Дори самият въпрос е пропаганден: дали интервюто на Тъкър Карлсън с Владимир Путин е пропаганда или свобода на словото. Но нека му дадем отговор с надеждата, че жертвите на руската пропаганда все още могат да бъдат спасени.

Това интервю е агресивна пропагандна проява, защото:

1. Путин изцяло и дословно следва „опорките" на собствената си пропаганда, които вече многократно сме чували - от руските проксита в медиите и политиката извън Русия, но и от самия Путин в негови предишни изявления. В централен сюжет на интервюто се превърна отдавна разработената в Москва конспиративна теория за предисторията, причините, вините и възможния изход от войната в Украйна.
2. Путин следва пропагандния модел, описан от Джордж Оруел в „1984“ с прототип сталинска Русия, според който трябва да можеш, без да ти мигне окото, да казваш на черното бяло. При Оруел: войната е мир, свободата е робство, невежеството е сила… При Путин: Украйна е създадена от Ленин, украинците са нацисти, Русия гарантира независимостта на Украйна и т.н.
3. Общото послание на интервюто, насочено преди всичко към САЩ, е, че Путин, докато не принуди НАТО да преговаря с него и да направи отстъпки, които да му върнат влиянието от съветски времена, няма да спре войната срещу Украйна.
4. Интервюто е пропаганда, а не журналистика и защото създава максимален медиен комфорт на Путин, който безпрепятствено се впуска в напоителни монолози. А водещият не реагира на спорните му твърдения и не му задава въпроси с алтернативна гледна точка, както изисква защитата на плурализма при разговор с един събеседник. Карлсън приема професионалното унижение да бъде „спаринг партньор“ на диктатора и доброволно (едва ли безкористно) да излезе от ролята на журналист, за която е задължителна критическата функция.
5. Путин говори същото, което той и неговите проксита винаги са говорили, но сега специално се подчертава, че е пред „западен журналист“. Най-после се е намерил някой, приет с почести в Москва, който се е съгласил да разговаря с диктатор с окървавени ръце - все едно, че не е такъв. И да съдейства за сбъдването на голямата мечта на Путин – демократичният свят и особено САЩ да го приеме за равностоен изразител на геополитически претенции, независимо от стотиците хиляди убити в Украйна. Карлсън се опитва да впрегне легитимиращата сила на журналистиката като дискурс в обществен интерес, но това няма как да се случи, тъй като интервюто му с Путин, вместо журналистически, е типичен образец на политически пиар.
6. Това интервю обаче прави две плашещи внушения. Първото е, че сговорчивостта на Карлсън, като изявен тръмпист, може да е търсена индикация, как ще се променят отношенията между американския президент и руския диктатор, ако Доналд Тръмп спечели изборите есента. Второто е, че Путин се готви да нападне и друга държава, защото твърди обратното, какъвто е маниерът на диктаторите и както увещаваше, че няма да нахлуе в Украйна, малко преди да го стори. И по-конкретно: от уверението му, че няма да нападне Полша - в аналогия със спомена за началото на Втората световна - по гърба минават тръпки.

Интервюто очаквано е събрало голяма аудитория, но това съвсем не означава, че много хора харесват Путин. Напротив - това е проекция на желанието, формирано още от страшните приказки в детството да видим лицето и чуем гласа на злото, което сега пред Карлсън се прави на добродушен старец.

Припомняме и това интервю за ДВ на нобелистката Светлана Алексиевич: