От началото на войната на Русия срещу Украйна, т.е. вече повече от три години, учени от Йейлския университет документират вероятните военни престъпления. В своята работа те поставят акцент върху търсенето на отвлечени и незаконно прехвърлени на руска територия украински деца. По последни данни на американските учени, руснаците милитаризират и индоктринират децата от Украйна в над 200 заведения.

Ръководителят на изследователския екип Натаниел Реймънд е убеден, че по този списък ще бъде съставена карта, която ще помогне за връщането на украинските деца у дома. В интервю за ДВ той разказва как руснаците крият децата от Украйна и защо смята, че усилията, полагани от международната общност за връщане на отвлечените деца, не са достатъчни.

ДВ: Какви трудности срещнахте при събирането на данните?

Н. Реймънд: Най-трудно беше да се убедим, че сме достигнали до всички възможни резултати на базата на събраните данни. Трябваше да определим приоритети, тъй като разполагахме с огромно количество информация - сателитни снимки и огромно количество данни от общодостъпни източници. Имахме и предизвикателство от нетехнически характер - скоростта. Тази информация е изключително важна за украинците, за да могат да водят преговори за връщане на децата, както и за да се помогне непосредствено за извеждането на децата от лагерите на руска територия. Трябваше да водим разследването си внимателно, а същевременно знаехме отлично колко спешно се нуждаят от него украинците. Трябваше да балансираме между тези две изисквания и мисля, че в крайна сметка успяхме. Това не е поредният отчет - ставаше дума за създаването на карта, благодарение на която децата да се върнат у дома.

ДВ: Във Вашето разследване става дума за 210 заведения в Русия и във временно окупираните територии, където се намират децата от Украйна, но същевременно се казва, че тези заведения могат да бъдат и повече. Колко повече?

Н. Реймънд: Не знаем колко заведения сме пропуснали, но вероятно са между 12 и 20. Трудно е да се установят например т.нар. "центрове за временно разполагане", известни като семейни центрове. Те представляват пунктове, от които се разпращат децата, отиващи в приемни семейства или за осиновяване.

Местата, които по-лесно могат да бъдат разкрити и документирани, са лагерите, създадени първоначално за почивка или лечение. В тях има както украински, така и руски деца, поради което ръководствата на лагерите публикуват видеа за руските родители с осъществяваните там мероприятия. Именно лагерите предоставят много изобличаващи доказателства, докато със семейните центрове случаят не е такъв - те често се създават с цел да се прикрият всички следи.

Децата, които могат да изчезнат, са децата от интернатите, които още не сме разкрили изцяло. Това могат да бъдат например болници. Смятаме, че важна част от дейността на руската страна е използването на болници за укриването на определени групи деца.

ДВ: А как можете да определите, че намиращите сe в тези заведения деца са точно от Украйна, а не от Русия?

Н. Реймънд: Има много начини. Най-разпространеният е началната точка на похищениеjf, когато чиновниците от окупационните власти сами съобщават къде ще бъдат изпратени децата. Другият начин е, когато неправителствени или военни организации съобщават, че провеждат програма за бивши украинци в град Х.

Разчитаме и на фотографията. Често проследяваме лица и други визуални признаци. През декември миналата година например успяхме да разкрием, че представят украински деца за руски сирачета благодарение на тапетите по стените в един център за временно пребиваване. На техен фон бяха заснети деца, за които се твърдеше, че са русначета. Но после установихме, че същата пропагандна снимка е била използвана за един фалшив по същността си сайт за осиновяване на украински деца. Често използваме точно такива малки визуални подсказвания и обичайно не ги обсъждаме публично, за да не даваме предимство на Русия.

ДВ: Вие сте използвали и открити източници за изследването си. Следва ли оттам, че Русия не се опитва особено да крие факта, че държи украински деца незаконно?

Н. Раймънд: Доскоро те не криеха това, но след отправените обвинения смениха сайтовете и премахнаха данните. Знаем, че в някои случаи са променили имената или личните данни на децата. Те също внимават кой и какви данни проверява, така че крият следите си.

ДВ: Кой от фактите, разкрити в рамките на изследването, Ви порази най-много?

Н. Реймънд: Това, че на една сателитна снимка видяхме траншея във формата на буквата Z. Не като символ, а защото заради разпространеното използване на дронове на бойното поле в Украйна копаят окопи във формата на тази буква. Те дават възможност да се бяга в противоположната посоки, ако сте засечени от дрон. Затова и руснаците, и украинците са започнали да копят такива окопи - за да се крият от атаките на дроновете. В една от базите, където се намират деца, видяхме същите такива окопи, а това означава, че ги тренират на площадка, която е огледален образ на войната срещу собствената им страна. Това за мен беше най-ужасното.

ДВ: Прави ли международната общност достатъчно за връщане на незаконно отвлечените от Русия украински деца?

Н. Реймънд: Не, не прави достатъчно. Ние сме подготвили много данни, но към тях все още не се отнасят сериозно на политическо, дипломатическо и финансово равнище. Смятам, че изчезналите безследно деца са най-малко 35 000 - това е наша неофициална оценка, която използваме като ориентир. Това е най-голямото отвличане на деца от Втората световна война насам, когато нацистите са похищавали полски деца.

ДВ: Вярвате ли, че ще се окаже възможно украинските деца да се върнат от Русия у дома?

Н. Реймънд: Да, вярвам. Русия иска да вярваме, че това не е възможно. На Запад също се смята, че няма да може да бъде постигнат успех. Но, перефразирайки думи на Нелсън Мандела, ще кажа следното: онези, които казват, че това е невъзможно, не бива да пречат на тези, които правят това възможно. Не можем да чакаме. Не можем да предадем украинските деца и всички други, засегнати от войните в други краища на света, вярвайки, че те като че ли не заслужават да бъдат спасени.

***

Вижте и това видео от нашия архив: