се, че повече от 100 души са били ранени. Виница се намира югозападно от Киев.
Снимка: State Emergency Service of Ukraine/REUTERS
Часив Яр: 48 загинали при обстрел на жилищен блок
На 9 юли вечерта малкият източен украински град Часив Яр е обстрелван. Съобщава се, че ракетни установки "Ураган" са поразили жилищни райони. Особено тежко е засегната пететажна жилищна сграда: от развалините са извадени най-малко 48 загинали.
Снимка: Nariman El-Mofty/AP/dpa/picture alliance
Сергеевка: 21 убити при атака с крилата ракета
Най-малко 21 души са убити при ракетно нападение срещу Сергеевка на 1 юли. Пристанищният град край Одеса е ударен с крилати ракети през нощта, съобщава "Амнести интернешънъл" след разследване на място. Според доклада на правозащитната организация, при нападенията са били ранени най-малко 35 души. Сергеевка е популярен украински курорт, особено сред руските туристи.
Снимка: Maxim Penko/AP/picture alliance
Краматорск: 61 загинали на железопътната гара
На 8 април ужасяващи кадри от Краматорск обикалят света. Няколко руски ракети "Точка-У" удрят железопътната гара на града в източната част на Украйна, докато десетки хора чакат там влак, който да ги отведе на Запад. Загиват 61 души, включително седем деца. Балистичните експертизи установяват, че ракетите "Точка-У" са изстреляни от контролираната от Русия територия на Украйна.
Снимка: Ukrainian President Volodymyr Zelenskyy's Telegram channel/dpa/picture alliance
Буча: открити са 1316 трупа
Буча става синоним на бруталния подход на руската армия: след изтеглянето на руските войски на 30 март, в Буча и околностите ѝ са намерени общо 1316 тела на убити цивилни. Макар че Русия отрича да е имало масови убийства, международни специалисти по проверка на фактите и разследващи екипи откриват доказателства за екзекуции на цивилни, извършени от руски войници.
Снимка: Zohra Bensemra/Reuters
Николаев: 36 загинали в областната администрация
На 29 март въздушен удар поразява сградата на областната администрация в Николаев. Централната част е напълно разрушена от първия до деветия етаж. От сградата остават само фрагменти. Експлозията поврежда и няколко жилищни и административни сгради в близост. Загиват 36 души.
Мариупол: най-малко 300 загинали в градския театър
На 16 март бомба пада в театъра в центъра на Мариупол. Според правозащитната организация "Human rights watch", по това време в сградата от нападенията са се укривали над 500 цивилни. Думата "деца", изписана с огромни бели букви пред и зад сградата, не спасява хората от фаталната бомбардировка. По данни на градската управа са загинали най-малко 300 души.
Снимка: Pavel Klimov/REUTERS
Мариупол: четири жертви при нападение срещу родилна клиника
На 9 март руски въздушен удар разрушава детската болница с родилно отделение в Мариупол. Най-малко четирима души загиват, включително бременна жена с дете, а най-малко 17 души са ранени. Докато руското министерство на отбраната говори за "инсценирана провокация", върховният представител по външните работи на ЕС Жозеп Борел нарича бомбардировката "военно престъпление".
Снимка: Evgeniy Maloletka/AP/picture alliance
Харков: ракетен обстрел убива 24 души
Видеозапис от охранителни камери показва, че на 1 март ракета удря сградата на Харковската областна администрация. Видеото е публикувано от украинското външно министерство. Таваните и прозорците на сградата, която се вижда на снимката, направена в часовете след нападението, са разрушени, а 24 души, включително и минувачи, са убити вследствие на атаката.
Снимка: Pavel Dorogoy/AP/picture alliance
Разследване от Международния наказателен съд
Украинските власти съобщават за повече от 29 000 военни престъпления от началото на войната (към 26 август). Вече се провеждат независими разследвания. Международният наказателен съд изпраща екипи от експерти, които да съберат доказателства. Според Женевската конвенция умишлените нападения срещу цивилни граждани се класифицират като военни престъпления. Русия обаче не признава Наказателния съд.
