"Обичайте българския артист, защото на него понякога му е ужасно трудно" - с тези думи взе наградата си "Икар" актрисата Радина Думанян. От вътрешните неразбирателства и унизителното съперничество за продажба на билети до очевидния недъг на системата за финансиране - палитрата от трудности за българския артист наистина е пъстра.

"На инат" на всички тези нюанси на културни изоставания, в Деня на театъра се проведе традиционната церемония по връчването на наградите "Икар". И докато само преди седмици осем от най-значимите български театри бяха застрашени от затваряне поради липса на средства за парно и хигиена, едни от най-талантливите артисти на България трябваше с усмивка да благодарят на Министерство на културата.

Благодарности на сцената, оцеляване зад кулисите

Освен за протоколни благодарности, сцената се превърна в трибуна за критика. Още с откриващите думи водещата Милица Гладнишка зададе чувството, че всичко, което се случва, е "въпреки министрите на културата и въпреки културата на министрите".

Това "въпреки" не е просто реплика, а обобщение на проблеми, трупани с години. Напоследък секторът търпи административна небрежност, която превърна творците в счетоводители на собствената си нищета. Напрежението между държавния и независимия сектор расте, а досегашната липса на дългосрочна визия задълбочава разлома между тях.

Гласовете от сцената очертаха този разлом ясно. Вили Прагер, отличен за съвременен танц и пърформанс за работата си с Ива Свещарова по "Тела на властта", настоя за "многогодишно и трайно" финансиране на независимия сектор. "Искам да видя един друг фокус - един процент от БВП за култура“, заяви директорът на Държавния куклен театър в Пловдив Петър Влайков.

Тези позиции представят ежедневната реалност - сцени, които работят с ограничени ресурси, забавени плащания и почти липсваща предвидимост. Както отбеляза радиоводещата Цвети Сапова: "Вие, артистите, наистина се оказахте много инатливи. Те ви орязват, обаче вие продължавате".

А именно този артистичен инат дава достъп на нас, зрителите, до качествени спектакли, дори когато условията за тяхното създаване стават все по-несигурни.

Нов модел срещу старите навици

Когато заместник-министърът Александър Трайков излезе, за да връчи наградата на министерството, той призна, че го прави с "голяма доза страх" след топлите думи на наградените. В залата обаче витаеше по-скоро усещането за срам. Срам, че държавата гледа в очите тези талантливи хора, без да може да им гарантира заплащането за бъдещите им усилия.

Обещанието на Трайков бе кратко: "Бюджет ще има, но ще има и реформи". В тяхната основа стои опит за преосмисляне на самия модел на финансиране на сценичните изкуства. Досега водещ критерий беше пазарният или по-точно приходите от билети. Резултатът: театри, принудени да избират между художествена стойност и търговска жизнеспособност.

Предложението е финансирането вече да зависи от региона, който дадена културна институция обслужва; от нейната художествена политика и от съответствието ѝ с националната културна стратегия. Това е опит да се върне разграничението между изкуство и развлечение - не като противопоставяне, а като "различни писти", които не трябва да се сблъскват.

Случаят "Аръков": субсидия или симптом

Когато Националният фонд "Култура“ обаче се превръща в банкомат за лесносмилаеми продукции, а Планът за възстановяване се ползва за финансиране на лични хобита, реформата вече не е опция - тя е въпрос на доверие.

Пример за това станаха актьорът Иво Аръков и фамилното дружество "Фиш Ай" ЕООД, за които стана ясно, че са одобрени за финансиране в размер на 800 000 лева за създаване на филм и поп-рок турне.

В свят на пазарни принципи, ако един инвеститор вложи хиляди в проект, който генерира едва 6500 гледания в YouTube за половин година (какъвто е случаят с песента "Glory“), той би фалирал. В българската културна екосистема обаче това се нарича подкрепа по Плана за възстановяване и устойчивост.

Самият актьор категорично отхвърля внушенията за "политически чадър" и "галеник на съдбата". В отговор на критиките той заяви, че парите от фонд "Култура" още не са изплатени, а сумата за албума не е просто за една песен - била за международно турне в десет европейски столици, включващо транспорт, техника и хонорари за целия екип. Същото международно турне, което пълни зали с по 10-20 души.

След аплодисментите

И ако коментарите в Народния театър бяха хапливи, то извън официалната сцена критиката придоби откровено ироничен образ - по време на партито артисти размахваха плакати с лицето на Иво Аръков и други с въпроса "Кой ще им даде пари?". Хуморът се превърна в начин за назоваване на абсурда.

"Икар"-ите са раздадени, светлините угаснаха. Сега остава тъмната реалност на неплатените фактури и тихите протести. Крайно време е да спрем да наричаме "култура" всяко суетно начинание, минало през малките вратички на системата, и да започнем да говорим за стойност, смисъл и отговорност. Честито на наградените. И кураж на онези, които утре отново ще излязат на сцената не защото системата ги подкрепя, а въпреки че не го прави.