Петрополис е туристически град, разположен в планините зад Рио де Жанейро. Там се крие "Къщата на смъртта" (Casa da Morte) - резиденция, която е била използвана за изтезания по време на бразилската военна диктатура. Най-малко 20 души са били убити в тази къща. Само една затворничка, минала през нея, е оцеляла, разказва АРД.

Ужасяващото място, за което почти никой не знае

Историята на "Къщата на смъртта" не е популярна. Сега с подкрепа от Германия една инициатива ще се опита да постави тази тъмна страница от бразилската история под светлините на прожекторите. "Къщата на смъртта" е пряко преплетена и с историята на Германия. Тя е принадлежала на германско семейство, което е било свързано с нацистите.

Къщата се намира в богато предградие на Рио де Жанейро и видът ѝ с нищо не издава какво се е случвало зад стените ѝ - боядисана в тюркоазен цвят, с керемиден покрив и дървени капаци на прозорците. Репортерите на АРД Ане Херберг и Левин Шварцкопф придружават германска делегация, която е на посещение на мястото.

Вицеконсулът Йоахим Шемел отбелязва, че къщата не може да привлече вниманието на обикновения минувач. Историята ѝ обаче е разтърсила и него. Той я научава наскоро, разказва АРД. В това няма нищо чудно - същото може да се каже и за много бразилци.

Единствената оцеляла

Единствената оцеляла от държаните в "Къщата на смъртта" е Инес Етиен Ромеу. Тя е арестувана през 1971 г. и прекарва три месеца в ужасяващата къща. Ромеу разказва, че заедно с останалите затворници са били подлагани на електрошови мъчения и побои, а в дългите мразовити нощи са били принуждавани да спят на мокър и студен под, пише АРД.

"Опитаха се да ме удушат и ме пуснаха едва когато изгубих съзнание. Блъскаха ме и ме удряха по главата", пише Инес Ромеу за престоя си в "Къщата на смъртта". След края на военната диктатура затворничката става важен свидетел. Благодарение на нея къщата е разпозната, разказва АРД. Тя идентифицира и мъчителите си и дава показания пред бразилските власти, преди да умре през 2015 година.

Инес Ромеу разказва и за странна среща със собственика на "Къщата на смъртта". Веднъж той посетил затворничката и ѝ дал шоколад. Този собственик бил Марио Лодерс, син на германски имигрант, който имал контакти с партията на нацистите. Марио Лодерс с готовност предоставил къщата си на военните, когато те търсели място за изтезания, пише АРД.

Бразилия не иска да разваля имиджа на Петрополис

Групата "Про Мемориал" иска да изгради паметник на мястото на "Къщата на смъртта", който да напомня за зловещата история. Това обаче няма да е лесно, съобщава германската медия - частният имот трябва да бъде отчужден, а настоящият собственик - обезщетен. Бразилия не иска да харчи пари за тези цели.

От друга страна, предградието Петрополис е важна туристическа дестинация в страната - там е била резиденцията на бразилския император Педро Втори. Затова и държавата не иска да разваля репутацията на мястото, смята Рафане Пайшау от "Про мемориал".

"Включването на къщата към списъка със защитените обекти беше много трудно. Хората искат да запазят образа на имперския град Петрополис. И не желая да признаят историята на онези, които са се борили за демокрация. Петрополис е само един пример. Това се случва в цяла Бразилия", споделя Пайшау пред АРД.

Историчката Доротее Вайтбрехт казва, че травмите от онова време се предават между поколенията. "Смятам, че е важно младите хора и обществото да знаят какво означава да преживееш нещо такова". Нейната леля - Елизабет Кеземан - е убита по време на военния режим в Аржентина.

Неизговорената история

Бившият президент Жаир Болсонаро омаловажава престъпленията от онова време, изразява възхищение от военните и нарича преврата "революция", разказва АРД. А след изборите през октомври миналата година много от поддръжниците му отново призовават за намеса на армията.

И от правна гледна точка диктатурата в Бразилия не е преодоляна. Сериозни нарушения на човешките права са документирани, но мъчителите от "Къщата на смъртта" и много други престъпници никога не са получили обвинения, уточнява германската медия.

В други латиноамерикански страни, сред които например Аржентина, нещата стоят по различен начин. Там убийците на Елизабет Кеземан вече са осъдени - благодарение на международни правни усилия. Справянето с историята често надхвърля границите на дадена държава. "Къщата на смъртта" е само един пример за това.