Заради топенето на ледовете на Гренландия нивото на световния океан се е покачило с почти 1,5 сантиметра от 1992 г. насам. Ако най-големият остров на Земята се разтопи напълно, моретата ще се покачат с цели седем метра.
Реклама
Ледената покривка на Гренландия се свива средно със 196 кубични километра на година, като между 2010 и 2022 г. пикът е бил 464 кубични километра, съобщава изследователска група от Университета в Лийдс в списание „Geophysical Research Letters".
За целите на изследването учените за първи път са анализирали височинни измервания от сателитите „CryoSat-2“ на Европейската космическа агенция ESA и „ICESat-2“ на американската космическа агенция NASA. „CryoSat-2“ използва радар за измерване на височината на леда върху ледената покривка на Гренландия, а „ICE-Sat-2" - лазери.
Предимството на радарното излъчване е, че то прониква през облаците, което означава, че може да се използва и когато небето е облачно. Използваните радарни честоти обаче проникват до десет метра в снежните повърхности, което прави измерването сравнително неточно и изисква корекционни изчисления. Лазерът, от друга страна, измерва повърхността на снега и леда доста точно - но само когато небето е почти безоблачно.
Голяма загуба
Въз основа на данните от измерванията на двете спътникови системи изследователите са установили, че височината на леда е намалявала през периода 2018 - 2022 г. средногодишно с по 11,6 сантиметра, като топенето е разпределено много неравномерно: в голямата вътрешна зона то е било само 6,3 сантиметра, а в крайните зони - 54,3 сантиметра, т.е. около девет пъти повече.
За периода 2010-2022 г. учените са изчислили средна годишна загуба на лед от 79 куб. км във вътрешната зона и 117 куб. км в периферните райони. Тази обща стойност от 196 куб. км годишно води до загуба на обем от 2 352 куб. км за целия период на изследването – почти колкото водния обем в най-голямото африканско езеро Виктория.
Според проучване от 2023 г. топенето на ледовете на Гренландия е довело до повишаване на нивото на световния океан с 13,6 милиметра от 1992 г. насам. Според изчисленията на ЕSA пълното разтопяване на този леден щит би довело до покачване на морското равнище с около седем метра.
Реклама
"Гренландия ни принадлежи"
Гренландия е втората по големина ледена покривка на Земята - само Антарктика е по-голяма. Рядко населената Гренландия е до голяма степен автономна част от Кралство Дания.
През първия си мандат бъдещият президент на САЩ Доналд Тръмп предизвика вълнение с намерението си САЩ да купят острова. Тогава министър-председателят на Гренландия Муте Боруп Егеде уточни, че островът не се продава: „Гренландия ни принадлежи, не се продава и никога няма да бъде за продан.“
Вижте и тази снимкова галерия от нашия архив:
Итокортормит: гренландското село на края на света
Итокортормит в Източна Гренландия е вероятно най-отдалеченото село на света. То се намира северно от Полярния кръг и там живеят само 350 души. Но техният уникален начин на живот е застрашен.
Снимка: Olivier Morin/AFP
Идилия сред фиордите
Итокортормит изглежда много живописно пред покритите с лед планини по бреговете на Гренландия. И не е чудно, че все повече хора искат да посетят селцето, което има само 350 жители - то се намира в Скорсби, най-голямата система от фиорди в света.
Снимка: Olivier Morin/AFP
Пъстри дървени къщи
Градежът и многото цветове на къщите напомнят силно за скандинавското наследство: времената на Гренландия като датска колония приключват преди 70 години. Днес най-големият остров на света, който се намира между Северния ледовит океан и Атлантическия океан, е до голяма степен автономна част от Кралство Дания.
Снимка: Olivier Morin/AFP
Модерно инуитско село
Всъщност обаче Итокортормит е селище на инуити. И до днес основен поминък на местните хора е ловът на тюлени, мускусни бикове, нарвали и бели мечки. Много от ловците обаче вече разполагат с доста по-модерен арсенал, в сравнение с традиционните кучешки впрягове.
Снимка: Olivier Morin/AFP
Делник на края на света
Но модерните времена носят и трудности на жителите на Итокортормит. Проблеми създават не само круизните кораби, които докарват все повече хора на фиорда и плашат дивите животни. Учените предупреждават и, че месото на тези животни може да е опасно замърсено от химикалите от фабриките на другата страна на света.
Снимка: Olivier Morin/AFP
Температурите бързо се покачват
Глобалното затопляне също се отразява на живота тук. По-рано заради ледовете жителите на селото в продължение на 11 месеца са били откъснати от останалата част на света. И в района много бели мечки и други животни са били използвани за прехрана. Но с топенето на глетчерите този начин на живот става все по-невъзможен - в Арктика температурите се покачват четири пъти по-бързо, отколкото другаде.
Снимка: Olivier Morin/AFP
Малка русалка сред ледовете
Децата се радват на лятото, защото могат да играят навън. Но скоковете в басейна определено са предизвикателство - тъй като дори и през юли температурите рядко надхвърлят 10 градуса. А разтопената вода от глетчерите не е отоплена.
Снимка: Olivier Morin/AFP
Игрище с изкуствена трева
На място, където не расте трева, единственото зелено петно е футболното игрище с изкуствена настилка. Насред каменистите хълмове тук младите хора се срещат редовно да поритат. Но тъй като няма изкуствено осветление, те през по-голямата част от годината могат да играят футбол само по обед.
Снимка: Olivier Morin/AFP
Потънали в спомени
На по-възрастното поколение в селцето с 350 жители се налага да привиква с новата жизнзена среда. Остава им само да си спомнят отминалите времена и да осъзнаят, че вече нищо няма да е такова, каквото е било някога.