Иранските жени днес - със свалени забрадки и вдигнати глави
Карин Зенц ARD
19 юли 2023
Къси панталони, непокрити коси, танци и музика - по улиците на Техеран вече всичко е различно. "За първо лято се прибирам и виждам, че всички са щастливи без забрадки", разказва 31-годишната иранка, която следва в САЩ.
Гореща лятна вечер в Техеран. В един парк в северната част на града свирят улични музиканти, а жени и мъже танцуват. Други седят по тениски, къси панталонки и къси поли и пляскат в такт.
Само допреди десет месеца такава сценка би изглеждала немислима в Иран. Мъже и жени да танцуват по двойки и то на подобна музика на живо? Жените да носят дрехи, които не покриват бедрата, краката, ръцете и дори косите им? Такива "слободии" ислямският режим в Иран не позволяваше десетилетия наред, припомня репортерката на обществената медия ARD Карин Зенц.
"Изобщо не ме е страх"
Днес обаче хората просто нарушават забраните. Нарушава ги и Париваш, студентка в САЩ, която си е дошла за ваканцията в Иран. "За първо лято се прибирам и виждам, че всички са щастливи без забрадки", обяснява 31-годишната жена. Момичетата са толкова красиви, те просто разкрасяват целия град, радва се тя. "Изобщо не ме е страх", казва Париваш пред ARD.
В парка е дошла и майка ѝ Наргез, която видимо също се радва на ведрото настроение на хората. Тя обаче носи забрадка, затегната и покриваща плътно. Майката се тревожи, че може да се появи т.нар. нравствена полиция. Париваш за всеки случай пък си е вързала едно шалче около врата. "Казаха ми, че без шалче около врата мога да имам проблеми. Та шалчето ме пази", казва тя.
Мнозина казват, че нравствената полиция отново патрулира по улиците. Навремето, преди големите протести, всички страшно се бояха от нея. Днес това вече е така. Дори 63-годишната Азам вече излиза без забрадка. "Децата казаха, че нравствената полиция била на площада, но аз не я видях. Днес само един обикновен полицай ми направи забележка да си сложа забрадката, но аз не му обърнах внимание", разказва тя.
Жените трябва сами да решават
През няколко преки срещаме и 18-годишната Джалдах. В тази гореща лятна вечер студентката е увила яркочервената си забрадка плътно около лицето. Тя няма намерение да я сваля. "Нося забрадка още от детството си, никой не ме е карал насила. Доброволно съм го решила и съм си свикнала със забрадката. Без нея ще се чувствам зле. Семейството ми е религиозно, но въпреки това ме оставиха сама да решавам този въпрос", казва Джалдах.
Тя добавя, че нейни приятелки са взели друго решение и сега ходят без забрадка. Но това не разваля приятелството им, уточнява Джалдах. И до нейните уши е достигнала вестта, че нравствената полиция отново патрулира по улиците. "Според мен това си е жив абсурд", казва тя и обяснява, че жените трябва сами да решават по този въпрос и никой да не им се бърка.
Новата форма на протест
Карин Зенц заговаря по същия въпрос и една възрастна жена, но тя не желае да приказва. Мимоходом казва само, че обича забрадките, защото е мюсюлманка и редовно се моли. В тази жега тя е облечена в дълго и широко палто, под забрадката ѝ не се подава дори един косъм. По улиците в Иран все още могат да се видят и такива жени. Но в някои техерански квартали мнозинството жени вече ходят без забрадки, а оскъдното им лятно облекло често пъти не покрива краката и дори бедрата им. В провинцията все повече млади жени също отказват да скланят глава пред стриктните предписания за външния вид.
Студентката Париваш казва: "Надявам се, че онези времена няма повече да се върнат. Ще ми се да не ни карат повече да носим забрадки."
Вече от месеци в Иран няма демонстрации срещу режима. Но най-вече младите хора престанаха да крият модерния си начин на живот, дори напротив - започнаха демонстративно да го показват. Това е новата форма на техния протест. В същото време те се радват за това, което успяха да извоюват в многомесечните битки със силите за сигурност. Колкото и скромно да е то.
Да, това е първото лято със слънчеви лъчи в косите и с музика на улицата в Иран, завършва репортажът на АРД.
***
Вижте и тази галерия за преврата срещу Мосадек:
1953: Когато ЦРУ организира преврат и свали премиера на Иран
На 19 август 1953 година ЦРУ организира свалянето на първия демократично избран премиер на Иран Мохамед Мосадек. Но всичко започва, когато той национализира контролираната от Великобритания петролна индустрия.
Снимка: irdc.ir
Ревностен защитник на иранските интереси
Мохамед Мосадек е първият демократично избран министър-председател на Иран, който е начело на държавата от 1951-a до свалянето му през 1953-a - с кратко прекъсване. Образован, красноречив и харизматичен, той има много почитатели и на Запад. За страните от Третия свят той се превръща в своеобразна икона на антиимпериализма, защото се осмелява да национализира петролната индустрия в Иран.
Снимка: Tarikhirani.ir
Британците дълги години имат монопол върху иранския петрол
От 1909 г. британците имат практически монопол върху иранския петрол. Англо-иранската петролна компания (AIOC) - днешната "Бритиш Петролиум" (BP) - е сключвала договори по подобие на колониалните владетели, според които империята прибира милиони печалба всяка година. За сметка на това Иран получава само малки възнаграждения.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Неуморен труд и експлоатация
Британците безсрамно експлоатират иранските петролни работници. В Абадан, където се намира най-голямата иранска рафинерия, работниците живеят в катастрофални условия и робуват на Англо-иранската петролна компания, която отказва да подобри условията им на живот. Иранските политици настояват за предоговаряне на споразуменията още след края на Втората световна война, но британците не се съгласяват.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
"Национализация или смърт!"
През 1951 г. ситуацията се изостря. Току-що избраният за министър-председател Мохамед Мосадек нарежда да се национализира иранската петролна индустрия. Британците реагират остро, изтеглят всички британски експерти и налагат петролно ембарго на Иран. Така наречената "Абаданска криза" довежда Иран до ръба на банкрута през следващите две години.
Снимка: Tarikhirani.ir
САЩ са изправени пред дилема
Британците се обръщат за помощ към САЩ. Но президентът на САЩ Труман категорично отхвърля всякаква намеса. Самият американски президент е раздвоен: От една страна, той не иска да отблъсква британците, които са негови съюзници. От друга страна, той симпатизира на Мосадек и вярва, че само един свободен и икономически силен Иран може да се противопостави на комунистическото влияние на СССР.
Снимка: Parstimes
Стабилността се разклаща
Продължаващата икономическа криза в Иран обаче оказва влияние: по-радикалните течения започват да трупат все по-голяма подкрепа - като например комунистическата партия "Тудех". В няколко масови демонстрации те настояват за изгонване на американците и британците и за обръщане на страната към Москва. Въпреки това в САЩ все още се смята, че Мосадек контролира ситуацията.
Снимка: picture-alliance/dpa
Два избора променят всичко
Но в края на 1951 г. Уинстън Чърчил се връща на власт в Лондон. Година по-късно Труман е наследен във Вашингтон от Дуайт Айзенхауер. Чърчил умело внушава за опасност от комунистически преврат в Иран. Айзенхауер, който вече има добър опит с разузнавателни операции по време на Втората световна война, одобрява акция на ЦРУ за сваляне на Мосадек.
През юли 1953 г. агентът на ЦРУ Кермит Рузвелт заминава за Иран. Той убеждава шаха (на снимката вдясно) да уволни Мосадек и да назначи за нов министър-председател генерал Фазлола Захеди, който е подставено лице на Запада. Куриер трябвало да донесе на Мосадек подписаните документи за отстраняване, а самият Мосадек трябвало да бъде поставен под домашен арест веднага след получаването им.
Снимка: psri.ir
Организиран хаос настъпва по улиците на Техеран
В същото време ЦРУ провокира настъпването на хаос в Техеран. Службите подкупват политици, духовници, журналисти, работници и настройват привърженици и противници на Мосадек едни срещу други. За агентите не е важно кой ще надделее, а шахът да бъде представен като спасител на народа, който трябва да използва лоялната си армия, за да възстанови мира и реда.
Снимка: irandokht.com
Шахът бяга в Рим
Но първият опит за преврат на 15 август 1953 г. се проваля. Мосадек разбира за плановете. Той арестува някои от иранските ръководители на преврата и обявява награда за главата на генерал Захеди, който след това се укрива. Когато шахът научава, че настроенията се променят не в негова полза, той бяга от страната: първо в Багдад, а след това в Рим.
Снимка: tourjan
Измамното спокойствие на Мосадек
На 18 август 1953 г. Мосадек изглежда като сигурен победител. Той предполага, че зад заговора стоят шахът и британците. И не подозира, че САЩ също са замесени. На следващия ден Мосадек призовава поддръжниците си да си останат вкъщи, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на насилието по улиците на Техеран. Мосадек не очаква втори опит за преврат.
Снимка: snn.ir
Настроенията се променят и напрежението отново нараства
Агентът на ЦРУ Рузвелт отново мобилизира масите. На 19 август те излизат по улиците в подкрепа на шаха - този път поддръжниците на Мосадек не оказват съпротива. Полицейски и военни части щурмуват Министерството на външните работи и полицейските управления.
Снимка: irandokht.com
Решителна битка пред къщата на Мосадек
Подкрепена от танкове, тълпата се насочва към дома на Мосадек. Там избухва улична битка между привърженици и противници на министър-председателя, при която загиват над 200 души. Когато привържениците на шаха нахлуват в къщата, Мосадек бяга, като прескача стената на двора. Пет дни по-късно той се предава и е арестуван от своя противник генерал Захеди.
Снимка: aftabnews.ir
Автократ, подпомогнат от Вашингтон
Шахът се завръща от Рим на 22 август 1953 г. Впоследствие той установява военна диктатура, която е сериозно подкрепяна от САЩ. С американска помощ той изгражда и прочутата тайна полиция САВАК. Национализацията на добива на петрол е отменена и почти половината от приходите от него започват да се вливат в американски компании.
Снимка: picture alliance/Keystone
Един лъч надежда угасва
След ареста на Мосадек той е съден за държавна измяна и е изпратен в затвора за три години. Когато през декември 1956 г. излиза от затвора, Мосадек се оттегля в частната си къща в Ахмад Абад, охранявана от членове на тайната служба САВАК. От този момент нататък на Мосадек вече не му е позволено да напуска родното си село. Той умира на 5 март 1967 г.