"Ислямска държава" или Израел: Кой стои зад атаката в Иран?
Шабнам фон Хайн
4 януари 2024
При нападението в Иран вчера са загинали 95 души. Режимът го нарича терористичен акт и обвинява "враговете на държавата". Според експерти отговорността може да е и на терористите от "Ислямска държава".
Реклама
На четвъртата годишнина от смъртта на иранския генерал Касем Солеймани най-малко 95 души загинаха при две експлозии в родния му град Керман. Държавните ирански медии съобщиха, че други 211 души са били ранени. Това е най-смъртоносният атентат в 45-годишната история на Ислямската република.
Правителството говори за терористична атака. Държавният глава на Иран аятолах Али Хаменей обяви, че ще има остра ответна реакция. Техеран обвини САЩ и Израел за нападението.
ВъзможнолиеИзраелдаеотговорензаатаките?
САЩ отрече да има роля в атаката. "Съединените щати нямат никаква роля и всяко подобно предположение е смехотворно”, коментира говорителят на Държавния департамент Матю Милър. По думите му Вашингтон "няма причина да смята”, че и Израел има нещо общо с нападението.
"Аз също не смятам, че Израел стои зад тези атаки”, казва близкоизточният експерт Араш Азизи от Университета Клемзън в американския щат Южна Каролина. "Има много причини, поради които основният заподозрян вече не е Израел. Първо, Израел не търси военна конфронтация с Иран. Второ, Израел досега не е извършвал нападения срещу цивилни в Иран. Има подозрения, че Израел извършва нападения срещу ирански учени и високопоставени лица, но в експлозиите в сряда не са загинали командири от Революционната гвардия или други държавни лица”.
Араш Азизи е автор на книгата "Командирът в сянка”, в която пише именно за генерал Касем Солеймани и глобалните амбиции на Иран. Солеймани беше част от иранската Революционна гвардия и командир на бригадите "Ал Кудс” до смъртта си през януари 2020 при американски удар в Багдад.
Клонна "Ислямскадържава” стои зад нападението?
Има знаци, че т.нар. "Ислямска държава - провинция Хорасан” стои зад експлозиите, обясни Араш Азизи. Тази групировка е местен клон на терористичната групировка "Ислямска държава”, която е активна най-вече в Афганистан. Азизи смята, че фактът, че двете бомби са детонирани една след друга, е целял да бъдат убити възможно най-много цивилни. След първата експлозия много хора се събрали на мястото, както и много спасителни екипи. Повечето от тях са убити при втората експлозия.
"Иранският режим изглежда силен, ако се гледа отвън, но ако задълбаеш, всъщност е много уязвим”, казва Али Фатола-Нейад, основател и директор на Центъра за Близкия изток и Световния ред в Берлин. Фатола-Нейад също не смята, че Израел стои зад атаката в Иран. Що се отнася до войната в Газа, той казва: "Малко вероятно е Израел да извърши подобно нападение към сегашния момент - такова, което е насочено основно срещу цивилни”.
***
Припомнете си и тази снимкова галерия от нашия архив:
1953: Когато ЦРУ организира преврат и свали премиера на Иран
На 19 август 1953 година ЦРУ организира свалянето на първия демократично избран премиер на Иран Мохамед Мосадек. Но всичко започва, когато той национализира контролираната от Великобритания петролна индустрия.
Снимка: irdc.ir
Ревностен защитник на иранските интереси
Мохамед Мосадек е първият демократично избран министър-председател на Иран, който е начело на държавата от 1951-a до свалянето му през 1953-a - с кратко прекъсване. Образован, красноречив и харизматичен, той има много почитатели и на Запад. За страните от Третия свят той се превръща в своеобразна икона на антиимпериализма, защото се осмелява да национализира петролната индустрия в Иран.
Снимка: Tarikhirani.ir
Британците дълги години имат монопол върху иранския петрол
От 1909 г. британците имат практически монопол върху иранския петрол. Англо-иранската петролна компания (AIOC) - днешната "Бритиш Петролиум" (BP) - е сключвала договори по подобие на колониалните владетели, според които империята прибира милиони печалба всяка година. За сметка на това Иран получава само малки възнаграждения.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Неуморен труд и експлоатация
Британците безсрамно експлоатират иранските петролни работници. В Абадан, където се намира най-голямата иранска рафинерия, работниците живеят в катастрофални условия и робуват на Англо-иранската петролна компания, която отказва да подобри условията им на живот. Иранските политици настояват за предоговаряне на споразуменията още след края на Втората световна война, но британците не се съгласяват.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
"Национализация или смърт!"
През 1951 г. ситуацията се изостря. Току-що избраният за министър-председател Мохамед Мосадек нарежда да се национализира иранската петролна индустрия. Британците реагират остро, изтеглят всички британски експерти и налагат петролно ембарго на Иран. Така наречената "Абаданска криза" довежда Иран до ръба на банкрута през следващите две години.
Снимка: Tarikhirani.ir
САЩ са изправени пред дилема
Британците се обръщат за помощ към САЩ. Но президентът на САЩ Труман категорично отхвърля всякаква намеса. Самият американски президент е раздвоен: От една страна, той не иска да отблъсква британците, които са негови съюзници. От друга страна, той симпатизира на Мосадек и вярва, че само един свободен и икономически силен Иран може да се противопостави на комунистическото влияние на СССР.
Снимка: Parstimes
Стабилността се разклаща
Продължаващата икономическа криза в Иран обаче оказва влияние: по-радикалните течения започват да трупат все по-голяма подкрепа - като например комунистическата партия "Тудех". В няколко масови демонстрации те настояват за изгонване на американците и британците и за обръщане на страната към Москва. Въпреки това в САЩ все още се смята, че Мосадек контролира ситуацията.
Снимка: picture-alliance/dpa
Два избора променят всичко
Но в края на 1951 г. Уинстън Чърчил се връща на власт в Лондон. Година по-късно Труман е наследен във Вашингтон от Дуайт Айзенхауер. Чърчил умело внушава за опасност от комунистически преврат в Иран. Айзенхауер, който вече има добър опит с разузнавателни операции по време на Втората световна война, одобрява акция на ЦРУ за сваляне на Мосадек.
През юли 1953 г. агентът на ЦРУ Кермит Рузвелт заминава за Иран. Той убеждава шаха (на снимката вдясно) да уволни Мосадек и да назначи за нов министър-председател генерал Фазлола Захеди, който е подставено лице на Запада. Куриер трябвало да донесе на Мосадек подписаните документи за отстраняване, а самият Мосадек трябвало да бъде поставен под домашен арест веднага след получаването им.
Снимка: psri.ir
Организиран хаос настъпва по улиците на Техеран
В същото време ЦРУ провокира настъпването на хаос в Техеран. Службите подкупват политици, духовници, журналисти, работници и настройват привърженици и противници на Мосадек едни срещу други. За агентите не е важно кой ще надделее, а шахът да бъде представен като спасител на народа, който трябва да използва лоялната си армия, за да възстанови мира и реда.
Снимка: irandokht.com
Шахът бяга в Рим
Но първият опит за преврат на 15 август 1953 г. се проваля. Мосадек разбира за плановете. Той арестува някои от иранските ръководители на преврата и обявява награда за главата на генерал Захеди, който след това се укрива. Когато шахът научава, че настроенията се променят не в негова полза, той бяга от страната: първо в Багдад, а след това в Рим.
Снимка: tourjan
Измамното спокойствие на Мосадек
На 18 август 1953 г. Мосадек изглежда като сигурен победител. Той предполага, че зад заговора стоят шахът и британците. И не подозира, че САЩ също са замесени. На следващия ден Мосадек призовава поддръжниците си да си останат вкъщи, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на насилието по улиците на Техеран. Мосадек не очаква втори опит за преврат.
Снимка: snn.ir
Настроенията се променят и напрежението отново нараства
Агентът на ЦРУ Рузвелт отново мобилизира масите. На 19 август те излизат по улиците в подкрепа на шаха - този път поддръжниците на Мосадек не оказват съпротива. Полицейски и военни части щурмуват Министерството на външните работи и полицейските управления.
Снимка: irandokht.com
Решителна битка пред къщата на Мосадек
Подкрепена от танкове, тълпата се насочва към дома на Мосадек. Там избухва улична битка между привърженици и противници на министър-председателя, при която загиват над 200 души. Когато привържениците на шаха нахлуват в къщата, Мосадек бяга, като прескача стената на двора. Пет дни по-късно той се предава и е арестуван от своя противник генерал Захеди.
Снимка: aftabnews.ir
Автократ, подпомогнат от Вашингтон
Шахът се завръща от Рим на 22 август 1953 г. Впоследствие той установява военна диктатура, която е сериозно подкрепяна от САЩ. С американска помощ той изгражда и прочутата тайна полиция САВАК. Национализацията на добива на петрол е отменена и почти половината от приходите от него започват да се вливат в американски компании.
Снимка: picture alliance/Keystone
Един лъч надежда угасва
След ареста на Мосадек той е съден за държавна измяна и е изпратен в затвора за три години. Когато през декември 1956 г. излиза от затвора, Мосадек се оттегля в частната си къща в Ахмад Абад, охранявана от членове на тайната служба САВАК. От този момент нататък на Мосадек вече не му е позволено да напуска родното си село. Той умира на 5 март 1967 г.