От Даниел Смилов:

Съдбовният дебат мина и той не облекчи особено задачата пред българския избирател. Твърдите ядра се втвърдиха и харесаха своите политически гарджета най-много. Колебаещите се може би също се консолидираха в колебанието си. Президентът е персонализирана институция и затова е важно да се оценят и личностните качества, освен идейните позиции на кандидатите. Целта на телевизионния дебат между тях беше точно такава.

Как се представи Гюров

Андрей Гюров влезе в този дебат с психологическо предимство заради добрия си резултат от първия тур. Образът, който той представи, е на умерен, професионален, добронамерен и компетентен (сравнително) млад човек, който се държи джентълменски към опонента и се опитва да е лаконичен. Идеята е добра и тя сигурно импонира повече на колебаещите се за кого да гласуват. Но тази стратегия разочарова част от привържениците му, които се надяваха той да "отвее" Илияна Йотова с аргументи, страст и чар. 

А и в изпълнението на Гюров имаше неудачи. Може би заради стремежа да дава кратки и ясни отговори той пропусна да развие част от важните си аргументи. Например, че споразумението с Украйна, което Йотова повтори безброй пъти, всъщност не е отменено от правителството на Румен Радев, защото е една наистина добра възможност за България ("отворена врата" по думите на Гюров). По отношение на помилванията джентълменството му също не беше на място - в крайна сметка отговорността за решението е само и единствено на Йотова и това, че безспорно е сгрешила в упражняването на напълно дискреционното си правомощие, трябва да бъде последвано поне от извинение от нейна страна. Криенето зад комисии е недостойно и Гюров имаше достатъчно време да развие този аргумент. Йотова нямаше отговори, освен опити за нелепи обяснения и контраобвинения. Тя нямаше какво да каже и за "Боташ" (освен че Асен Василев и Кирил Петков са виновни и за него) - друга джентълменски пропусната възможност. Но най-вече беше странно, че Гюров не подчерта разликите във фискалната философия, които имат с Йотова: тя определено е за курс към високи дефицити и нови данъци и дългове, които не са резултат от политиката на Асен Василев, нито даже от тази на Иван Костов (това е ирония).

Представянето на Йотова

При Йотова пък човек можеше да остане с впечатлението, че в по-голямата част от дебата се опитваше да имперсонализира Кралицата на нощта от "Вълшебната флейта" на Моцарт - гняв, смразяващи погледи, невъзможно високи тонове, уви, доста фалшиви в най-решителните моменти. Енергията и откровеният негативизъм, които изпълнението излъчваше, се харесаха на ядрото на "Прогресивна България" (ПБ) и те го интерпретираха като победа. Но за колебаещите се то едва ли е спечелило симпатии, а по-скоро почуда защо е този гняв, освен заради лошия резултат от първия тур. Може би за колебаещите се Йотова от време на време се опитваше да хвърли и обаятелна усмивка, но това не винаги изглеждаше естествено. Фактчекърите бързо откриха, че 18 от основанията за гнева са били всъщност фалшиви, като например обвинението, че Гюров преговарял с Пеевски или ДПС, че кампанията му обидила съпруга на Йотова или че Коалицията на желаещите подготвяла войски да воюват в Украйна и именно затова била създадена…

От съдържателна гледна точка едно ново нещо стана ясно в този дебат. След изказванията на Йотова човек може да стигне до заключението, че тя не иска незабавно спиране на огъня в Украйна, а "трайно" разрешение на конфликта с отчитане на руските интереси. Което всъщност е руската позиция. В този смисъл миролюбието на Йотова трябва да се квалифицира: то не изисква и не приема всяко незабавно примирие (което стана ясно от критиката ѝ за Минските споразумения), а предполага нещо "цялостно". Докато такова цялостно съгласие по всички въпроси няма, следва, че Русия може да продължава агресията си. Гюров не се възползва от този нюанс, който досега не беше толкова ясно артикулиран от Радев или Йотова.

Много анализи се фокусираха върху невербалната комуникация, увереността, прическите и други важни елементи в дебата. Но така или иначе: и оперната амбиция на Йотова се издигна най-много до оперетната висота, и по-обраният пърформанс на Гюров няма да влезе в аналите на театралното майсторство.

Сега на ход е избирателят

След като главните герои се поздравиха, ръкостиснаха и напуснаха сцената в това запомнящо се, но оставящо смесени чувства представление, на политическия терен излиза Негово величество електоратът. Неговото решение ще даде и окончателната оценка за дебата, но мотивациите на различните групи могат да бъдат описани отсега.

В лагера на Йотова най-голямата потенциална група, която би могла да реши състезанието, е съставена от избиратели на ПБ, които се страхуват нейната загуба да не разклати управлението на Радев. Колко са тези избиратели не е много ясно, но представлението от дебата им е вдъхнало надежда, че не всичко е решено. От ПБ пък ги мобилизират с инсинуации, че Гюров се е споразумял с Пеевски. Ако си повярвал в много от тезите в тази кампания, защо да не повярваш и на това.

Другият потенциален резервоар за Йотова са избирателите на "Възраждане". Те с удоволствие ще гласуват за нея в неделя, след проруските позиции, които тя зае. Това обаче поставя въпроси пред проевропейските избиратели на ПБ и те не са толкова за Йотова, а какво правят изобщо в рамките на Радевата политическа формация. Това колебание се е засилило след дебата.

Тези, които на първия тур гласуваха за Йотова, са най-облекчени. Представлението ѝ беше достатъчно убедително, за да им вдъхне кураж, че не са направили чутовна грешка. Дали това ще е достатъчна мотивация за втория тур - предстои да видим.

Гюров също трябва да мотивира важни групи от избиратели, за да се надява на успех. Тези, които го подкрепиха на първи тур, най-вероятно ще отидат отново в неделя, въпреки известната му загуба на скорост от дебата.

Дебатът като аларма за събуждане

Този дебат обаче е подействал вероятно като последна и доста ефективна аларма за събуждане на широката дясноцентристка, проевропейска периферия, която отива далеч отвъд ПП и ДБ. Дебатът демонстрира, че Йотова за тях е откровен опонент, ако не направо противник, който има идеологически различна визия за България и Източна Европа и чието проевропейско лице прилича по-скоро на фасада, зад която поне на моменти сякаш прозира и имперското влияние на Русия. На всичкото отгоре опасността е реална и изпълнителите са достатъчно добри, за да създадат проблеми.

Президентът Петър Стоянов много артикулирано разви точно тази теза още преди дебата: след него вече би било наистина странно и безотговорно за седесари и десни граждани за европейска България да останат безразлични към избора в неделя. Арестуването на Борисов за една нощ може да е някакъв аргумент в целия размисъл, но то изглежда по-скоро въпрос, който не може да определя позицията на сериозни хора за следващите пет години. И не случайно самият Борисов, а и Росен Плевнелиев подкрепиха с изрична декларация кандидатурата на Гюров. Всъщност това е вторият голям жест, с който Борисов застава зад Гюров: първият бе отказът да издигне кандидат на ГЕРБ за изборите. Вярно е, че такъв кандидат нямаше да има големи шансове, но все пак Борисов можеше да го излъчи. А след като реши да не издига свой собствен кандидат, щеше да е много нелогично да не подкрепи Гюров поне на втори тур.

Много се приказва и за избора на ДПС в неделя. Всъщност би било абсолютно необяснимо, ако ДПС гласува за Йотова или отново си остане вкъщи. Тогава със сигурност ще може да се каже, че Делян Пеевски е постигнал скрити договорености от определено естество. Ако ДПС следват традиционната си проевропейска позиция, изборът им отдавна трябва да е бил определен, особено с оглед на предизборните арести на кметовете им. И този избор логично би бил Гюров.

Ключов избор

Всичко това показва, че ни очаква още по-интересен и по-непредвидим втори тур на президентските избори. Кампанията, добра или не толкова добра, в крайна сметка ясно очерта алтернативите. Очерта и личностните качества на кандидатите. Това са избори, които няма да бъдат решени от политическо цунами, но вълнението, което беше създадено, е достатъчно, за да предизвика сериозна драма. Като се тегли чертата, българските избиратели решават дали да дадат цялата власт в страната на ПБ и тандема Радев-Йотова или да има един политически противовес. Отговора ще научим съвсем скоро.

Този текст изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.