Глинените многоетажни сгради на град Шибам в Йемен са известни в цял свят. Много от тях са на 500 години. От 1982 г. те са включени и в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Но кризите и войната в Йемен са оставили своя отпечатък върху сравнително мирната област Хадрамаут. Туристи почти не посещават мястото вече. И опазването на древните къщи, в които и до днес живеят йеменски семейства, става все по-трудно, разказва SWR. 

От някогашното величие не е останало много

Стълбището на една от сградите тук е тясно и неравно, а изкачването до последния етаж е трудно, става ясно от репортажа на германската обществено-правна медия. Стъпка по стъпка обитателите на многовековната къща продължават пътя си нагоре. За пореден път е тъмно заради прекъснатия ток. Навън е 40 градуса по Целзий, но вътре е приятно хладно.

"В тези глинени къщи температурите не са толкова високи", обяснява Мохамед Хамис Хауар, който живее в Шибам. "Независимо от това колко горещо е навън, вътре е по-добре. Сградите разполагат с вентилационни шахти, въздухът циркулира в цялото помещение и хладният въздух навлиза навътре".

Тясната квадратна къща на Хауар и семейството му се издига на седем етажа. В нея има също толкова стаи. Те са оскъдно обзаведени, а с изкачването нагоре помещенията стават все по-малки. Единствените удобства тук са съдраните килими и няколкото тънки матрака. От някогашното величие на бившата столица на региона Хадрамаут в Източен Йемен не е останало много.

"Тук съм израснал, тук живея, тук искам да умра"

Мнозина от приблизително хилядата жители на историческия град Шибам днес се борят за оцеляването си. Така е и почти навсякъде другаде из страната. Въпреки това Мохамед Хамис Хауар иска да остане в родния си град.

От терасата на покрива на старата сграда той гледа към известните небостъргачи на града си и казва: "Шибам е моята майка. Той е целият ми живот. Ако някой ми предложи да замина за Саудитска Арабия, бих предпочел да си остана в Шибам. Тук съм израснал, тук живея, тук искам да умра".

Сградите кули, издигнати от глинени тухли, са наредени една до друга. Те са повече от 450 и са обагрени в пясъчен цвят. Повечето етажи са проектирани квадратни и се стесняват нагоре.

"Манхатън на пустинята"

Жилищните кули се издигат на до 25 метра височина. Това е и причината да наричат град Шибам "Манхатън в пустинята". Йеменският град обаче е много по-стар от нюйоркския остров.

Екскурзоводът Мохамед Фейзал Ба Обаид знае много за историята на града: "Имало е племена, които са искали да завладеят Шибам. Но водата, която ображда града, когато завали, им е попречила", обяснява той.

Дълго време впечатляващата архитектура е била магнит за туристи, но днес малко хора посещават Шибам. В тесните улички между къщите овце вървят към оборите. Долните етажи на сградите са отредени за животните. Така е от векове. Жителите на Шибам отглеждат овце, работят на близките полета или са временни работници. Бедността, безработицата и неграмотността са широко разпространени проблеми в Йемен.

Преди да бъде убит през 2017 година, бившият дългогодишен президент на страната Али Абдула Салех не използва приходите от петрола, за да изгради пътища, училища и болници. Вместо това той предпочиташе да си купува благоволението на политическите си опоненти, отбелязва SWR. 

Жителите се борят да опазят сградите

Контрастът между Йемен и много от другите държави в арабския свят от години е повече от очевиден. Страната днес се смята за най-слабо развитата в региона. В продължение на години различни групи от населението се борят за власт и ресурси, особено в северната и южната част на страната. Вековните сгради в Шибам напомнят, че нещата някога са били различни. Те са оцелели цели пет века. Днес жителите се борят да ги запазят:

"Жителите на града всъщност имат полза от сезонните дъждове. Но сега падат обезпокоителни количества дъжд. Това има своите последици за града, тъй като той е построен от глина. И постоянно се налагат реновации", обяснява Мохамед Фейзал Ба Обаид.

В късния следобед, когато температурите падат и градът се оживява, мъжете от Шибам се срещат в кафенето при голямата градска порта. Някои от тях разговарят, други пушат наргиле, а трети седят върху килима на открито и играят домино.

Войната, която опустоши Йемен, остава надалеч. Мохамед Фейзал Ба Обаид се надява това да продължи да е така: "Този град е туристическа дестинация. Той е една от най-важните туристически дестинации в Йемен. Ние гледаме на него като на съкровище. А ако имаш съкровище, си длъжен да го пазиш".

***
Вижте и тази галерия от нашия архив: