Ден преди официалната церемония по встъпване в длъжност на новия грузински президент Михаил Кавелашвили САЩ санкционираха бизнесмена и лидер на управляващата партия „Грузинска мечта" Бидзина Иванишвили. В обосновка на решението държавният секретар Антъни Блинкен изтъкна, че Иванишвили и партията му са подкопали демократичните институции, позволили са нарушения на правата на човека, ограничили са основните свободи и са отклонили Грузия от евроатлантическия ѝ път. Всичко това е направило страната уязвима за Русия.

Репресивни закони

През юни беше прекъсната процедурата по присъединяване на Грузия към ЕС, след като страната прие редица репресивни закони. Въпреки това още с първите официални актове, които Кавелашвили подписа като президент, той даде знак, че страната ще продължи с приемането на подобни закони. Той прие изменения в закона, които значително ограничават свободата на събранията. Така например носенето на маски по време на демонстрации, дори ако то е за предпазване от сълзотворен газ, може да бъде наказано с глоба от 2000 лари (677 евро). Освен това полицията вече може превантивно да арестува хора и дори да ги задържа под стража, за да гарантира тяхното явяване пред съда. Макар в ЕС да расте натискът за санкции и „санитарен кордон" около Иванишвили и неговите поддръжници, Русия наблюдава с одобрение процесите в страната и предлага възобновяване на дипломатическите отношения между двете държави.

Руски военни бази?

Страните не поддържат дипломатически отношения от 2008 година, когато Русия нападна Грузия и призна сепаратистките региони Абхазия и Южна Осетия за независими държави. Сега от Кремъл предлагат да съдействат за „нормализиране на отношенията" с отцепилите се грузински региони Абхазия и Южна Осетия, които според международното право все още принадлежат на Грузия, както и за маркиране на техните граници. В същото време това обаче би означавало грузинското управление да допусне руски военни бази на територията на страната с хиляди военни. Въпреки това изглежда малко вероятно Русия да повлияе върху вземането на решения в най-вътрешните структури за сигурност на Грузия. Включително и западни военни източници потвърждават, че грузинците явно са научили своя исторически урок след вековете на чуждо управление и няма да допуснат там външно влияние.

Лидерът на партията „Грузинска мечта" и неговите поддръжници успяват да извлекат лична полза, като подкопават наложените от Запада санкции срещу Русия. И двете страни се възползват от свързващите ги директни полети, както и възможността за прекачване в Грузия на полети до западноевропейски дестинации. Руските бизнесмени пък могат да се възползват от приетите наскоро данъчни облекчения при прехвърляне на активи по сметки в Грузия. През юни броят на руските компании, регистрирани в Грузия, достигна рекордно високи стойности от 37 400, докато на руските дисиденти им е забранено да влизат в страната, без да се посочва причина.

Недалновидна външна политика

Според Гиорги Гахария, бивш член на правителството на Иванишвили и понастоящем опозиционер, лидерът на партията е наясно, че тесните връзки с Русия могат да доведат до задънена улица. Той твърди, че стратегическото партньорство с Китай, политическите връзки с Иран и интегрирането в една ултраконсервативна и авторитарна мрежа с унгарския министър-председател Виктор Орбан и азербайджанския президент Илхам Алиев са примери за нестабилната външна политика на Иванишвили. Това обаче не пречи на правителството да твърди, че желае Грузия да се присъедини към ЕС.

А хората, които от месеци излизат по улиците на протести, не искат да живеят в авторитарна държава. Те не искат и страната им да бъде подхвърляна  напред-назад като фигурка на международната шахматна дъска, нито да се превърне в пионка в този процес.

Още по темата вижте тук: