От високоговорители на централния площад в украинския град Изюм звучи популярна местна песен, в която се пее "Аз съм в рая". Фасадата на кметството изглежда прилично, но отвътре всичко е изгоряло. Отсрещната сграда е с разрушени последни етажи и покрив.

"Още нямаме прозорци"

И в покрайнините на града войната е оставила следи. Щетите далеч не са поправени. "Все още нямаме прозорци и покривът е счупен", казва Людмила, която живее в покрайнините на Изюм и се грижи за цветята на централния площад в града. "Никой няма да го поправи, а ние нямаме достатъчно пари да се справим сами." Затова на мястото на прозорците са заковани дъски, разказва в свой репортаж германската обществено-правна телевизия АРД. Семейството на Людмила обаче се притеснява, че ако не възстановят прозорците, през зимата ще студуват.

Такава е ситуацията в Изюм точно една година след освобождението му от руската окупация. Людмила разказва, че е щастлива, че украинските войски са ги освободили. Тя и семейството ѝ прекарали по-голямата част от времето на окупацията в мазето. Стреляло се постоянно.

Много други хора в града предпочитат да не говорят за този период. Вячеслав знае защо. В момента Русия отново напада Източна Украйна - в региона на Купянск.

Страхът, че руснаците ще се върнат

Местните се надяват, че руснаците няма да се върнат повече в града, че отбранителните позиции са достатъчно добри. "Ако се върнат, ще правят пак същото като първия път - ще убиват и изнасилват", казва 32-годишният Вячеслав, който е загубил единия си крак на фронта.

Володимир Мазюкин, заместник-кмет на града, потвърждава, че страховете са съвсем реални. 11 хиляди души са се завърнали в Изюм след края на окупацията, уточнява АРД. Всички те знаят какво би означавала нова окупация. А именно: нови мъчения.

"Преди година открихме 449 тела на цивилни в общ гроб", разказва Мазюкин. "Дори хората, които случайно са попадали на нещо, което не бива да виждат - например военна техника в гората, са били застрелвани. Ще намираме още много тела", казва той.

Хората в Изюм успели да погребат достойно 150 от убитите, които са били открити в масови гробове. По всички други случаи още текат разследвания, пише АРД.

Колаборационизмът е трудна тема

Според Мазюкин има и друга причина хората да не искат да говорят за окупацията - случаите на колаборационизъм. По думите му това е сложна тема, защото ако някой извърши държавна измяна - например да издаде военни тайни, това, разбира се, се наказва. Но ежедневните дела, с които мнозина са помагали на окупатора, не са толкова лесни за оценяване.

Областните управители на много места работели с окупаторите. Някои учители също заминали за Русия, където да бъдат обучени. "Искаме да запазим училището", казали те на заместник-кмета Мазюкин. Той обаче се чуди кое училище биха могли да запазят по този начин.

Нещо добро след ужасите

Пред АРД Мазюкин казва, че 80 процента от високите сгради в града са били частично или напълно унищожени. Работата по възстановяването на първите 12 жилищни блока тепърва започва. Засега във всички сгради има ток и вода, а за зимата градската управа е осигурила подвижни печки на пелети, които да затоплят водата за домакинствата.

Животът в Изюм постепенно се връща към нормалността. "В някои отношения сега сме по-добре, отколкото преди войната",смята Юрий Кузницов - лекар в местната болница. "Сега използваме ултразвук, когато слагаме упойки, за да контролираме къде попада иглата. Това ни беше дарено от Германия, заедно с още други уреди", обяснява той.

Обратно към нормалния живот

Кабинетът на 53-годишният лекар е в мазето на болницата, защото голяма част от сградата е разрушена. Включително операционните, пише АРД. Кузницов казва, че нищо вече не може да сломи хората, които са стоели свити в мазето на болницата по време на руските въздушни нападения. В новите планове за реконструкция на болницата сега е включено и бомбоубежище.

"Смях се наскоро, защото се зарадвах, че пияни хора ми подвикваха по улицата", казва Кузницов. Зарадвал го дори и малък пътен инцидент - това са все "знаци, че животът се нормализира", казва лекарят. Но и добавя: "Господ да ни пази от завръщане на руснаците."

***
Вижте и това видео от нашия архив: 

Преди една година жители на освободени украински села разказват как руските войници са бягали от украинците. "Още не можем да дойдем на себе си", споделят местните. "Локвата кръв още е пред очите ми", казва една жена от Зализничное.