Часът е 2 посред нощ, когато телефонът вкъщи започва да звъни. Отсреща се чува гласът на напълно непознат човек, който казва, че цялото семейство трябва незабавно да напусне района, тъй като ще бъде бомбардиран. Ще зарежете ли всичко - дома си, вещите си, домашните си любимци? Можете ли просто да заминете по пижама, без да знаете дали някога ще се върнете? В такава ситуация се оказват хиляди хора в Ливан днес, казва за ДВ Ая Маджуб, която е заместник-регионален директор на „Амнести Интернешънъл“ за Близкия изток и Северна Африка. 

Една четвърт от Ливан е под военното разпореждане на Израел

Според Службата на Върховния комисар на ООН за човешките права около една четвърт от територията на Ливан „сега е под разпореждането на израелските военни“. Ще рече, че - докато се борят срещу терористичната групировка Хизбула - те могат да изискват от местното население да напусне района, ако не иска да се излага на опасност.

„А повечето хора не получават дори и телефонни обаждания“, уверява Маджуб. Често предупреждението просто се качва в социалните мрежи на арабски език, допълва тя. Случаят отпреди няколко дни е точно такъв: „Между 1 и 4 часа през нощта в платформата X (преди Туитър) бяха публикувани предупреждения за евакуация“, разказва Маджуб. Те се отнасяли за определени части на Бейрут. „Повечето хора щяха да ги пропуснат, ако не били младежите от квартала, които излезли навън и започнали да стрелят във въздуха, за да събудят хората“, разказва правозащитничката.

Това е само един от инцидентите, които накараха групи като „Амнести Интернешънъл“ и „Хюман Райтс Уоч“ да критикуват начина, по който Израел предупреждава гражданите за предстоящо нападение в Ливан. Предупрежденията се отправят много късно – само броени минути преди предстояща атака. Освен това в много случаи те са твърде общи, а нерядко се използват неточни или подвеждащи карти.

Може ли цял град да се евакуира за четири часа

Неотдавна Израел издаде първото си предупреждение за цял град: сутринта на 30 октомври израелски военен говорител написа в X, обръщайки се към местните жители в източния град Баалбек, че Израел възнамерява да „приложи военна сила срещу Хизбула във вашия град“.

Израелските въздушни удари започват само четири часа по-късно – време, което изобщо не е достатъчно за евакуация на цял град с население между 80 000 и 100 000 души. Впоследствие „Вашингтон Пост“ публикува репортаж, от който стана ясно, че повечето от ударите във въпросния ден са били извън определената за евакуация зона.

Няколко дни преди това групировката Хизбула също издаде серия от предупреждения за евакуация, предназначени за жителите на над 20 града в Северен Израел. Групировката има ракети, но не и бойна авиация. Затова много наблюдатели определиха тези предупреждения предимно като „психологическа война“.

Въпреки това „Амнести Интернешънъл“ има същите забележки и към Хизбула, чиито предупреждения за евакуация са прекалено общи и неточни – отнасят се за цели населени места и не визират конкретни военни цели, отбелязва Маджуб.

Какво казва международното право?

Задължението на военните да предупреждават цивилното население преди нападение датира от 1863 г. - от времето на Гражданската война в САЩ. Тогава е направен първи опит за определяне на правила за поведение на бойното поле, а много от тези принципи се вписват отлично в днешното международно хуманитарно право.

Напоследък задължението за предупреждение се разглежда като „обичайно право“ - защото е прието от повечето армии. Международният комитет на Червения кръст отбелязва, че много съвременни военни кодекси за поведение, включително израелският, съдържат това задължение.

Но ефективни ли са тези предупреждения, т.е. позволяват ли те на цивилните граждани да се отдалечат от опасността? „Отправянето на предупреждение в социалните медии посред нощ не е ефективно – мисля, че всички можем да се съгласим с това“, казва по този повод Ая Маджуб от „Амнести Интернешънъл“, визирайки описания конкретен случай от Бейрут.

Цивилните са защитени - дори ако не се евакуират

След предупреждение за евакуация продължават да се прилагат други правила, казва Емануела-Киара Гилард от Оксфордския институт за етика, право и въоръжени конфликти. Например, ако цивилни граждани не са последвали призива за евакуация, а са останали в района, за който е издадено предупреждението, те не могат автоматично да бъдат смятани за бойци. След като цивилните са се отдалечили от опасността, трябва да им бъде позволено да се върнат обратно, когато отново стане безопасно. В противен случай това може да се разглежда като насилствено разселване, което се счита за военно престъпление.

Предупрежденията за евакуация биха могли да доведат до принудително разселване, ако са дадени с намерение да не се позволи на хората да се върнат, казва в тази връзка Маджуб. В Ливан сега е трудно да се каже за кой от двата случая става въпрос, тъй като конфликтът все още е в началния си стадий.

***