Добре дошли на Ил дьо Леван! Малкият остров се намира на около 9 мили от средиземноморското крайбрежие на Франция. На това място си съжителстват две много различни общности – и то от десетилетия. Една десета от площта на острова е приютила Хелиополис, малък нудистки курорт, основан през 1932 година. Останалите 90% от острова са военна зона с ограничен достъп, в която се намира и център за изпитания на ракети, създаден през 1950 година.

Докато се разхождате сред голи туристи, е лесно да забравите за другата, армейска част на острова. Ала оградата с бодлива тел напомня за тях, както и табелка с надпис: "Военна зона. Влизането забранено!".

Според 71-годишния Гуидо, когато живее на острова през половината време от годината, това не е нещо, за което човек често се замисля. "Ние нямаме почти нищо общо с военните", казва Гуидо - швейцарски пенсионер, чийто ваканционен дом гледа към морето. Гуидо казва, че понякога чува ученията им и изстрелването на боеприпаси. По думите му - това се случва всеки вторник.

Живот без дрехи

Гуидо е по-склонен да обсъжда как заедно със съпругата си Силвия, "живеят свободно, без дрехи". Двойката посещава острова от 1990 година насам, често и с трите си деца. Купуват своята къща тук чак през 2003 година. Сега са на острова с двете си внучета, на 11 и 9 години. 

Гуидо, който навремето е отговарял за безопасността на реакторите в атомна електроцентрала, подчертава, че в нудизма няма нищо сексуално. Хедонистите на острова може да останат разочаровани. Сексът на публични места е строго забранен. Но голотата е задължителна на плажовете и по туристическите пътеки. Разрешена е и в малкото ресторанти и магазини. На пристанището се изисква поне минимално облекло. Островът е тих, без автомобили, а електричеството е било прокарано едва през 1989 година.

Далеч от цивилизацията

Нудизмът или натурализмът (привържениците му обикновено използват второто понятие) е движение, което се появява за първи път в Германия - отчасти като реакция на индустриализацията и урбанизацията от края на XIX век. Скоро то се разпространява във Франция, както и на други места. Първите му привърженици подчертават ползите за здравето от упражненията на открито, подходящата (често вегетарианска) храна и завръщането към природата.

Когато движението набира сила в началото на ХХ век, двама братя - лекарите Андре и Гастон Дюрвил - купуват част от Ил дьо Леван от компания за недвижими имоти. През 1932 г. те основават Хелиополис като "международен нудистки център".

Останалата част от острова, която дълго време е била използвана от френския флот, е собственост на френската държава от 1892 година. Днес хората идват тук предимно заради почивката. Островът е много популярен и сред хомосексуалната общност.

Граждански и военен живот

Животът от другата страна на оградата с бодлива тел вероятно е доста по-различен. Докато цивилните се излежават на плажа или се разхождат голи из природния резерват, военните тестват оръжия и се обучават. Около 225 армейски служители се намират сега на острова. Италиански и германски войници също идват тук за обучения.

Според Френската федерация по нудизъм (FFN), движението в страната преживява разцвета си през 60-те и 70-те години на миналия век. "Либерализирането на социалните нрави, еманципацията на жените и платеният годишен отпуск позволиха на натурализма да се утвърди като нова философия за живот и отдих."

Едно от основните предизвикателства пред движението днес е застаряването на последователите му. Едва 14% от френските любители на нудизма, които са общо около 2,6 милиона, са под 40 години, установява проучване през 2016 година. В последните години обаче и по-млади хора демонстрират интереса си.

****

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ: