Шведският град Кируна дълги години живя охолно от добива на желязна руда. Но мините пропълзяха на голяма площ под земята и започнаха да "прояждат" основите на сградите - с риск да потънат. Сега се налага да се местят.
Реклама
Желязната руда се добива в Кируна от над 120 години и градът се издържаше от дози добив доста добре, припомня „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.
Но рудодобивът разяжда земята под сградите, пропуква стените им, предизвиква размествания на земните пластове и леки земетресения. Кируна на практика е разделена на две части – тази, която е в близост до мината, е застрашена от потъване.
Градът е принуден да се мести
"Градът трябва да се премести. Това е единственият начин да продължим добива в Кируна", казва говорител на шведската държавна минна компания LKaB, цитиран от ФАЦ. Въпросната компания експлоатира мината в Кируна. Съкращението съдържа в себе си и наименованието на планината с находище на желязна руда, която се извисява над града. Отначало там е бил концентриран рудодобивът, за който свидетелстват множество следи в планината.
В град Кируна почти всички са ангажирани по някакъв начин с минодобивната компания. И това не е случайно. Край най-северния град в Швеция се добива не само желязна руда. Преди време там бе открито огромно находище на редки почви и метали. Говореше се дори за сензационна находка.
Представители на LkaB бяха заявили, че очакват това находище да намализависимостта на страната, а и на Европа от Китай, защото именно той е водещ доставчик на редкоземни метали в света, които са крайно необходими за съвременните производства на смартфони, ветрогенератори и др.
Кируна загива...
Сега обаче атмосферата в града не е вече така оптимистична. От стария център на града не е останало много. Виждат се развалини от сгради, на една от стените има надпис: „Кируна загива... бори се за нея!“. Никой обаче не се бори срещу преместването на пропадащия град, пише ФАЦ - “хората са се примирили, макар че никой няма желание да се мести от родното си място“.
Сърбия: вижте жените от Кривел, които се борят за селото си
Жителите на сръбското село Кривел страдат от минодобивния бизнес. Там живеят много власи, които искат да запазят начина си на живот и общността си. Вижте как жените от селото се борят за това.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
Купчини шлака и повредени къщи
Това е сръбският миньорски град Бор, гледан от хълм близо до село Кривел. Пейзажът е изпъстрен с купчини шлака от близката медна мина, а през долината си проправят път безкрайни колони от оранжеви камиони. Стените на къщите в Кривел са се напукали заради подземните експлозии, а някои дори са се срутили напълно.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
Готови да се борят
"Един ден стоях в центъра на селото и гледах как камион след камион минава през него. Малкият мост се люлееше под тежестта им", разказва 78-годишната Вукосава Радивоевич. Тя е една от двайсетте жени, които протестират на смени срещу мината. На барикадата зад нея е поставен надпис "Блокада". Уточнено е, че тя продължава "от 0 до 24 часа" - цял ден и цяла нощ.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
"Защитаваме селото си"
"Защитаваме селото си и къщите, в които сме родени. Мъчно ми е за нашето красиво родно място", казва Стана Йоргованович, 79-годишна жена, която стои до барикадите.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
Мината поглъща селото
Мината в Кривел е активна от 1970-те години. От 2018 година насам, когато управлението на мината преминава в китайската компания "Зижин", продукцията се е увеличила четворно, въпреки че законите са били затегнати. Сега отпадъците от мината заливат селото, а сръбската дъщерна фирма на китайската компания започна разселване на общността.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
Надежда за нов дом
Теодора Томич е 22-годишна студентка, която се присъединява към протестното движение. "Искаме да покажем на минната компания, че още съществуваме", казва тя пред "Ройтерс". "Надявам се, че ще мога да живея в друго село, някъде, където няма мини". Повечето хора в Кривел са власи - православни християни, които са съхранили езика и традициите си. Те искат да бъдат изселени заедно - като една общност.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
Токсична почва, натоварени пътища
На среща на общността за екологичните проблеми в района, предизвикани от мината, някои жители на Кривел казват, че се притесняват за безопасността на децата си заради многото камиони, които минават през селото. Други са спрели да садят зеленчуци, защото властите са ги предупредили, че земята може да е токсична. Всички са твърдо решени да привлекат вниманието на компанията, управляваща мината.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
Инвестиции за милиони
Китайската компания "Зижин" казва, че е инвестирала повече от 100 милиона долара, за да намали екологичните щети в района. "Тези усилия са повлияли положително на околната среда в Кривел", твърдят от компанията пред "Ройтерс".
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
Заедно в битката
"Искам ново село Кривел. Имам нужда от земя, от църква, от гробище", казва Милосава Фуфанович, преподавателка в местното училище. "Ако всички изоставят блокадата, аз ще остана там до последно". Общността настоява да бъде изселена в ново село, което да разполага с инфраструктура - всички заедно. Те не искат да бъдат разделени.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
"Рискуваме безопасността на децата ни"
Славица Лазаревич също е учителка в Кривел. "Рискуваме безопасността на децата си. Надявам се всички хора тук да са единни, за да запазим нашия етнос", казва тя и добавя, че се надява да има ново училище, където да преподава.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
Преселването не е достатъчно
Всички в селото са на едно мнение - плановета на минната компания да ги изсели не са достатъчни. "Градили сме тази къща години наред", казва Дебица Костандиднови, на 58 години. "Парите, които ни предлагат за нея, не могат да ни осигурят дори един апартамент." Компанията казва, че плановете им за изселването са разралотени прозрачно и справедливо.
Снимка: Marko Djurica/REUTERS
10 снимки1 | 10
Общо 3000 къщи и почти 6000 души са засегнати – всички те трябва да бъдат преместени. По първоначални планове това трябва да стане до 2035 година. Минодобивният концерн ще дава обезщетения на хората за преместването и ще им плати нови жилища. Шведският закон за минодобива ги задължава за това.
Очакват се огромни печалби
За целта компанията е заделила 30 милиарда крони (2,6 млрд. евро). На пръв поглед парите са много, но не и ако бъдат съпоставени с печалбите, които LkaB извлича от Кируна – включително и от новите находища на редкоземни почви и метали. По изчисления на шведското правителство в недрата под града има залежи от около 1,7 милиона тона редки почви – това е най-голямото подобно находище в Европа.
Много от жителите на града се безпокоят, че преместването им няма да е последното, защото никой не знае докъде точно се простират подземните минни галерии за добив на желязна руда. Говорител на компанията признава, че е не е изключено още жители на града да бъдат принудени да напуснат родните си къщи.
****
Мръсен въздух, неизползваема земя: живот до открита мина