Над 600 фермери в района Маратвада в индийския щат Махаращра са се самоубили през първите осем месеца на 2022 година. Това сочат официалните данни. Като основна причина са посочени дъждовете и щетите върху хиляди хектари обработваема земя. Някои експерти смятат, че самоубийствата са дори още повече. 

Почти сигурно е, че броят им тази година ще надхвърли миналогодишния - през 2021 край на живота си сложиха 805 фермери в осемте окръга на Маратвада, въпреки че тогава две поредни местни правителства опростиха земеделските заеми. 

"Секторът е обхванат от бедност и несигурност"

Около 65% от населението в този район е зависимо от земеделието. Изменението на климата обаче оказва драстично въздействие върху производството на различни култури и сега много от производителите плащат цената.

"Секторът на селското стопанство е обхванат от бедност и несигурност", казва пред ДВ Джогиндер Сингх, лидер на земеделски профсъюз. "Смъртните случаи са отражение на изключително крехкия характер на земеделските общности и множеството кризи, които ги засегнаха."

Тази година екстремните порои в Махаращра увредиха посеви на площ от около 800 хиляди хектара и засегнаха фермери в 24 окръга, най-вече в районите Маратвада и Видарбха. Според местните власти са нанесени сериозни щети на ориза, царевицата, соята, памука, граха и бананите. 

Ръст на самоубийствата с 30%

Но и много от обикновените работници по полетата слагат край на живота си. Според официалната статистика в Индия, през 2021 година общо 5563 работници в селското стопанство са се самоубили, а това представлява ръст от 9 процента в сравнение с 2020 година и 29 процента ръст в сравнение с 2019 година. Най-много самоубийства са регистрирани в района Махаращра (1424), следван от щатите Карнатака (999) и Андхра Прадеш (584).

"Необяснимо е, че самоубийствата на фермери се увеличават всяка година, особено в районите, където се отглежда памук", казва пред ДВ Индра Шекхар Сингх, независим експерт по земеделската политика. "Провалените реколти, растящите разходи за суровини и ниските пазарни цени често вкарват земеделските производители в капана на дълговете. Земеделските производители все още не са се възстановили напълно и от локдауните."

Експертите казват, че чрез субсидии правителството може да помогне на земеделците да диверсифицират продукцията си и да преминат от консумиращи вода култури като памук и захарна тръстика към по-нови и щадящи климата продукти като просо, бобови растения и маслодайни култури. По този начин могат както да бъдат подпомогнати производителите, така и да се ограничат щетите от климатичните промени и да се гарантира достатъчно вода в сухите региони. Проблемите се усложняват от липсата на подкрепа от страна на банките, особено в условията на тежки климатични условия и несигурни пазари. "Поради това земеделските производители са принудени да се обръщат към местни лихвари, които изискват много по-високи лихви", казва Сингх.

Над 50% от индийците са зависими от земеделието

Над 50 процента от населението на Индия се препитава чрез земеделие. Милиони фермери са притиснати от сриващите се цени на техните продукти и увеличаването на разходите за транспорт и съхранение. 

Организации на земеделските производители посочват, че правителството определя пазарните цени. Те твърдят, че то не спазва минималната цена за подпомагане - цената, на която правителството трябва да изкупи съответната култура от земеделските производители, ако пазарната цена падне под нея. 

"Изменението на климата е последният пирон в ковчега"

Кетки Сингх, заместник-председател на женското крило на съсловната организация Бхартия Кисан, твърди, че много от продажбите не покриват дори производствените разходи, което води до огромни загуби за фермерите. 

"Изменението на климата се оказа последният пирон в ковчега, тъй като води до увеличаване на несигурността, свързана с и без това несигурната мусонна система, съответно и несигурното земеделско производство", казва Кетки пред ДВ. "Можете ли да си представите, че близо 30 човека в земеделския сектор се самоубиват всеки ден?", пита тя.

***

Вижте и това видео от нашия архив: