На 14 декември в Грузия ще се проведат президентски избори. Те обаче не са обикновени избори. Атмосферата е напрегната - вече две седмици в страната се провеждат масови протести, срещу които властите използват сила. Зад тях стои конфронтацията между управляващата партия “Грузинска мечта” и опозицията. След парламентарните избори през октомври, ситуацията ескалира, а по-късно правителството обяви, че спира преговорите за присъединяване към Европейския съюз, което разпали още повече конфликта.

Държавният глава има ограничени правомощия

Кризата се разрасна и след една конституционна промяна. През 2017 година парламентът прие промени в основния закон с мнозинство на “Грузинска мечта”. С тях беше променена процедурата, с която се избира президента. Освен това бяха отнети повечето правомощия на държавния глава.

Президентските избори през 2018 г. бяха последните, на които президентът се избираше директно от хората. Саломе Зурабишвили, чиято кандидатура беше подкрепена от управляващата партия, стана президентка. По-късно обаче отношенията на проевропейски настроената Зурабишвили и проруската партия “Грузинска мечта” се обтегнаха.

Предстоящите избори за президент ще се проведат по новата процедура. За пръв път държавният глава ще бъде определен от електорална колегия, в която са включени 300 души - 150 депутати от новоизбрания парламент и 150 делегати от различните региони в страната. “Грузинска мечта” има мнозинство в парламента и голямо влияние в местната власт в отделните региони. Това значи, че няма никакъв шанс опозиционен кандидат да стане президент.

Опозицията бойкотира изборите

Опозицията бойкотира новоизбрания парламент и президентските избори и затова единственият кандидат за президент е издигнатият от “Грузинска мечта”. На изборите за Народно събрание през октомври управляващата партия излъчи 89 депутати от общо 150 в грузинския парламент. Вотът обаче беше помрачен от редица проблеми, които доведоха до това ЕС да поиска нови избори. Опозицията отправи обвинения в мащабна изборна измама и отказва да влезе в парламента.

Президентката Саломе Зурабишвили също не признава изборния резултат и твърди, че в момента тя е единственият легитимен държавен представител в Грузия. Тя отказва да напусне поста си, докато не се проведат нови парламентарни избори.

Грузинският политолог Гела Васадзе вярва, че предстоящите избори за президент няма да бъдат легитимни. “Как може да се проведат избори, ако парламентът е нелегитимен?”, пита той. Според него вотът е белязан от изборни измами и не е признат от грузинското общество. “Но най-важното нещо е, че конституцията беше осквернена, когато първото заседание на парламента не беше открито от държавния глава, а в това време президентката и представители на опозицията повдигнаха иск в Конституционния съд за изборни измами”, казва експертът.

Кандидатът на управляващите е бивш футболист

“Грузинска мечта” издигна Михаил Кавелашвили, бивш футболист и член на близката до управляващите партия “Силата на народа”, за кандидат за президент. Редица грузински активисти смятат, че именно той е един от авторите на спорния закон за “чуждестранните агенти”. Приемането му предизвика огромни протести страната и влошаване на отношенията ѝ със Запада. Част от грузинците намират Кавелашвили за неподходящ също защото не е завършил висше образование.

Кавелашвили обвинява опозицията, че е “контролирана от членове на Американския конгрес”, за които той твърди, че искат да провокират “революция” в Грузия при подобни условия на тези в Украйна през 2014 г. Политическият експерт Гела Васадзе смята, че Кавелашвили не може да се смята за избран за президент, а само за “назначен”. Според политолога не е възможно да се проведат честни избори в Грузия при настоящите условия.

Предстоят още протести

В същото време управляващата партия предупреди президентката Саломе Зурабишвили, че трябва да напусне президентството в Тбилиси до 29 декември. Тогава се очаква новият президент да встъпи в длъжност.

По всичко личи, че правителството се притеснява от още протести. “Организаторите на престъпните дейности искат да осуетят президентските избори на 14 декември и да предотвратят избора на нов президент по всякакъв начин”, пише в официално изявление на Държавната служба за сигурност от 10 декември.

Органът твърди, че предполагаемите извършители искат да “ескалират ситуацията възможно най-много”, което да доведе до “две или три жертви”. Според службата за сигурност целта била правителството да бъде обвинено в “убийство”, за да се “разпалят още повече протестните настроения”.

От архива на ДВ: