"Ще воюва ли Ердоган с нас?" - тази е основната тема, с която гръцките медии държат в напрежение обществеността. Въпросът звучи ежедневно в почти всички актуални предавания на фона на музика от трилър. Но темата се продава добре не само от гледна точка на медиите. Драматичното всяване на страх помага на гръцкото правителство да отправя предупреждения за "национална опасност", вместо да се занимава с неприятни неща като скандала с подслушването на един от гръцките политически лидери или с високата инфлация.

Извън медийните преувеличения и политическото инструментализиране на темата обаче турският президент Реджеп Тайип Ердоган наистина прави все по-заплашителни изявления. "Ей, гърци! Погледнете историята. Ако продължавате така, ще платите много висока цена", повтори той неколкократно през последните седмици.

Ердоган иска да припомни 1922-а година, когато основателят на турската държава Мустафа Кемал Ататюрк разгроми гръцката армия и прогони населението на Гърция от Мала Азия. Сто години след "катастрофата в Мала Азия", както гърците наричат поражението, турският президент заплашва да го повтори. "Може някоя нощ да дойдем внезапно", предупреди той.

Може ли Ердоган да си позволи тази война?

Доколко сериозно е всичко това? Наистина ли турският президент планира да изпрати изтребителите си и да атакува гръцките острови в източната част на Егейско море, както непрестанно се заканва? Тези въпроси ще бъдат на дневен ред и на предстоящата среща на върха на Европейската политическа общност на 6 и 7 октомври в Прага, на която се очаква да присъства и Ердоган. Това е нов формат на ЕС, в който ще участват и страните от Западните Балкани, и Турция. Ще се говори и за това дали и как ЕС и Турция могат отново да се сближат в контекста на войната срещу Украйна. От решаващо значение ще е разрешаването на нарастващото напрежение между Гърция и Турция.

Според повечето наблюдатели реториката на Ердоган може да звучи войнствено, но най-вероятно няма да бъде последвана от действия. Защото турският президент просто не може да си позволи една война срещу Гърция, която е член на ЕС и НАТО.

Причините са много. От една страна, шансовете на Ердоган да спечели подобна война са повече от несигурни. От друга, той трябва да е наясно, че НАТО и особено САЩ никога не биха допуснали военна агресия от страна на Турция срещу Гърция - НАТО не може да си позволи слабост, допускайки военен конфликт между страни членки на Алианса по време на войната в Украйна. А американските военни бази на остров Крит и в Александруполис в Източна Гърция са изключително важни - и за военното снабдяване на войските на НАТО в Източна Европа, и за военната помощ за Украйна.

Политика на "контролираното напрежение"

Въпреки това т.нар. "горещ епизод" в Егейско море не е напълно изключен. След неуспешния опит за военен преврат през 2016-а година Ердоган води политика на "контролирано напрежение" спрямо Атина. Понякога с по-остра, понякога с по-сдържана реторика. В средата на следващата година в Турция ще се проведат парламентарни и президентски избори, поради което езикът на Ердоган в момента е особено заплашителен. Изглежда той иска да се хареса на избирателите си от националистическия спектър.

Ердоган се оплаква, че Гърция играе "опасни игри" в региона заради струпването на военни сили на някои гръцки острови. Той обещава, че "ако е необходимо ще бъдат използвани всички налични средства за защита на правата на турския народ".

Гръцкият министър-председател Кириакос Мицотакис демонстративно се опитва да пази хладнокръвие. В речта си пред Общото събрание на ООН той се обърна към Турция с думите: "Искам да ви кажа, че Гърция не е заплаха за вашата страна. Ние не сме врагове. Ние сме съседи".

Среща в Прага?

Досега Ердоган не е проявил готовност за диалог с Мицотакис. Но Ибрахим Калин, най-важният съветник на турския президент, не изключи възможността за контакт между Ердоган и Мицотакис на срещата на върха в Прага. Самият Мицотакис обаче също не е особено заинтересован от диалог с Ердоган. На него му е важно да изглежда добър и надежден партньор в международен план, но знае, че неговата консервативна партия "Нова демокрация" и повечето от избирателите ѝ са по-скоро против преговорите по гръцко-турския спор. Национализмът е проблем не само в Турция, а и в Гърция, където следващата година също предстоят парламентарни избори.