Гневът на фермерите: защо изкараха тракторите в Германия
Щефани Хьопнер | Детлеф Ландмесер (ARD)
10 януари 2024
Заради отворилата се милиардна дупка в бюджета германското правителство премина в режим на икономии, който засяга пряко и интересите на фермерите. Затова те изкараха тракторите. Срещу какво протестират?
В столицата Берлин стотици фермери се събраха с тракторите си пред Бранденбургската врата. Но и на други места в Германия движението е сериозно затруднено от протестиращите земеделци. Кулминацията на техните действия е насрочена за 15 януари в Берлин.
Фермерите протестират срещу политиката за строги икономии на федералното правителство. Те станаха необходими след решението на Федералния конституционен съд за бюджета. Първоначално планът предвиждаше да бъдат отменени наведнъж съществуващите данъчни облекчения за дизела и освобождаването от данъка върху моторните превозни средства за селскостопанските и горските превозни средства. Това щеше да донесе почти 1 млрд. евро допълнителни приходи за правителството.
Секторът е в сравнително добра позиция
Актуалните планове предвиждат данъчната отстъпка за дизела да бъде постепенно премахната в рамките на три години. От 2027 г. субсидията за дизеловото гориво ще отпадне изцяло. Според Федералното министерство на земеделието през 2024 г. един средно голям фермерски бизнес може да очаква допълнителни разноски за дизел за около 1000 евро. Освобождаването от данъка върху моторните превозни средства ще остане постоянна мярка.
Напоследък секторът като цяло се намира в сравнително добро състояние след няколко трудни години, коментира ARD. Германската фермерска асоциация (DBV) съобщи, че през изминалата икономическа година (2022 - 2023) стопанствата са постигнали рекордни резултати. Основните търговски стопанства са генерирали средно 115 400 евро, което представлява увеличение с 45% в сравнение с предишната година. "Това не е прекомерно висока сума в сравнение с други сектори, като месарския, хлебарския или сладкарския отрасъл", обясняват още от асоциацията. Фермерите се възползват най-вече от поскъпналите храни.
Болезнено, но поносимо
Фермерската асоциация обаче вече е по-песимистично настроена за настоящата 2023 - 2024 икономическа година. Стопанствата са инвестирали значително по-малко, посочва президентът на браншовия съюз Йоахим Руквид: В допълнение към това цените на зърното, маслодайните култури и млякото отново вървят надолу.
Намаляването на субсидиите за дизела е болезнено за повечето стопанства, но е поносимо, обяснява директорът на Института за развитие на селското стопанство "Лайбниц" Алфонс Балман, цитиран от АРД. Това означава загуба на приходи между 1 и 3 процента. "Онова, което се крие по-надълбоко обаче, е голямата обща несигурност, съществуваща в земеделието", казва той.
Правителствените помощи остават значителни
Според германското правителство субсидията за дизеловото гориво за фермерите, която се обсъжда сега, представлява едва около 6% от общите субсидии за селското стопанство. Съществуват и други субсидии. През икономическата 2021 - 2022 г. около 37% от тези субсидии са идвали от федералното и местни правителства. Лъвският дял - около 57% - е бил от европейско финансиране.
Според германското правителство през икономическата 2021 - 2022 г. средното стопанство е получило почти 48 000 евро под формата на преки субсидии. Следователно държавното подпомагане представлява значителен дял от доходите на стопанствата. Средно то е било 45%, а за големите ферми в източните германски провинции - даже близо 50 процента.
Вижте и тази наша галерия:
Как аграрните субсидии вредят и на природата, и на човека
ЕС инвестира по около 60 млрд. евро в аграрния сектор. Ползите обаче са съмнителни, защото най-големите ферми получават и най-много пари. А масовото животновъдство и земеделие разсипват околната среда и човешкото здраве.
Снимка: picture-alliance/Forum Moderne Landwirtschaft/S. Lüdtke
Който има много, получава още повече
Големите аграрни стопанства, които работят на индустриален принцип, получават средно по 267 евро субсидии на хектар. А все повече дребни фермери се отказват. Колкото по-голямо е едно аграрно стопанство, толкова повече субсидии получава - критикува новият Аграрен атлас, публикуван от екологичната организация BUND, близката до Зелените фондация „Хайнрих Бьол“ и вестник „Le Monde diplomatique“.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Kahnert
Нитрати в питейната вода
Обширни земеделски площи се пренаторяват – количествата на използвания оборски тор често са толкова големи, че изобщо не могат да се поемат от растенията. В резултат на това в подпочвените води на Европа все по-често се откриват нитрати, чиято концентрация надвишава максимално допустимите в ЕС 50 милиграма на литър.
Снимка: Imago/J. Koehler
Пестициди има дори в косата
От 15 години насам общият оборот от продажбите на пестициди в Европа остава почти непроменен. Остатъци от общо 15 вида пестициди се откриват в косите на хора от шест европейски държави, изследвани по поръчка на Зелените в Европарламента. Навярно резултатите и в останалите 22 страни от ЕС не са по-различни.
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Kalaene
Щети от климатичните промени
Селското стопанство в ЕС понася огромни щети от климатичните промени, но от друга страна и самото то допринася съществено за глобалното затопляне. След производството на електроенергия и транспорта, селското стопанство е третият най-голям замърсител на атмосферата с парникови газове. Индустриализираното животновъдство и прекомерната употреба на торове са двата основни проблема.
Снимка: S. Hasselmann
Когато храната разболява
Всеки втори гражданин на ЕС има наднормено тегло, а почти всеки шести страда от затлъстяване. Европейците консумират прекалено много и нездравословни храни, а индустриализираното селско стопанство насърчава тази тенденция. Въздействието на използваните пестициди, хормони и антибиотици върху здравето на потребителите все още не е достатъчно проучено.
Снимка: picture-alliance/Helga Lade Fotoagentur GmbH, Ger
Нехуманни условия за животните
Масовото животновъдство в страните от ЕС има твърде тъмни страни – отношението към отглежданите животни е всичко друго, но не и хуманно. Голяма част от европейските потребители са готови да плащат по-високи цени за защитата на животните в селското стопанство. Почти никъде в Европа условията за отглеждане на животните обаче не са твърде хуманни.
Снимка: DW/O. Pieper
Експлоатация с европейски пари
В испанската провинция Алмерия има гигантски парници за плодове и зеленчуци. Работниците там най-често са нелегални мигранти, които получават мизерно заплащане, нямат социални осигуровки, нито прилични условия за живот. Благодарение на европейските аграрни субсидии и експлоатацията на техния труд, зеленчуците, произвеждани в Алмерия, са дори по-евтини, отколкото тези от Африка.
Снимка: DW
Опустошителни въздействия
Аграрната политика на ЕС оказва опустошително въздействие над околната среда. Тропическите гори в Латинска Америка и Азия се изсичат, за да се отглежда соя за фураж. През 2017 година над 40% от износа на птиче месо от ЕС е бил предназначен за държавите, южно от Сахара. Тамошните фермери обаче не могат да се конкурират със субсидираните аграрни продукти от ЕС.
Снимка: picture-alliance/R. Chalu
Каква ще е бъдещата аграрна политика?
Европейската аграрна политика се преработва на всеки седем години. В момента се водят преговори за аграрната реформа през 2021 година. Аграрната индустрия лобира в Брюксел на пълни обороти. Сдруженията на потребителите и защитниците на животните също искат да участват в определянето на общата аграрна политика, но влиянието им е скромно.