Българският Закон за защита на нацията влиза в сила в началото на 1941 г. с цел „уреждане на обществените отношения, свързани със статута на тайните организации, лицата от еврейски произход, тяхното имущество, „противонационалните и съмнителни прояви“ по време на Втората световна война“.  

Зад сложните думи се крие забрана за евреите да заемат държавни постове, да сключват брак или дори да живеят извънбрачно с българи. Въвеждат се „еврейски квоти“ в училищата и различни организации. Ако потърсите закона онлайн, повечето статии ще ви разкажат, че той поставя началото на най-тежкия период за еврейската общност в историята на България. Но Законът за защита на нацията всъщност е една от кулминационните точки на десетилетния антисемитизъм не само в България, но и в Европа.  

Двумисъл   

Както през 1940-те, така и сега, законите за защита на нацията нямат случайни имена. „Защитата“ на безлико мнозинство, към което уж принадлежим всички – народа, нацията – прави подобни закони приемливи за широката общественост. В крайна сметка едно е да преследваш другите и да не можеш да толерираш различните, а съвсем друго е да предпазваш себе си от външна заплаха. И законотворците разбират това. Никой не иска да признае пред себе си, че мрази „другите“ – това е проста психология.  

Съвсем естествено писателите са хората, които първи усещат мръсните заигравки с езика: срещу антисемитските закони в България в открито писмо се обявяват Елин Пелин, Елисавета Багряна, Младен Исаев. През 1949 г. Оруел пък измисля думата, която да опише подмяната на езика, целяща да прикрие злонамереното зад булото на морала: двумисъл.  

Кривите огледала на пропагандата 

„Важно е да използваме тези думи, включително репродуктивни права, но в същото време със значението, което ние им придаваме. Ако това се прави постоянно, може да успеем да „заразим“ (всъщност да поправим) речника, който опонентите ни ползват“, се казва в консервативния манифест „Възстановяване на естествения ред“, анализиран в доклад на Европейския парламентарен форум за репродуктивни права.  

Манифестът предлага стратегии за отмяната на съществуващи закони, свързани с човешките права. Сред тях са правото на развод, контрацепция, достъп до инвитро и аборт, ЛГБТИ равенство и други. Стратегията е проста: обръщане на тезата, че съществуват маргинализирани групи, които трябва да придобият равни права и защита. Вместо това се твърди, че християните, „обикновените“ хора, мнозинството и неговите ценности са под атака от външен враг. Звучи ли ви познато? През 2018 г. в организационните структури членуват повече от 100 организации от над 30 европейски държави. В тях са свързани различни религиозни организации, олигарси и международни финансови интереси.  

За шест години „речникът“ на двумислието е влязъл в ежедневна употреба от обикновени хора, медии, политици. В доклада от 2018 г. се посочва, че една от целите за България е саботаж на ратификацията на Истанбулската конвенция. Целта бе успешно постигната и роди нов обиден епитет – „джендър“, насочен и към ЛГБТИ и демократичната общност.  

Измисленият аргумент срещу приемането на Конвенцията за защита на жените от насилие бе „узаконяване на третия пол“, чрез който бе оправдана „защитата“ на „традиционните“ ни ценности. По-късно, през 2019 г., подобна кампания за „защита“ спря приемането на Националната стратегия за детето и породи масова истерия, че норвежци ще отнемат децата на българите. Разследване на лицата, стоящи зад тази кампания, разкри мрежа от анонимни групи и доведе до признания от самите организатори, че те не претендират твърденията им да са верни.  

Мрежа от лъжи 

През 2023 г. активисти на „Възраждане“ нахлуха в кино „Одеон“ и спряха прожекция на филм в програмата на „София Прайд“ с обвинения за „педофилия“. Тогава писахме за дългия срок на годност, който има пропагандата за „педофили“, използвана и спрямо евреите в миналото. Днес тя е част от арсенала на т.нар. алтернативно дясно в САЩ и се появява в различни вариации. Един от тези сюжети кулминира през 2016 г., когато Едгар Уелч открива огън в пицария във Вашингтон, Окръг Колумбия, след като е чел в интернет, че демократите използват мазето на пицарията, за да блудстват с деца.  

Обвързването на различната сексуална ориентация с педофилия е част и от руската антидемократична пропаганда, която се разпространява в България от повече от десетилетие в контекста на хибридната война. „Тезата е, че срещу „Сиромашка България“, „многострадалния български народ“, срещу „нас“ има насилие: от гейове директно, от ц*гани директно, от либерални политици – индиректно, чрез конспиративно заобикаляне на законите. Това насилие се ползва със защитата (пак с конспиративни елементи) – от страна на либералите, соросоидите, БХК“, обобщават от Фондацията за хуманитарни и социални изследвания.  

"Не съм хомофоб, но да не ми демонстрират"  

Приетите от парламента промени в Закона за училищното и предучилищното образование, които въвеждат „забрана на пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация“, се представят именно като защита на децата. След това идват и тезите, че всъщност дискриминация срещу ЛГБТИ общността няма – нищо, че в България еднополовите двойки нямат право да сключат брак или да осиновят дете, нито да наследят партньора си, а от вчера вече е незаконно дори да бъдат споменавани в училище. „Нямам нищо против тях и съм толерантен, но не искам да ги виждам, нито да бъдат равна част от обществото ми“, казват някои хора. И вярват, че наистина сме част от общество с история на толерантност и разбирателство.  

Истинската грижа за децата  

Би било по-лесно да повярваме, че „защитата на децата“ не е зле прикрита хомофобия, ако привържениците на „Възраждане“ бяха също толкова активни относно безпроблемния достъп на непълнолетни до алкохол, цигари и дрога; ако се интересуваха от децата, изпаднали от образователната система или говореха за някои преобладаващи и желани от младите хора субкултури на чалгата и неонацизма, които продължават един безкраен цикъл на първичност и насилие. Или пък ако се говореше за „педофилия“ в контекста на семейството, на училището и на религиозните организации, където всъщност има документирани случаи на злоупотреба. 

Защото българското образование и българските деца имат проблем. Те не са адекватно защитени от насилие, включително сексуално, у дома или в училище. Липсата на реформи и осъвременяване на образователната система ги е оставила на произвола на различни влияния – от родителите през квартала до инфлуенсърите, които лесно могат да ги подведат в една или друга посока. Българските деца са постоянно на дъното на всякакви класации за функционална грамотност. Българските деца нямат дори детска болница. И затова не е чудно, че когато пораснат, българските деца бягат от България. Или се превръщат във възрастни, които позволяват на шепа политици да ги управляват чрез страх и театър на сенките.

Каква грижа за децата ни е необходима

Нека погледнем отвъд кривото огледало и наричаме нещата с истинските им имена. Когато е грижа за децата – нека бъде грижа за децата. Нека водим трудните разговори за истинските проблеми: какво и как трябва да се преподава в училище; от кого; как трябва да общуваме с младите хора; как изглежда качественото сексуално образование; как да лекуваме невежеството и да създадем достойни хора, които вярват в живота ни заедно и искат да работят в тази посока. Нека бъде тази грижа.  

Но когато става въпрос за евтин популизъм и хомофобия – нека не се преструваме, че е „защита“. Ако голотата на чалгата не ни пречи, а на прайда ни пречи – това е хомофобия. Ако имаме проблем с това двама души от един пол да се обичат публично, но нямаме проблем с пребити до смърт от мъжете си жени – това е хомофобия. И така нататък. Двумислието може да ни заблуди за малко, но няма да промени тъжната реалност на кривия ни морал. На това сме способни само ние.  

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

***

Вижте и това видео на ДВ: