Видеото, което разказва за възраждането на влака "Ориент Експрес" от известния френски дизайнер Максим д'Анжак, напомня на сън. Между топлата светлина и абстрактните кадри на интериора на новите луксозни вагони, който е вдъхновен от традицията на стила ар деко, се прокрадва усещане за носталгия.

Намираме се в музея на декоративните изкуства в Париж, обградени от стотици посетители. Никой не подозира, че зад кадрите стоят не само добри умения, но и спомените за една междублокова площадка, "Джурасик парк" и едно софийско кино, което вече не съществува.

Финалните надписи ни насочват натам. Те водят към името на Христо Русев - оператор, композитор и режисьор на документални истории и реклами за някои от най-известните марки в света. Неговият път е повлиян от детството му в България.

Архитектура на емоцията

Израснал в София, Русев разказва, че изпитва голяма носталгия към пространствата от детството му. До днес сънува площадката, на която играе футбол като малък. Спомня си и за вече затвореното кино "Сердика" (до паметника "Левски"), където вижда за първи път филма, който го убеждава, че иска да се занимава с образи.

"Много добре си спомням как баща ми дойде до детската градина, за да отидем и да гледаме "Джурасик парк", разказва той. Именно преживяването, което филмът на Стивън Спилбърг му носи, пробужда у него "дълбок интерес към магията на киното".

Баща му тогава му казва, че музиката от филма го кара да изпитва носталгия, че "динозаврите вече не съществуват". Днес Русев изпитва носталгия по България - почва, която определя като "двигател да създава". Касета от "Джурасик парк" пази и до днес в апартамента си в Париж - града, в който живее и създава. "Когато си изгубил дома веднъж, можеш да се чувстваш вкъщи на много места, като това зависи основно от хората", казва той.

Пътят към образите

Когато семейството на Русев заминава за Франция през 2001 г., началото там не е лесно. За момчето от София това е момент, в който трябва да се конструира отново. Едва на 16 години той започва да снима собствен проект.

По време на първия му стаж вижда изложбата на световноизвестния артист Аниш Капур в "Гран Пале". Там получава възможност да заснеме филм за инсталацията на Капур и да се докосне до неговото изкуство.

Следващата среща е със света на телевизията. Започва стаж, а след това и работа към продуцентска компания, която създава делничното предаване Midi en France за френската национална телевизия, което разглежда регионите на страната и занаятчиите в тях. С помощта на друга българка в екипа Русев получава шанс да работи в динамична, но и безпощадна среда.

Освен да натрупа портфолио, в продължение на три години Христо Русев успява да се докосне до занаятчийството като начин на мислене. Тема, която променя стила му и оказва влияние върху работата му с едни от най-големите професионалисти в сферата на луксозния дизайн, парфюмерията, производството на очила и дрехи.

Веднъж опознал как работи индустрията, той решава да напусне продуцентската компания и да се отдаде на самостоятелна кариера като оператор, режисьор и монтажист. Това, което му помага да достигне до нови клиенти, са контактите, които създава с артисти, хореографи и фотографи от цял свят, споделящи неговата визия.

Снима разнообразни проекти във Франция, САЩ и Япония - от абстрактни портрети през луксозни вили чак до изследвания за специфичните лакове уруши, които се използват в храмовете в Япония. 

"Душата в детайлите"

Стъпка по стъпка той Христо Русев реализира първи документален филм. ADÈLE разказва историята на стъклодува Джереми Максуел Уинтреберт и неговата първа изложба, по която работи в продължение на 20 години. Занаятчията гласува доверие на Русев именно заради усета му към детайлите и материята. Така разказът за създателя на стъкло и неговото изкуство се превръща в "документална изповед".

"Често съм снимал хора, които слагат душата си в детайлите. Затова са толкова силни, затова занаята им е толкова оценен", разказва Русев.

Следва втори документален филм със заглавие CHEMS, който се излъчва по френската национална телевизия, посветен на зависимостите от секс, наркотици и екрани. Творческият екип зад историята избира Русев, който приема да проследи герой в продължение на една година, който преминава по пътя към превъзмогването на зависимостите си.

Срещите с френската индустрия

Стилът му отваря врати към представители на най-големите френски марки. "Моята работа е да трансформирам моята емоция в тяхна емоция", казва Русев и допълва, че го вълнуват нещата, "които на пръв поглед не са видими, но когато се приближиш, могат да станат цяла вселена".

Рекламите му показват творческата подготовка зад дефиле на "Шанел", обвивка за бутилките на "Дом Периньон", персонализираните очила на "Мезон Боне", детайлното изследване на стила ар деко при пресъздаването на най-луксозния влак, който предстои отново да преминава през Европа от 2027 г.

Продуцентските компании го търсят именно заради почерка му, който самият той определя за отражение на това, "че е заминал от България". Целта му е създаденото от него да дава усещане за смисъл.

"Най-любимия ми опит е музиката"

И докато площадката от детството му в София е вече преобразена, а приятелите му живеят другаде, то образът ѝ намира своето място в музиката, която създава. Русев композира както за рекламите си и документалните си филми, така и за самия себе си. Казва, че "не можеш да създадеш цял свят, без в него да има образи и звуци, защото именно звуците са по-влиятелни". Първият си албум кръщава "ДОМ".

"Кръстих албума "ДОМ", защото нямаше как да е другояче", споделя той и допълва, че "първият му дом е България" и това винаги ще остане така. Спомените за Витоша, детството и площадката намират място в заглавията на песните. Тази година предстои да издаде нов албум. Отскоро разраства дейността си и като продуцент на проектите, зад които застава.

Казва, че всичко, което прави, е, "за да се върне вкъщи".