Качеството на въздуха в Източна Европа често е твърде различно от онова, което официално се измерва и съобщава. Това твърди германската екологична организация Deutsche Umwelthilfe (DUH), като обвинява шест държави, че прикриват реалните стойности на замърсяването.

Азотният диоксид се съдържа в отработените газове на дизеловите двигатели. Според данните на DUH измерванията на 64 места в България,Унгария, Чешката република, Косово, Словакия и Румъния показват значително по-високи нива на замърсяване в сравнение с официалните данни.

Значително по-висока концентрация

За целта на изследването германските еколози са провели между 2022 и 2024 година повече от 300 измервания на качеството на въздуха - но не на местата, на които са поставени официалните държавни измервателни станции, съобщава германският „Тагесцайтунг“. На 64 от тези места резултатите са показвали значително по-висока концентрация на азотен диоксид от официално измерената. А на 55 места нивото на азотния диоксид е надвишавало определената от ЕС средногодишна стойност от 40 микрограма на кубически метър.

От тези данни германската екологична организация стига до извода, че официалните измервателни станции са инсталирани встрани от основните точки на замърсяване, както и че се използват неподходящи измервателни уреди. Подобно нещо би нарушавало европейското право, пише изданието и пояснява, че ЕС има ясни директиви по въпроса – измервателните станции трябва да се поставят на места, където се очаква най-силно замърсяване на въздуха.

Скандалът с дизеловите автомобили, част от които заминаха и за България

Високите стойности на азотен диоксид, който се съдържа в отработените газове на автомобили, автобуси и камиони с дизелови мотори, са много опасни за здравето. Всяка година в ЕС умират преждевременно повече от 142 000 души в резултат от високо замърсяване с отровния азотен диоксид, казва  директорът на DUH Юрген Реш. Призоваваме за независим преглед на всички официални измервателни станции в Европа, за да не се прикрива повече истинската степен на замърсяване на въздуха.

За Източна Европа, и в частност за България, заминаха голям брой стари дизелови автомобили от Германия, за които бе установено, че са имали манипулирани устройства за контрол на емисиите,  така че да показват по-ниски стойности. В Германия това предизвика огромен скандал. В Източна Европа обаче автомобилите продължават да се продават и ползват. Според Реш, цитиран от „Тагесцайтунг“, някои от тези автомобили превишават 40 пъти допустимите емисии на азотен диоксид при нормална експлоатация. Той настоява тези автомобили да бъдат оборудвани със системи за пречистване на отработените газове за сметка на производителя и да не бъдат изнасяни като употребявани автомобили, без да бъдат преоборудвани.

Проблемът с фините прахови частици

Не по-малко рисков е проблемът с фините прахови частици (ФПЧ). Според Европейската агенция за околна среда  само през 2020 година в ЕС са умрели най-малко 238 000 души, поради това, че са били изложени на концентрация от фини прахови частици от над 5 микрограма на куб. метър.

Световната здравна организация  казва, че средногодишната концентрация не бива да надвишава тази стойност, защото в противен случай има риск от тежки увреждания на здравето. Тези незабележими с просто око частици могат да попаднат в белия дроб и кръвообращението, след което да предизвикат възпаления и заболявания на сърдечно-съдовата система.

На Карта на Европейската агенция за развитие с данни за 2021 и 2022 година, показваща замърсяването с фини прахови частици, оцветени в червено (с лош въздух) са българските градове Пловдив, Стара Загора, Велико Търново и Русе.

***