Германската икономика боледува. Цялата страна страда от прекомерна бюрокрация, липса на работна ръка и специалисти, прекалено скъпа енергия. Стига се дори дотам, че някои фирми изнасят производството си не някъде в Източна Европа или в Азия, а в съседна Швейцария, която е една от най-скъпите страни в света. Такава стъпка е замислил например производителят на моторни резачки „Щил“. Председателят на борда на компанията Николас Щил казва в интервю за обществената медия АРД, че въпреки високата цена на труда в Швейцария производствените разходи са по-ниски - просто защото там данъците и таксите са по-ниски, а енергията не е толкова скъпа.

"Болният човек на Европа"?

Стопанската криза може да се наблюдава навсякъде. Германските концерни уволняват хиляди работници, като тези дни особено често се цитира примерът с реномираната фирма за бяла техника „Miele“, която изнася част от продукцията си в Полша. Германия внезапно се превърна в „болния човек на Европа“ - в почти всички съседни страни икономиката върви по-добре отколкото в Германия. В годишния икономически отчет на правителството на 176 страници четем за неблагополучията на тукашната икономика. И най-вече: за снижената от 1,3 на 0,2% прогноза за икономически растеж през тази година.

Е, има и добри новини. Инфлацията рязко се свива: от средно 5,9% миналата година на очаквани 2,8% тази година, което ще позволи през лятото отново да се свали водещата лихва. Така кредитите ще поевтинеят, което пък ще мотивира производителите. Очаква се и ръст на износа. Освен това, въпреки новините за уволнения в някои големи концерни, пазарът на труда като цяло е стабилен.

В Германия работят 46 милиона души, тази година това число дори ще нарасне, а в почти цялата икономика се търсят специалисти и квалифицирани работници. Ръстът на заплатите през миналата година позволи на хората да потребяват повече, макар че те не го правят в очакваната степен. Според икономистката Алмут Балеер хората просто изпитват чувство на несигурност в момента.

При представянето на годишния икономически доклад министърът на икономиката Роберт Хабек от партията на Зелените призна, че картината „дава повод за загриженост“ и не премълча вината на тройната коалиция с многобройните ѝ вътрешни противоречия. Той посочи и част от причините: геополитическата криза, невижданият спад в световната търговия, загубата на покупателна способност заради инфлацията, високите лихви.

Нужда от кадри има навсякъде

Най-много сили трябва да се хвърлят за премахването на бюрократичните препятствия и осигуряването на квалифицирана работна ръка, ясно каза Хабек. Даже не само на квалифицирана: „Нужда от кадри има навсякъде“, каза той. Ако се намерят хора за свободните близо 700 000 работни места, това ще тласне икономиката нагоре.

„Имаме нужда от цялото възможно знаене и можене, от всички ръце и глави, от всички таланти и способности“, казва Хабек. Той добавя, че на жените трябва да се предлагат по-добри условия на труд, да се привличат и повече пенсионери, да се внасят специалисти от чужбина, по-добре да се интегрират бежанците в страната.

Министърът на финансите Кристиан Линднер от либералната СвДП добавя, че на германската икономика ѝ липсва динамика, че страната изостава икономически според международните изследвания. Според критиците обаче правителството все още не действа достатъчно решително за преодоляване на кризата. Да, кабинетът прокара през Бундестага пакет с мерки за подпомагане на икономиката, но в момента законопроектът е заседнал в горната камара на парламента, Бундесрата, защото опозицията го гледа под лупа. Клеменс Фуст, президент на авторитетния икономически институт ifo, коментира, че пакетът е крачка в правилната посока, обаче засега е просто „капка в морето“.

Трудът за много хора не е рентабилен

Опозицията критикува нерешителността на кабинета. Заместник-председателят на фракцията на ХДС Йенс Шпан твърди, че настроението в икономиката на страната е като във Великобритания след Брекзита и рекламира план от 12 точки, който неговата партия миналата седмица предложи на правителството. Той предвижда да се ограничат социалните разходи на предприемачите, но и да се насърчава упражняването на труд. Както обяснява икономистът Фуст, в момента за много хора просто не е рентабилно да се трудят на пълен работен ден. В Германия от доста време се спори около това: социалните помощи са в такъв размер, че много хора ги предпочитат пред обложеното с високи данъци и такси заплащане на труда. Фуст призовава по-добре да се синхронизират социалната и данъчната системи.

Правителството е в дълг към избирателите по още няколко позиции, от които пряко зависи икономиката. Както признава министър Хабек, цените на енергоносителите все още не са на онова приемливо ниво, където би искал да ги види кабинетът. А изграждането на по 400 000 нови жилища годишно се оказа чиста химера – тройната коалиция от социалдемократи, Зелени и либерали вече трета година не може дори да се доближи до тази цел.

***