Икономистите са изумени от икономическия ръст на Япония: докато Германия затъва в рецесия, японската икономика е в процес на растеж. През второто тримесечие - от април до юни - брутният вътрешен продукт (БВП) на страната нарасна с 6% на годишна база, което представлява увеличение с 1,5% спрямо предходното тримесечие.

Ръст на външната търговия

Какви са причините за този изключителен темп на растеж, пита АРД. "Рекордният ръст на БВП се дължи на външната търговия. Износът нарасна значително, докато вносът намаля", коментира Джон Вейл, експерт по пазарите във фирмата за управление на активи Nikko AM.

„В момента Япония извлича ползи от това, че Японската централна банка отложи затягането на паричната политика, от обезценяването на йената и късното отваряне на японската икономика след пандемията. Това дава на страната добри шансове да се отдели от глобалния икономически цикъл", казва Йохан Ван Хеетерюен, пазарен експерт на компанията DPAM.

За разлика от други индустриални държави, през последните години Японската централна банка поддържаше нисък основния лихвен процент като мярка в подкрепа на икономиката. Това от своя страна доведе до значително поевтиняване на йената спрямо другите валути. Ето защо в момента японският износ е евтин на световния пазар, посочва АРД.

По-различният път на Япония

Основният лихвен процент в САЩ в момента е 5,5%. Европейската централна банка (ЕЦБ) неотдавна повиши лихвения процент до 4,25% - за последен път той беше толкова висок в началото на финансовата криза през 2008 година. В Япония, от друга страна, основният лихвен процент е отрицателен - минус 0,1% още от 2016 г. насам. Но от над 20 години вече той се движи около нулата. За разлика от еврозоната или САЩ, в Япония не им се налага да се борят по подобен начин с феномена на нарастващите потребителски цени.

Докато инфлацията в Германия се покачи до 8,8%, в Япония тя достигна своя пик през януари, когато беше достигнала 4,3%. А в момента е сравнително ниска – 3,3 на сто. В сравнение с останалата част от развития свят инфлацията в Япония досега не беше сериозен проблем, казва Айса Огоши, портфолио мениджър в J.P. Morgan. Дори обратното - положително е, че през последните 18 месеца инфлацията се завърна след дълъг период на дефлация, допълва тя, цитирана от АРД.

Япония в продължение на десетилетия се бореше с дефлацията - тоест с общото поевтиняване, водещо до низходяща спирала от спадащи продажби, намаляващи заплати, излишък на работна ръка и липса на бизнес инвестиции. Означава ли това, че дефлацията в Япония остана а в миналото? "Япония е в процес на отърсване от дълбоко вкоренения дефлационен манталитет", казват експертите от Nikko AM.

Растящи заплати и недостиг на работна ръка

По отношение на заплатите промяната се забелязва в нагласите на фирмените ръководства. "Няколко компании ни казаха, че очакват заплатите да започнат да растат - за първи път от едно поколение насам", посочва Алекси Лий, портфолио мениджър в компанията Columbia Threadneedle Investments.

Една от причините за повишаването на заплатите вероятно е застаряването на японското общество, което може да доведе до недостиг на работна ръка за добре развиващите се компании, които са силно зависими от износа. Повишаването на заплатите за тях може да е печеливш ход в битката с конкуренцията за работна ръка. Това, от своя страна, би могло допълнително да стимулира инфлацията.

Актуално Японската централна банка очаква потребителските цени да спаднат с до два процента през следващата година.

Факторът инфлация

Но се чуват и скептични гласове: Стефан Ангрик, икономист в Moody's Analytics, заявява пред „Файненшъл Таймс“, че въпреки добрите данни за БВП би било рано да се твърди, че японската икономика е излязла от кризата. "Ако погледнем отвъд общия БВП, не всичко е розово", казва той.

Освен това поскъпването предизвика и общо нежелание за потребление: "Високата инфлация попречи на домакинствата и компаниите да харчат пари. Остава да се види дали възстановяването на Япония след пандемията не е приключило още преди да започне истински“, допълва Ангрик, цитиран от АРД.