Над 1 000 параклиса оформят облика на гръцкия остров Тинос, разположен на около 150 км югоизточно от Атина. Съгласно вековна традиция, семействата поддържат много грижовно своите скромни, големи колкото обикновена стая каменни параклиси.

За гръцките православни вярващи Тинос е свещен остров, белязан от дълбоко вкоренена религиозна традиция и силно почитание към Дева Мария, което и до днес определя духовния живот на жителите. С площ от 197 km² той е третият по големина остров, след Наксос и Андрос, от Цикладските острови.

Белите параклиси принадлежат на хора от всички поколения и с различен начин на живот – от козари до хотелиери, от вярващи християни до атеисти. Заедно те съхраняват наследството на своите предци и празнуват Панигири, традиционния празник в чест на Дева Мария или съответния светец покровител.

„Тази традиция и този обичай, които ни свързват като членове на едно семейство, са част от нашата идентичност. Аз съм твърдо решена да ги съхраня и да ги предам на децата си“, казва Йоана Крикели пред Асошиейтед прес на празника през септември в семейния им параклис „Агиос Состис“, основан през 17 век.

Стотици вярващи са се събрали в празнично украсеното постранство пред семейния параклис "Агиос Состис", докато вътре върви вечерната литургия. Тези събирания и до днес са съществена част от тържествата – макар че много от тях вече се провеждат в умален формат.

На Цикладските острови, особено в Сифнос и Тинос, има повече от един параклис на всеки десет жители – наследство от предишни империи, които са властвали над този стратегически архипелаг, разположен между Европа и Азия. Макар че почти всички параклиси следват типичния цикладски стил с бели фасади, сини акценти, кубични форми и плоски покриви, всеки от тях носи свой собствен почерк.

Венецианците, управлявали Тинос от 13-и до началото на 18-и век, давали на селяните права върху земята и ги използвали като буфер срещу османлиите. След като последните все пак успели да завладеят острова, местните жители продължили да поддържат стотици параклиси върху земите си и да строят нови, казва за агенция АП архитектката Мария Видали, която е изследвала параклисите.

Повечето параклиси са постоянно отворени и предлагат свещи, сладкиши и вода за поклонниците. Романос Василопулос често посещава семейния параклис „Панагия Фанеромени“, построен в началото на 19 век върху останките на параклис от 17 век. "Тук времето спира за мен": Въпреки че не посещава редовно неделната литургия, Василопулос намира нещо уникално в своя параклис.

„Тук човек е по-близо до Бог. Може да се концентрира по-добре върху вярата“, казва Романос Василопулос. „Просто камъните и гледката навяват спомени и разказват истории.“ Заедно с двама свои братовчеди те поддържат този обичай, за да почетат семейството, религията и традициите.