Не съм сигурен откъде точно тръгва вдъхновението на премиера Борисов да оборудва всичките си министри и депутати със скъпата играчка. Дали от това, че в IT-средите 2010-та беше определена като "Годината на таблетите". Обяснението може да звучи и така: ние сме модерна партия, управляваме модерно и с модерни средства, каквито безспорно са въпросните ай-падове! Или решението да се похарчат толкова пари е породено от стремежа на правителството да се икономисат средства, давани за хартия? Едва ли при цена на един таблет от близо 1500 лева без ДДС. И едва ли, след като всички разглеждани в МС и НС документи така или иначе се разпечатват.

Скандална сделка? Не и за България!

А може би високотехнологичният подарък за министрите и депутатите от ГЕРБ все пак се обяснява с намерението да се оптимизира тяхната работа и да се подобри комуникацията помежду им? Тоест, покупката на таблетите е далновиден ход за икономисване на пари от заплати на секретарки и друг обслужващ персонал, който ще стане излишен веднага щом министри и депутати започнат да използват Apple-устройствата за размяна на проектозакони и решения, за установяване на пряка връзка между министри и депутати или за обмен на идеи с хората от избирателните райони...

Да, това ще да е обяснението. Стига да не съществуваха следните технически пречки: според експерти таблетите са подходящи най-вече за сърфиране в интернет, видеоигри, четене на PDF–файлове и кореспонденция, но не и за активна работа с документи и приложения. В това отношение лаптопът е по-подходящ, по-евтин, а и министрите и депутатите вече разполагат с такива (служебни) устройства.

В повечето страни от ЕС подобна сделка би предизвикала огромен скандал. Нека си зададем въпроса редно ли е да се прави такава масирана продуктова реклама от най-високо държавно място (на заседание на МС), и то без американската компания да е дала нито лев за това? Как кореспондира подобна практика със Закона за обществените поръчки, кой избра и защо точно този продукт, а не конкурентен?

Колко целесъобразна е прищявката?

Макар че партията има право да решава как да изхарчи субсидията, въпросната е от джоба на данъкоплатеца и той от своя страна има право да знае всичко, вкл. дали в случая не става въпрос за недопустимо лобиране в полза на частна компания.

А въпросът за целесъобразността на прищявката? Сетих се за това, когато гледах по телевизията добродушното признание на министър Плевнелиев, че през живота си и един мейл не бил изпратил, и че според него, за да се върши работа, трябва контрол, ясен ангажимент и "бой по каската”!

Щях да повярвам на това, ако поне от кумова срама в ГЕРБ бяха наказали адекватно избягалите от работа депутати, полакомили се за скъп подарък - последен модел мобилен телефон. Но след епизода с таблетите на Apple започвам да вярвам, че от "отхапана ябълка" понякога може да ти приседне. Особено в година на избори.