Голанските възвишения: защо Израел толкова държи на тях?
Карла Блайкер
30 юли 2024
След нападението срещу Мадждал Шамс, при което в събота загинаха 12 деца и младежи, Голанските възвишения заеха централно място в близкоизточния конфликт. Какво трябва да знаем за тях?
Реклама
Според Израел отговорност за нападението от събота над селото Мадждал Шамс в Голанските възвишения носят подкрепяната от Иран радикалната ислямска милиция Хизбула. Те отхвърлят обвиненията и отричат участие в атаката.
Хизбула е класифицирана като терористична организация от САЩ, Германия и други западни държави. Европейският съюз определя въоръженото крило на Хизбула като терористична групировка.
Нападението привлече световното внимание към Голанските възвишения. Какво трябва да знаем за тях?
Къде са и каква е историята им?
Голанските възвишения представляват хълмиста местност в граничната зона на Израел, Ливан, Сирия и Йордания. От израелска страна те граничат с езерото Генезарет, разположено на 212 метра под морското равнище.
Най-високата точка на Голанските възвишения е връх, издигащ се на 2800 метра в северната им част. Земята е камениста, но част от площите се използват за селско стопанство - за винопроизводство и като пасища за крави и овце.
Преди това районът е бил използван от Сирия за военни цели - например за обстрелването на израелски територии. Сирия и до днес претендира, че Голанските възвишения са изцяло нейни.
През октомври 1973 година Сирия, Египет и други арабски държави нападнаха Израел и то на най-големия еврейски празник Йом Кипур. В тогавашната война Сирия успя първоначално да си възвърне част от възвишенията, но след това отново ги загуби в течение на сраженията.
За ООН възвишенията са сирийски. През май 1974 година световната организация изпрати там мироопазваща мисия - UNDOF, която е една от най-продължителните мисии на ООН. Оттогава насам сините каски контролират буферна зона между Голанските възвишения и останалата сирийска територия.
Подобно на ООН, голяма част от международната общност също не признава Голанските възвишения за израелски. Изключение представляват САЩ, които по време на управлението на президента Доналд Тръмп през 2019 година признаха претенциите на Израел спрямо региона. Ситуацията остана същата и при управлението на Байдън.
Както е стратегическото значение на Голанските възвишения?
Голанските възвишения са стратегически много важни за Израел от военна гледна точка заради хълмовете, които се спускат към израелска и сирийска страна. Тяхната окупация до голяма степен възпрепятства възможностите за нападение срещу Израел.
Освен това така израелските военни части имат възможност да държат Сирия под око - разстоянието до столицата Дамаск е само 60 км по въздушна линия. Има и още нещо - в района има много притоци на река Йордан, която е въжен източник на питейна вода за Израел.
Както крайнодясното правителство на министър-председателя Бенямин Нетаняху, така и дясноконсервативните течения в Израел отхвърлят категорично възможността за връщането на региона.
Кои са друзите?
Друзите представляват значителна част от жители на принципно слабо населените Голански възвишения. Те са арабска народностна и религиозна група, която живее предимно в Ливан, Сирия и Израел.
Повечето от друзите в Голан се чувстват принадлежни към Сирия, където имат и семейства. Мадждал Шамс, където при ракетно нападение в събота загинаха 12 деца и младежи, също е друзко село.
Друзите на Голан имат право да поискат израелско гражданство, но малцина се възползват от тази възможност - повечето предпочитат да останат сирийски граждани. Те обаче скоро могат да бъдат въвлечени в сегашния конфликт в Близкия изток, тъй като Израел заплаши Хизбула с последствия за нападението.
***
Припомнете си и тази галерия за Израел:
Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. Конфликтът с палестинците обаче и до днес е извор на напрежение и военни сблъсъци.
Снимка: Imago/Seeliger
Епохално събитие
На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Международно признание за новата държава
Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.
Снимка: Getty Images/AFP
Шест милиона жертви
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/akg-images
"Накба" - Катастрофата на палестинците
За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Проекти за бъдещето
Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.
Снимка: Photo House Pri-Or, Tel Aviv
Детство в кибуц
В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.
Снимка: G. Pickow/Three Lions/Hulton Archive/Getty Images
Шестдневната война от 1967 година
Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.
Снимка: Keystone/ZUMA/IMAGO
Оспорваната заселническа политика на Израел
Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.
Снимка: picture-alliance/newscom/D. Hill
Ярост и камъни
През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.
Снимка: picture-alliance/AFP/E. Baitel
Договорите от Осло
С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Празният стол на Ицхак Рабин
Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Delay
Реч на немски език пред Кнесета
Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.
Снимка: picture-alliance/dpa
Израелската стена
Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.
Снимка: picture-alliance/dpa/dpaweb/S. Nackstrand
Поклон пред жертвите
Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.