Международното право разрешава на нападнатия във война да се отбранява. Но позволено ли е Украйна да нанася ответни удари на руска земя? Стават ли страните, които доставят оръжие, "воюващи страни"?
Има ли право Украйна да атакува цели на руска територия?
Според международното военно право нападнатата държава има право да се отбранява. Това включва и атаки срещу територията на нападателя – с цел да бъдат унищожавани военни съоръжения, инфраструктура и команден състав. Тези атаки могат да бъдат осъществени и дълбоко в тила – т.е. да не се ограничават само до непосредствените фронтови линии. Нападения срещу цивилното население не са допустими, но пък са разрешени атаки срещу окупирани от Русия територии като Крим, които според международното право спадат към Украйна. Международното право допуска и атаки срещу руските военноморски сили в Черно море.
С какви оръжия Украйна има право да атакува цели в Русия?
Принципно допустимо е използването на всички подходящи оръжия - включително дронове, ракети и авиация. Но съществуват политически договорености между украинското ръководство и съюзниците от НАТО да не се използват оръжия от западно производство за атаки дълбоко в тила. Страните от НАТО се опасяват, че Русия може да използва приложението на оръжия западно производство като претекст за нова ескалация на войната. През май началникът на Генералния щаб на американските въоръжени сили Марк Мили каза, че има ясна договореност за това оръжия от САЩ да не се използват срещу руска територия. „Това не е война между САЩ и Русия – войната е между Русия и Украйна. Ние оказваме подкрепа и предоставяме оръжие, помагаме, съветваме и обучаваме. Но това не е пряк конфликт с Русия.“
Какви ограничения има за използването на западно оръжие?
САЩ: Оръжия за Украйна от американски заводи
02:40
Червената линия, прокарана от САЩ, се интерпретира от другите държави по-различно. Великобритания и Франция са готови да доставят на Украйна крилати ракети, които могат да навлязат и дълбоко в руска територия, за да атакуват бази и казарми на руските военни. Далекобойността на украинската артилерия междувременно се подобрява все повече с помощта на западните доставки. Тази артилерия се използва за атаки срещу руски позиции и летища на руската армия, от които се изстрелват ракети срещу украинска територия.
Стават ли държавите, доставящи оръжие, "воюващи страни"?
Международното военно право не е достатъчно категорично относно това къде преминава разделителната линия, отвъд която една държава се превръща във воюваща страна. Много експерти смятат, че доставката на оръжия и муниции представлява единствено помощ за самоотбраната на Украйна – с което тези държави не влизат активно във войната.
Спорен обаче е въпросът дали обучението на украински войници за овладяване на западните оръжия не е активно участие във войната. Когато държавите доставчици на оръжие упражняват пряко влияние върху използването на оръжия с голям обсег и избора на цели в Русия, според много правни експерти те започват активно да упражняват "колективното право на самоотбрана" заедно с Украйна.
Същото важи и ако САЩ, Полша или някоя друга държава изпратят свои собствени войски на фронта. Атака, извършена от военновъздушните сили на западните държави, също би била акт на „колективна самозащита“, с други думи - участие във войната.
Какво значение има дали западните държави са „воюващи страни“?
Русия и сега разглежда много от натовските държави, които доставят оръжие на Украйна, като участници във войната. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков каза още преди година следното: „Това са вражески държави. Защото онова, което правят сега, е война“. Руски политици постоянно заплашват, че Русия може да се окаже принудена да използва ядрени оръжия, за да се защити от Запада. Руското ръководство е в състояние да засилва военната ескалация и дори да нападне страните доставчици на оръжие, които поддържат Украйна. Това би било разширяване на незаконната според международното право и осъдена от ООН нападателна война срещу Украйна. Западът иска да предотврати подобен сценарий на всяка цена.
****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Ето какво оръжие получава Украйна от Запада
От началото на руската инвазия в Украйна десетки държави в света доставят оръжия на Киев. Включително и някои от най-модерните артилерийски комплекси, бронирани машини и танкове. ДВ показва някои от тях.
Снимка: Sebastian Kahnert/dpa/picture alliance
Самолет, пренасящ военна помощ за Украйна
След началото на руската инвазия в Украйна много държави - от Австралия до САЩ - доставят оръжия на Киев. При това не става дума само за боеприпаси и стрелково оръжие, а и за тежки системи и бронирани военни машини.
Снимка: Kacper Pempel/REUTERS
Танкове Леопард
Германският танк Леопард 2A6 е въоръжен със 120-мм гладкоцевно оръдие, две картечници, едната от които е сдвоена с оръдието, а другата е за поразяване на летящи цели. Танкът може да бъде оборудван и с противотанкова управляема ракетна система. Екипажът му се състои от четирима души.
Снимка: Martin Meissner/AP Photo/picture alliance
Бойната машина на пехотата "Мардер"
Бойните пехотни машини "Мардер" имат екипаж до 10 души. Оборудвани са с 20-мм скорострелно автоматично оръдие и 7,62-мм картечница, сдвоена с него. На кулата могат да се монтират пускови установки за противотанкови управляеми ракети и гранатомети. "Мардер" е оборудван с вентилационна система за защита от химически атаки и може да преодолява водни препятствия с дълбочина до два метра.
Снимка: BeckerBredel/IMAGO
Бойна пехотна машина "Брадли"
"Брадли" е основната американска бойна пехотна машина. Тя съчетава добра защита, мощно въоръжение и много добра система за наблюдение и управление на стрелбата, включително прилагане на режим за бързо откриване на целта и поразяването ѝ. Към тази система има и TOW - много ефективно противотанково оръжие и противотанкова ракетна система с голям обсег на действие.
Снимка: Baderkhan Ahmad/AP Photo/picture alliance
Самоходна зенитна установка "Гепард"
Германските самоходни артилерийски установки "Гепард" могат да поразяват цели, летящи на височина до три километра и на разстояние до четири километра. Системата разполага с две 35-милиметрови скорострелни оръдия Oerlicon KDA швейцарско производство и два радара, които откриват цели на разстояние до 15 километра.
Снимка: Thomas Imo/photothek/IMAGO
Танкът "Чалънджър" 2
Танкът "Чалънджър" 2 е оборудван със 120-милиметрово оръдие, в което могат да се съхраняват до 52 заряда. Обсегът на стрелбата му е до девет километра. Танкът е оборудван и с две картечници. "Чалънджър" 2 е един от най-тежките танкове с тегло до 75 тона. Задвижва се от дизелов двигател с мощност 1200 конски сили. С пълен резервоар може да измине до 450 километра.
Снимка: Tomasz Waszczuk/PAP/epa/dpa/picture alliance
Зенитно-ракетният комплекс "ИРИС-Т"
Зенитно-ракетният комплекс "ИРИС-Т" е една от най-съвременните системи за противоракетна отбрана, която може да се използва срещу крилати ракети, безпилотни самолети, изтребители и хеликоптери на височина до 20 километра и с обсег до 40 километра. Самият Бундесвер все още не е въвел тази система на въоръжение. Тя струва около 145 млн. евро.
Снимка: Diehl Defence
Американският танк M1A2 "Ейбрамс"
Американският танк M1A2 "Ейбрамс" е оборудван със 120 мм гладкоцевно оръдие, две 7,62 мм картечници и една 12,7 мм картечница. Отстрани на купола са монтирани гранатомети. Танкът се задвижва от газотурбинен двигател с мощност 1500 конски сили. Скоростта му е 72 км/ч. на асфалт и 48 км/ч. по неукрепена територия. Обемът на резервоара за гориво е почти 2 тона.
Снимка: Daniel Karmann/dpa/picture alliance
Гаубици М777
155-милиметровата гаубица, разработена в Обединеното кралство, влезе на въоръжение през 2005 г. и беше използвана за първи път във войната в Афганистан. Тя може да изстрелва управляеми ракети с обсег до 40 км. При интензивен режим тя може да изстрелва до 5 снаряда в минута.
Снимка: U.S. Air Force/ZUMAPRESS/picture alliance
Самоходна артилерийска система PzH 2000
Германската PzH 2000 е една от най-модерните самоходни артилерийски системи в света. Тя съчетава в себе си устойчивост, мобилност и висока скорострелност. В бойния комплект има 60 снаряда. Обсегът на системата е до 50 км.
Снимка: Philipp Schulze/picture alliance
Артилерийска ракетна система HIMARS
Универсалната артилерийска система HIMARS може да използва шест ракетни снаряда или една оперативна балистична ракета ATACMS. Може да се използва и за изстрелване на противовъздушни ракети. Използвана е била от САЩ в Афганистан и Сирия.
Снимка: Getty Images/J. Pix
Зенитно-ракетен комплекс "Пейтриът"
"Пейтриът" е зенитно-ракетна система, основно използвана от армията на САЩ и няколко съюзни държави. "Пейтриът" използва системи за прехващане на ракети. Системата има четири основни оперативни функции: комуникации, командване и контрол, радиолокационно наблюдение и насочване на ракети. Четирите функции се комбинират, за да осигурят координирана противовъздушна отбрана.