Руският опозиционер и бивш политически затворник Иля Яшин, който бе един от разменените между Русия и Запада затворници и който в момента се намира в Германия, разказва пред ДВ за първите си дни на свобода, за плановете си оттук нататък и за това как Европа може да помогне на руската опозиция.

ДВ: Какви са впечатленията Ви от първите седмици на свобода в Берлин?

Иля Яшин: Емоциите са противоречиви. Въздухът на свободата е опияняващ. След две години в затвора е много приятно усещане да можеш да отидеш където си поискаш. Да можеш да ядеш каквото искаш и когато искаш. Да можеш да видиш семейството си и да прегърнеш приятелите си. Да можеш просто да вдигнеш телефона и да се обадиш на някого - без разрешение.

Но от друга страна усещането, че съм на свобода, а моите приятели все още са зад решетките, ми действа като удар с чук по главата. Трудно е. Понякога се чувствам като пътник без билет, който е заел чуждо място в самолета. Осъзнавам, че вината не е моя. Но чувството е тягостно.

ДВ: Какви са плановете Ви оттук нататък?

Иля Яшин: Не съм готов да говоря за това - не защото не искам, а защото не знам. Емиграцията е ново преживяване за мен. Преди това бях опозиционен политик в Русия, бях опозиционен политик в затвора. А сега съм опозиционен политик в чужбина. Все още не разбирам как е възможно да си опозиционен политик в чужбина.

ДВ: А какво е да си политик в затвора?

Иля Яшин: Вие сте ме виждали в затвора. Превърнах трибуната на съда в политическа трибуна. Това беше стратегията ми - всеки съдебен процес беше трибуна. На съдебните заседания говорех не за наказателното дело, а за войната на Руската федерация срещу Украйна. Нарекох Путин военнопрестъпник. В последната си дума преди произнасянето на присъдата говорих за военните престъпления в Буча и поисках изтегляне на войските от Украйна. В административните съдилища доказах, че статутът на "чуждестранен агент" няма нищо общо с мен. Настоявах, че съм руски патриот. Критикувах Владимир Путин и войната срещу Украйна. В днешна Русия съдът остава едва ли не последното място, където можеш да говориш свободно. Опитах се да използвам тази трибуна. Осъзнах, че казаното в затвора има много по-голяма тежест от думите, изречени в едно берлинско кафене.

ДВ: А не се ли опасявате, че интересът към Вас може да намалее сега?

Иля Яшин: Страхувам се от няколко неща. Първо, страхувам се да не загубя усещането за страната си. Защото често съм виждал, че когато хората отидат в чужбина, те губят връзка със своята страна и започват да говорят неща, които нямат нищо общо с нея.

Става въпрос за това, че в един момент хората започват да се противопоставят не на режима на Путин, а на страната си като такава - когато отидат в чужбина, те вече са обидени не само на Путин, а на целия народ и на страната си. Не искам това. Бих искал да бъда представител на моя народ и да защитавам неговите интереси.

ДВ: След като беше освободен, Владимир Кара-Мурза заяви, че западните санкции не трябва да бъдат насочени срещу целия руски народ и срещу цяла Русия, а срещу политическия режим. В отговор литовският външен министър коментира, че санкциите трябва да засегнат и обикновените руснаци, защото "обикновени руснаци" убиват обикновени украинци.

Иля Яшин: Санкциите трябва да ударят преди всичко военната машина на Путин и да възпрат военната агресия. Те трябва да бъдат насочени срещу Путин и срещу всички онези, които му помагат.

ДВ: А как Западът може да помогне на руската опозиция?

Иля Яшин: Основното, което може да се направи за руската опозиция, е да се спаси Украйна. Защото ако Европа позволи на Путин да подчини Украйна, това ще удари по цялата система на европейската сигурност и ще създаде големи проблеми за повечето европейски държави. Защото той няма да се задоволи само с Украйна - апетитът идва с яденето и Путин няма просто да спре. Той ще отиде и по-далеч. В историята има редица подобни примери.

ДВ: Беше ли грешка завръщането на Алексей Навални в Русия?

Иля Яшин: Навални се върна в Русия по същите причини, поради които аз до последно отказвах да напусна. И Навални, и аз прекрасно разбирахме, че за да промениш Русия, трябва да си в страната. Моят приоритет е да влияя на общественото мнение вътре в Русия.

ДВ: Какво Ви дава надежда, че това ще се промени още през този наш живот?

Иля Яшин: На първо място убеждението, че съм прав. Знам, че ценностите, за които се боря, са ценностите на прогреса. Ценностите на хуманизма, свободата и справедливостта. Това са ценности, които носят добро и светлина на хората. Осъзнаването на това ми дава сили. И второ - хората. Виждам колко много хора в Русия споделят моите възгледи. През двете години в затвора получих около 30 000 писма и пощенски картички, почти всички от Русия. И дори тук, в изгнание, виждам колко много нормални руснаци има. Само в Берлин на среща с опозицията дойдоха над 3 хиляди души.

Вярвам в моя народ. Те заслужават по-добри условия от тези, които днес предлага военщината на Путин. Ще направя всичко, за да освободя народа си и да му дам възможност да живее нормално.

ДВ: Кое е основното нещо, което разбрахте за Русия по време на престоя си в затвора?

Иля Яшин: Разбрах, че човек може и трябва да говори с хората. И че не бива да гледаш на хората отвисоко. Не бива да се страхуваш от хората, трябва да отидеш при тях. Всички тези приказки за това как ние сме елитът, как ние знаем по-добре от какво се нуждае народът - с това отношение не можеш да промениш Русия. За да промениш страната, трябва да говориш с хората и да им представиш своята гледна точка.

Войната в Украйна не е етнически конфликт - това е борба между свободата и тиранията, между хуманизма и човеконенавистничеството. Фронтовата линия минава не само през Украйна, а и през Русия, където хвърлят хората в затвора, а понякога ги и убиват. Това е глобална конфронтация. Владимир Путин е предводителят на силите на мракобесието. Аз съм представител на силите на прогреса и хуманизма.

***

Вижте и това видео от архива ни: