Приянка Варгезе била недоволна, когато ѝ наредили да напусне дома си в Керала и да се премести в 10-милионния мегаполис Хайдарабад, столица на северния щат Телангана. Там държавната служителка трябвало да поеме ръководството на огромен екологичен проект.

Първоначално тя била скептично настроена и се питала как ли може да се превърна едно сухо парче земя в зелен оазис. Въпреки това Варгезе приела предизвикателството. Разказва, че в продължение на 8 години е била отговорна за третата по големина програма за залесяване в света. Под нейно ръководство в щата са били засадени 2,7 милиарда дръвчета.

Как функционира проектът

Общините били длъжни да определят свободни площи, на които да бъде засадена растителността, а разсадниците предоставили безплатен посадъчен материал. Принципът, по който се действало, бил прост: всеки който посещавал молитвен храм, получавал по едно дръвче, което да засади. А който отивал да си купи бутилка с пропан-бутан, получавал в добавка и по едно растение за градината си. Учениците пък засаждали дръвчета в своите училища.

Но жената се сблъскала и със съпротива. През първите няколко години на проекта оцелели едва 30% от засадените растения. Най-трудно било да се мотивират хората, за да се грижат за дърветата дългосрочно.

В крайна сметка държавата накарала местните администрации да се ангажират с проекта. Именно те осъществяват контрол и носят отговорност за това поне 85% от дървесния разсад да оцелее. В противен случай държавата им налага глоби. За непозволено отсичане на дърво е предвидена санкция от над 600 евро, а за откъснат или счупен клон - 67 евро.

Участие на бизнеса и гражданите

Щатът Телангана и централното правителство в Ню Делхи предоставят извънреден бюджет за залесяването. Индустриалните предприятия също са длъжни да участват. Тази година Телангана въведе и екоданък за гражданите, за да покрие разходите за по-нататъшното залесяване.

От 2015 г. площта на горите в щата се е увеличила от 24% до 33%, казват държавни служители. Хиляди дървета са били засадени в пустеещи земи, индустриални зони и жилищни райони. Озеленяват се улици, разширяват се паркове и квартали.

Последиците от всичко това се усещат в Хайдарабад. Според Университета в Телангана нивото на подпочвените води се е повишило с 40 процента, а нивото на замърсеност с фини прахови частици е намаляло. И въпреки всичко това 10-милионният метрополис остава един от най-бързо развиващите се в Индия.

Награди и критики

За своите усилия Хайдарабад бе отличен през октомври с наградата World Green City Award 2022 в категорията "Зелен живот за икономически разцвет и приобщаващ растеж". Към проекта обаче се отправят и критики. Вандана Шива, един от най-известните индийски активисти за опазване на околната среда, отбелязва, че проектите за залесяване от такъв мащаб "винаги водят до конфликти с коренното население на Индия".

Племето на Адивасите вече е организирало протести и се противопоставя на залесяването на неговите земи. Техен говорител обяснява, че използвайки насилие, властите се опитват да им отнемат земята. "Залесяването трябва да бъде оценявано и от гледна точка на неговата екологична устойчивост и многофункционалност", настоява и активистът за опазване на околната среда Вандана Шива.