Върховният съвет за национална сигурност на Иран одобри план, позволяващ достъпа на определени групи срещу заплащане до т.нар. „Интернет-Про". Не става дума за по-високотехнологичен продукт, а за достъп до обикновената интернет мрежа, който обаче включва дневен лимит за чуждестранните сайтове и бази данни.

Според журналистката Солмаз Айкдер, която изследва дигиталните репресии в Иран, и потребителите на „Интернет-Про" не могат да използват без VPN големите платформи като Инстаграм, Х и Ютюб, които отдавна са блокирани.

Интернет е блокиран от месеци

След американско-израелските удари срещу Иран на 28 февруари властите изключиха интернета в цялата страна - официално от съображения за сигурност. Междувременно националната блокада на интернет продължава повече от 80 дни - най-дългата, но не и първата от този вид.

От години иранските сили за сигурност използват този метод, за да възпрепятстват най-вече комуникацията между хората в страната, както и с чужбина. Това стана за последен път по време на националните протести през януари, потушени брутално от режима. Сега отново милиони хора са откъснати от дигиталната икономика и комуникацията.

Според правителствената говорителка Фатеме Мохаджерани „Интернет-Про" трябва да служи „за преодоляване на пречките в икономическата дейност и за гарантиране на бизнес комуникацията във времена на криза".

Услугата „Интернет-Про" се предлага на определени професионални групи като членовете на търговските камари, стартъп-ите, технологичните фирми, както и на търговците. Първият пакет с 50 гигабайта интернет струва 11 долара.

„В Иран това са много пари", казва Солмаз Айкдер. От началото на войната много домакинства са под нарастващ икономически натиск: инфлацията надхвърли 50 процента, а риалът много се обезцени спрямо долара, което доведе до значително увеличение на цените на основните продукти. Разрушените предприятия и сривовете в производството засегнаха тежко икономиката. Десетки хиляди работни места бяха загубени.

Статистиката обаче не отчита доходите, които много хора в Иран получаваха чрез продажби в интернет на различни продукти - от храни като сушени плодове, до ръчно изработени дрехи. „Тези доходи играеха важна роля за техните семейства, а с изключването на интернет тази възможност им е отнета", казва журналистката.

Свободата на информацията и комуникацията като лукс

В Иран има много критики към новата система „Интернет-Про". Редица медии разкритикуваха въвеждането ѝ, превърнало достъпа до комуникация и информация от обществено и гражданско право в привилегия за избрани.

В системата „Интернет-Про" всеки потребител се идентифицира чрез националния си идентификационен номер и регистрирания номер на мобилния телефон. Но сред привилегированите групи не са нито жените, които носят основните доходи в семействата си чрез продажби в интернет, нито студентите, казва Сара (името е променено - бел.ред.), която следва инженерна специалност. 19-годишната студентка си купува от черния пазар VPN, за да ползва интернет. Но много от нейните приятели и познати не могат да си позволят VPN. 

„За хората в Иран стана изключително трудно да получат достъп до независими новини и надеждни информации", казва експертът по интернет на ДВ Оливер Лино.

Пълен дигитален контрол

След като през 2009 г. Иран блокира достъпа до програмите на ДВ, германската медия започна да предоставя на хората в страната инструменти за заобикаляне на цензурата, за да имат хората достъп до независима журналистика. „При напълно изключен интернет обаче тези инструменти са неефективни", посочва Оливер Лино, специалист по интернет свобода в ДВ. 

В последните седмици иранският президент Масуд Пезешкиан обеща, че интернет скоро ще бъде възстановен. Под ръководството на първия вицепрезидент Мохамад Реза Ареф бе създаден нов кризисен щаб, чието предназначение е да сложи край на „разногласията" и паралелните компетенции в политиката в областта на интернет. В Иран редица служби са ангажирани с решенията в сферата на дигиталния контрол.

Засега  още никой не знае какво представлява новият кризисен щаб. По информация на иранските медии, на представителите на правителството е забранено категорично да съобщават публично подробности от неговата дейност или да информират за задачите му.