В основата на дебата стоят една фотография от първите години след Втората световна война, намерила място в една нова книга, и текстът под въпросната снимка. На нея се вижда група поляци на полето в момент на почивка. Ако това беше картина, можеше да бъде озаглавена напр. "След работа на полето" или "Празник на жътвата". Там е работата, че въпросната фотография няма нищо общо с тази идилична картина, защото пред позиращите поляци - мъже и жени - някои, от които държат лопати, се виждат човешки черепи и кости.

Каква е истината?

Фотографията е правена на територията на бившия коцентрационен лагер в Треблинка и, както твърдят някои, всъщност показвала обикновени мародери, осквернители на масови човешки гробове в търсене на "еврейско злато" и други ценни предмети от жертви на Холокоста. А снимката била направена от униформени служители, пристигнали да арестуват грабителите.

Има и друга версия - според собственика на фотографията, тя показвала порядъчни хора, които се заели да изровят жертвите на бившия концентрационен лагер, за да им организират погребение. Пасва ли спокойната и отпусната атмосфера от фотографията на сцена за задържане на нарушители? И защо някои от селяните на снимката са облечени празнично?

Не подлежи на съмнение, че в случая става въпрос за търсачи на злато от жертви на Холокоста. Но какво ни казва тази снимка, която днес е част от експозицията в музея на бившия концентрационен лагер? Около този въпрос в момента се върти дебат в Полша.

Автор на въпросната фотография е социологът Ян Томаш Грос, роден през 1947 гтодина в семейството на оцелял в Холокоста поляк. От 1969 година Грос живее в САЩ. Заедно с бившата си съпруга Ирена Груджинска-Грос той е автор на есе, наречено "Златна жътва". То разказва за златото на Треблинка и за това как след оттеглянето на германците, големи части и от полското население буквално е ровело в бившите концентрационни лагери в търсене на ценности, на практика облагодетелствайки се за сметка на свои сънароници, станали жервта на Холокоста.

"Хиените от Треблинка"

Друга книга, излязла в Германия с автор Гьотц Али, тематизира същия въпрос от гледна точка на режима на нацистите. Позовавайки се на тезата на Али, Грос пише за двете страни на един и същ медал - за убийците, т.е. нацистите, от една страна, и за грабителите и мародерите, т.е. местното полско население или както ги нарича "хиените от Треблинка", от друга.

Повече светлина в спора хвърля Владислав Бартошевски, известен полски борец от съпротивата, оцелял от газовите камери на Аушвиц, бивш външен министър на Полша и настоящ външнополитиески съветник на премиера Доналд Туск. Пред агенция ДПА той казва, че поляци наистина са грабили от поляци, но не от расистки подбуди, а от алчност и ламтеж за богатство. Но това не е полски феномен, а човешки, уточнява Бартошевски и пита риторично: Защо при последното наводнение в Полша много хора останаха в къщите си? И защо в Ню Орлиънс по време на наводненията бяха изпратени патрули по улиците? Именно за да предотвратят плячкосването, казва полският историк.