След нападението на Хамас от седми октомври Израел реагира с ответни удари срещу групировката в Газа, определена като терористична от ЕС, САЩ и редица други държави. Междувременно положението на цивилното население в Газа се влошава все повече. От Близкоизточната агенция на ООН за помощ на палестинските бежанци и организация на работата" (БАПОР) пък направо нарекоха "катастрофална" хуманитарната ситуация в района. Има недостиг на медикаменти, храни, вода и горива, хиляди отчаяни хора, изпаднали в паника, пристигат в лагерите и в разпределителните центрове на БАПОР.

Международните организации заявяват, че има спешна нужда от помощи, но само малка част от тях достигат до Газа - районът е до голяма степен блокиран. Кристоф Йонен, който отговаря за международното сътрудничество в Германския Червен кръст, обяснява пред ДВ, че и доброволците от чужбина, които биха искали да окажат помощ в Газа, няма как да стигнат дотам.

Как стигат помощите до Газа?

Предоставяната от различни страни международна помощ се доставя първоначално до Египет, откъдето с камиони се откарва до Газа през граничния пункт Рафах. Там стоките се прехвърлят в други камиони и се транспортират по-нататък до Газа. С разпределението им се занимават организации към ООН, както и други помощни организации като Червения кръст.

Доставките обаче се затрудняват заради това, че много пътища в Газа са напълно разбити, а и от строгите изисквания, поставяни от Израел, който иска гаранции, че помощите, и най-вече горивата, няма да бъдат използвани от Хамас за военни цели.

А предоставяните помощи са крайно недостатъчни. От УНИЦЕФ определят дневните нужди на най-малко 100 камиона, за да бъдат осигурени най-основните нужди на живеещите там над два милиона души.

Как стоят нещата с комуникациите?

Палестинската телекомуникационна агенция „Палтел" съобщи, че миналата седмица интернет и телефонните връзки в цялата ивица Газа са били прекъснати - вследствие на израелска бомбардировка, както твърдят от агенцията.

Прекъсванията на връзките също затрудняват дейността на помощните организации, които на моменти могат да контактуват със служителите си на място само по радиото. Освен това хората, които имат нужда от спешна помощ, не могат да извикат лекар и да получат необходимото медицинско обслужване.

Има ли достъп до питейна вода?

„Водоснабдяването е несигурно и много лошо", казва за ДВ Кристоф Йонен от Германския червен кръст. От помощната организация "Спасете децата" потвърждават, че много хора са принудени да ползват замърсени водоизточници, а това крие риск от заболявания, включително и такива, които могат да бъдат смъртоносни смъртоносни за децата.

По данни на ООН има три израелски водопровода, които снабдяват Газа. След нападението на Хамас израелският министър на енергетиката Израел Кац заяви, че нито един от водопроводите няма да бъде отворен, докато взетите заложници не бъдат освободени. Израел твърди, че междувременно водопроводите са отворени частично, което обаче не се потвърждава от сужителите на ООН в региона. 

Хората в Газа биха могли да ползват пречистена морска вода, кладенци и водни резервоари, но и в това отношение има трудности. Водата от кладенците например не е чиста. „Всъщност е много мръсна и често е много, много солена", казва говорителят на УНИЦЕФ Тоби Фрикер. Хората чакат с часове по малкото пунктове за снабдяване с вода. По преценки на Световната здравна организация (СЗО) в момента в Газа има само по три литра вода на човек на ден - при необходими 15 литра - за пиене, готвене и хигиена.

До какво води липсата на горива?

В началото на октомври палестинското електроснабдително дружество съобщи, че единствената електроцентрала в Газа не работи поради липсата на гориво. Израел твърди, че Хамас разполага с „един милион литра гориво", които обаче не освобождава за населението. Тези сведения няма как да бъдат проверени от независим източник.

Така или иначе - хората в ивицата Газа изпитват остра нужда от гориво, което, освен другото, е нужно и за електроснабдяването. Без гориво не работят генераторите в болниците, с помощта на които - при липсата на електричество - работят животоспасяващите машини. Хлебопекарните също са зависими от доставките на гориво - за транспортиране на житото, но също и достъпът до питейна вода е затруднен без енергоносители, тъй като пречиствателните станции работят с ток. Без горива хората не могат да карат колите си и са принудени или да ходят пеша, или да използват коне и каруци. 

Агенцията БОПАР съобщи на ДВ, че от началото на войната в Близкия изток в Газа изобщо не е постъпвало гориво. Междувременно обаче израелските военни са изразили готовност да доставят гориво на болниците.

Каква е ситуацията в болниците в Газа?

Кристиан Кацер от организацията „Лекари без граници" - Германия пише на нейния сайт следното: „Нашите хирурзи ни уведомиха, че понякога се налага да се оперира без по-голяма анестезия. Няма и обезболяващи за хората".

Палестинският хирург Мохамед Обейд пък разказва как е трябвало да оперира направо на пода в един от коридорите на болницата: „Ампутирахме крака на деветгодишно момче почти без упойка. Анестезиологът държеше устата му отворена, за да не се задуши. Нищо повече не можехме да направим." В болниците липсва всичко - и лекарства, и обезболяващи, и гориво.

Кристоф Йонен от своя страна посочва, че здравната система в Газа е напълно претоварена. „Всички екипи в болниците са изтощени - в болниците идват все повече ранени хора, които имат нужда от помощ, а ресурсите стават все по-малко." Освен това и хора, които не са ранени, търсят убежище в болниците - надявайки се там да бъдат защитени от ракетните удари.

Още по темата вижте тук: