Четвъртото служебно правителство на президента Румен Радев прави своите първи стъпки. Всички гадаят дали България ще започне да плаща руски газ в рубли, за да се върне към доставки от “Газпром”. Дали правителството ще спре износа на оръжие за Украйна. Дали то ще се стреми да върне изгонените руски дипломати. Дали службите най-накрая сериозно ще се заемат с разследване на вероятните диверсии на Русия у нас. Дали ще се включи правителството в предизборната кампания и на чия страна...

Фактът, че тези въпроси не са реторични, е показателен за това, че президентът Радев изгуби своята политическа посока през последната половин година и стана доста непредвидим политически играч. Настоящият му служебен министър-председател Гълъб Донев ще трябва да се държи така, все едно че посоката му е ясна, дори когато не е. Лутането на президента започна с войната в Украйна и завърши с лупинга му за Северна Македония, по отношение на която и с половин уста той все пак прие “френското предложение” (безспорно добро от българска гледна точка).

Румен Радев започна втория си мандат като борец срещу “модела Борисов”. В това свое амплоа той беше приглушил проруските си нагласи – дори се извини за “грешката” си в телевизионния дебат с проф. Герджиков, когато (пак) каза, че Крим е руски. Половин година по-късно обаче Радев стана основно действащо лице в свалянето на правителството на Кирил Петков. Радев бързаше (и успя) да предизвика предсрочни избори през октомври, на които ГЕРБ и ДПС ще опитат да се върнат във властта. А на геополитическия фронт Радев се очерта като самотник в ЕС, който може да търси съмишленик евентуално само в лицето на Виктор Орбан.

Тази сложна политическа траектория налага въпроса “какво все пак цели Румен Радев?”. Какъв е смисълът на действията му, които за мнозина изглеждат объркващи и неразбираеми?

Руска газ омайна, сладка...

Най-прозрачно е какво президентът цели по отношение на енергийната сигурност на страната – връщането на доставки от “Газпром”. За целта служебното правителство формира “кризисен щаб” срещу “хаоса и разрухата” в енергетиката. През последните седем месеца думата “хаос” доби специфичен смисъл в България – “развалена схема, по която публичният ресурс е отивал към конкретни частни фирми”. “Хаосът в пътищата”, например, означава “развалянето на схемите с пет, шест фирми”. По същия начин “хаосът в енергетиката” означава прекъсването на отношенията с “Газпром”, което се случи, след като тази фирма едностранно спря газа за страната. Гълъб Донев явно е добавил и “разруха” към “хаоса” за разкош.

Нагнетяването на усещането на хората за криза се прави, за да се оправдае една неоправдана политика – да се разчита на “Газпром” в сегашната ситуация, когато тази компания е част от военните замисли на Путин, е меко казано куриозно. Русия преди дни спря необяснимо газа за Латвия и системно намалява количествата към Германия. ЕС призова страните членки да се готвят за цялостно прекъсване на газовите доставки от Русия. Точно в тази ситуация, вместо да осигури алтернативни източници – както се стремеше да прави правителството на Петков и остави на служебния кабинет готови оферти – Гълъб Донев очевидно подготвя почвата за връщането на страната към “Газпром”.

Борбата с “хаоса” очевидно ще става с връщането на старите схеми, които са направили България силно зависима и уязвима от Русия в енергийно отношение. Шефът на борда на “Булгаргаз” Иван Топчийски издаде заверата, като каза, че те не търсели алтернативни доставки на втечнен газ, защото: “Ако се реализират някакви доставки от "Газпром", няма да имаме какво да правим този газ, няма къде да го съхраним или използваме”. Т.е. страната може да остане без газ, но само и само да оставим място за подновените руски доставки.

“Борбата с хаоса и разрухата” вероятно ще се изрази и в допълнителни бюрократични забавяния на вече построената нова връзка с Гърция, така че тя да не може да се използва поне до края на годината за алтернативи на “Газпром”. Така или иначе, интересите на руската компания ще бъдат добре защитени и обгрижени в следващите месеци у нас. Същевременно обаче, ако българският национален интерес не е направен от дъвка или локум, не е ясно какво общо има той с подобна политика.

Тихата "орбанизация" на външната политика

Вторият приоритет на служебния кабинет ще бъде “предотвратяване на въвличането на България във войната” по думите на Радев. Това вероятно означава две неща: да не се критикува Русия и да не се изпращат оръжия за Украйна. Първото ще стане лесно – Гълъб Донев ще е гълъб на мира, който ще призовава за прекратяване на войната, без да изразява особена симпатия и подкрепа към нападнатите, нито пък критика към агресора. По-интересно ще е дали “въвличането ни във война” ще бъде прекратявано с връщане на изгонените руски дипломати или само на руските газови доставки. От приличие първоначално ще се тръгне към материалното – газа, а разузнавателно-символното (дипломатите) ще почака, за да се види обществената реакция.

Радев успяваше да мине под радара на партньорите ни в ЕС и НАТО заради правителството “Петков” и поради ясно-разбираемия европейски фокус върху Виктор Орбан. Но с това служебно правителство българската „орбанизация“ по терлици със сигурност ще бъде засечена. Когато са необходими ясни колективни планове за зимата в цяла Европа без руски газ, България залага на политика, че точно за нея Путин ще направи изключение и ще ѝ гарантира сигурни доставки. Подобен (безпочвен) ентусиазъм за Русия няма как да не привлече внимание.

По отношение на доставките на оръжие, позицията на Радев също е ясна – той е против. Ако правителството не приеме подхода “Нинова” – против на думи, но не и на дела – България може да лиши Украйна от жизнено важни амуниции. А това вече би било директна материална помощ за агресора и удар срещу солидарността в рамките на НАТО.

В България руските служби очевидно извършват „мокри“ поръчки. Отговор на българските служби досега не е имало. Отравяния, взривове в складове и всичко това свързано с оръжейни доставки с краен адресат Украйна. Срамната позиция по казуса “Скрипал” на Борисовото правителство (което де факто подкрепи Русия в скандала) беше моделът, от който трябва да се отърсим, за да сме реално суверенни. Гълъб Донев не е очертал този проблем за свой приоритет и той едва ли ще влезе в дневния ред на служебния кабинет.

Протегната ръка към Борисов?

Напоследък Борисов ходи с протегната напред ръка и се надява някой партиен лидер да я поеме. ПП отказаха здрависването по персонални и принципни причини. ДБ имат опит с данайските ръкостискания на бившия премиер и също са оправдано предпазливи. ДПС официално не бяха калесани, но с тях Борисов си има по-интимни отношения така или иначе. Като цяло, протегнатата ръка не можа да хване нещо досега, но пък изглежда има шанс да хване ръката на Румен Радев. По въпроса за “Газпром” Борисов и Радев изглежда са на една позиция и лесно могат да стиснат ръце. И за Северна Македония бяха на една позиция и успяха в един и същ (последния) момент да се извъртят, за да приемат “френското предложение” за решаване на проблем, който заедно бяха създали.

Здрависването между Радев и Борисов сигурно няма да стане публично. Но достатъчно би било служебното правителство да се фокусира върху измислените “хаос и разруха” от последните седем месеца и да забрави десетте години предходно управление чрез схеми в пътищата, на държавната граница, в хазарта и т.н. Това ще е съвсем реална услуга за Борисов: всъщност ще е опит за неговата релегитимация. Радев може да говори, че е “равно отдалечен” от всички партии. Но той не е бил такъв, а и сега не е – топлата му връзка с ИТН, например, е достатъчно видима и тя се изрази както в запазването на Генчовска в служебното управление, така и в съвпадението на позициите им за Северна Македония. Позиционирайки се твърдо срещу ПП обаче, Радев ще направи ясен избор в настоящата кампания и този избор ще е в полза на ГЕРБ и ДПС. Това ще е и официалният край на идеята за Радев като борец срещу корупцията.

Още по-евразийско БСП?

Последната неяснота е какво БСП иска да види Румен Радев. Привличането на Крум Зарков – човек с безспорни качества и демократични, и европейски нагласи – е добър знак за посоката на алтернативата. Същевременно обаче, критиката на Радев към съдържателната политика на Нинова е по-скоро в евразийска посока: например, че Нинова де факто позволи България да изнася оръжие с краен (неофициален) адресат Украйна през Полша и други страни. От тази гледна точка за какво спорят Радев и Нинова – отвъд персоналните напрежения помежду им – остава неразбираемо. Едва ли ще получим по-голяма яснота в следващите два месеца, но кампанията започна с ясно противопоставяне между Радев и БСП. А това отваря президентските валенции към ГЕРБ и ДПС, както беше споменато.

***

В заключение, Румен Радев изглежда иска да постигне следните цели: да върне “Газпром” в България поне до края на годината, но и с перспектива за ново обвързване. Да проведе „орбанизация“ по терлици по отношение на позиционирането на страната спрямо войната в Украйна. Да омаловажи преките рискове за сигурността на България от руски диверсии. Да релегитимира Борисов и ДПС, като пренесе “антикорупционния огън” срещу ПП. И да смени ръководството на БСП, без да тласка тази партия в по-европейска посока. Два, три месеца не са много време, но в тях може да се направи много за постигането на тези цели.

*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на българската редакция и на ДВ като цяло.