Европейците са световни рекордьори в три винени дисциплини: производство, износ и консумация на вино. С тенденция към спад обаче - за нещастие на армията от милион и половина европейски винопроизводители. “В световен мащаб консумацията на вино нараства, докато в Европа тя намалява, макар и незначително”, казва Роджър Уейт, говорител на еврокомисаря Дачиан Чолош. По-притеснителното според него е това, че намалява и износът. Винопроизводители от т. нар. Нов свят - Чили, Южна Африка, Австралия - изземат пазарни дялове от европейците. “Във Великобритания например вече се пият повече австралийски вина, отколкото френски”, добавя говорителят. В Европа вносът от трети страни не се е увеличил сериозно, но пък в останалия свят техни вина пълнят рафтовете в магазините. По правило те са по-евтини от европейските.

Защо ли?

Дълго време Европа се “къпеше” в милиони хектолитра непродаваемо вино, които срещу половин милиард евро годишно (пари на европейския данъкоплатец) чрез дестилация се превръщаха в промишлен алкохол. Двете неща заедно - скъпите излишъци и слабата конкурентоспособност - дадоха на ЕС основание през 2008 г. да реформира сектора на винопроизводството.

“Ние намалихме със 160 хиляди хектара площите с лозови насаждения, за да стане производството по-ефективно. Същевременно променихме и правилата, с което пресякохме лесното изкупуване на излишната продукция, както това се правеше в “лошите години”. Така станахме по-ефективни. Освен това започнахме да влагаме повече пари в рекламата на европейските вина”, казва Роджър Уейт.

"Money for nothing"

За Норберт Вебер, председател на германския Съюз на винопроизводителите, ефектът от намалените площи с лозови насаждения скоро ще бъде “изяден” от следващото недоразумение - отпадането от 2015-та (или най-късно през 2018 г.) на разрешенията за засаждане на нови лозя, които сега ограничават безконтролното нарастване на лозовите насаждения. “Най-крещящото противоречие се състои в следното: първо се изкореняват лозови насаждения, след което се либерализира разрешителният режим за отглеждане на лозя за вино. Казано иначе - на всеки хектар, за който сега се изплащат премии за изкореняването на лозя, в бъдеще отново ще може да се засаждат лозя”, казва Вебер.

Срещу либерализирането на разрешителния режим скочиха 15 страни-членки на ЕС - и внесоха жалба в ЕК. Много от европейските винопроизводители се опасяват, че ако в бъдеще всеки може да отглежда каквито си пожелае винени сортове грозде, това ще са отрази крайно негативно както на качеството на европейските вина, така и на доброто им име в света. А в това отношение европейското качество е наистина уникално: “Няма никакво съмнение, че качеството и традициите на винопроизводството в Европа са водещи в света. Да вземем например Китай, където през последните няколко години има невиждано увеличение на вноса на вина - там търсят само европейски вина. Защото ние сме най-добрите, имаме най-добрия имидж. Ще направим всичко възможно да запазим доброто си име”, уверява Норберт Вебер.

Именно от това обаче се опасяват европейските винопроизводители - те знаят, че поддържането на високо качество струва скъпо. Така например в труднодостъпните райони със стръмни склонове обработването на лозовите насаждения с техника е почти невъзможно, а това оскъпява продукцията. Освен това в ЕС са забранени някои от методите за производство на вино. Не обаче и вносът от трети страни, които масово използват тези оспорвани методи.

АГ, ДПА, ДР, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел