Матиас Пицер има петдесетина млечни крави и няколко говеда, които отглежда за месо. Млякото, което излиза от неговата ферма, отговаря на био стандартите: кравите пасат свежа трева на ливадата и имат достатъчно място в обора. Но това не носи никаква полза на Матиас в тежката битка около цената на млякото. „Натискът е чудовищен. За нас всичко поскъпва, а потребителят все гледа да икономисва“, оплаква се фермерът пред обществено-правната медия АРД.

Потребителят не знае как се образуват цените на дребно

Независимо от това Матиас Пицер членува вън фермерското сдружение „Тук ти си шефът“, което е поверило на избрана група потребители да определят цената на млякото и доходите на всеки фермер. В общия случай фермерите не знаят каква ще е цената на дребно, защото тя се формира от млекопреработвателите и търговците на дребно, обяснява ръководителят на сдружението Николас Бартелме. „Цените са съвършено непрозрачни и за потребителя. Той не знае кой колко пари получава по веригата – и това е проблемът“, казва Бартелме пред АРД.

По отношение на млякото сдружението „Ти си шефът“ е решило цената на дребно да бъде 1,59 евро за литър, като от тази сума фермерът получа 0,63 евро. Проблемът не е в потребителите, а в търговците на дребно, обяснява Бартелме. „В търговията с хранителни стоки се въртят десетки милиарди, но парите се разпределени неправилно“, смята той. И добавя, че освен това защитата на правата на животните и на природата изисква допълнителни разходи. Поради всичко това в момента фермерите не получават достатъчно добро заплащане за своите продукти.

Но дори фермерите да получат адекватно заплащане, това пак няма да формира такива крайни цени на храните, които са адекватни на същинските разходи по тяхното производство, смятат икономисти. Анели Мишалке, икономистка с екопрофил, пояснява, че тези същински разходи отчасти се плащат от цялото общество.

За какво става дума?

Когато потребителят купува примерно ябълки или дрехи, той не забелязва скритите разходи, отвъд стойността на конкретния продукт. Тези разходи, които в крайна сметка носим всички ние, са необходими да речем за отстраняване на щетите върху природата или пък срещу климатичните промени – когато при производството на определена стока се отделят вредни вещества или се замърсяват подпочвени води, пояснява АРД. Сред скритите разходи са и тези за здравеопазване, когато продуктите са произведени при лоши условия на труд или пък, когато увреждат човешкото здраве.

Икономистите от университета в Грайфсвалд, Северна Германия, които работят заедно с Анели Мишалке, изчисляват, че цената на каймата, например, би трябвало да се увеличи със 175%. Тоест, ако сега един килограм кайма-смес струва средно 8 евро, реалната ѝ цена всъщност възлиза на 22 евро. Или млякото. В момента литър прясно мляко в германски супермаркет струва средно 1,15 евро, а реално трябва да бъде със 122% по-скъп – и да струва 2,44 евро. При ябълките вместо 1,96 хората би трябвало да плащат 2,12 евро.

Но да се въведе в практиката подобно ценообразуване никак не е лесно. Редно би било тези разноски да се носят от реалните причинители по цялата верига до потребителя. Така например една торова смеска, която вреди на природата, ще бъде по-скъпа, а това ще увеличи и цената на крайния продукт. „Идеята е в крайна сметка търсенето и предлагането да се нагодят към реалността“, казва Мишалке.

Обаче тук започват проблемите. Защото поскъпването на стоките – и специално на храните – сериозно ще засегне най-вече по-бедните хора, които и днес си броят стотинките в магазина. От друга страна непочтено е да неволята на бедните да се превръща в аргумент срещу каузата за една чиста природа и опазване на климата. Ето защо всъщност трябва да става дума не за цените на хранителните стоки, а за повишаване на социалните помощи, които получават хората в неравностойно положение.

Кога ще има "реални цени"

Все още е рано да се мисли за цялостно осъществяване на концепцията за „реални цени“. В момента е по-важно хората изобщо да разберат за какво става дума и да се замислят, казва Амели Мишалке. До крайната цел има още много път, това е грандиозен политически процес. А постигането на тази цел освен това е невъзможно само в една отделна страна. Просто защото ценообразуването е вързано и за глобалната търговия и международното сътрудничество. „Ако се вгледаме внимателно в цените, ще установим, че ценообразуването при хранителните стоки е съвсем сбъркано“, казва икономистката.

Фермерът Матиас Пицер сигурно ще се съгласи с нея. Той засега съумява да произвежда мляко на конкурентни цени, но само защото цялото му семейство се труди край кравите. Често пъти работата е толкова много, че изяжда лятната почивка на семейство Пицер. Фермерът разбира новите идеи и знае, че ако млякото в магазина поскъпне, той ще може да инвестира повече в опазването на правата на животните, отбелязва АРД в края на репортажа.