Калдъръмени улици, фонтани и красиви църкви - разходката в историческия център на италианския град Прато е впечатляваща. Но извън стените на стария град гледката е съвсем различна. На много места висят червени фенери, а супермаркетите са пълни с китайски продукти, чува се китайска реч. “Като да се озовеш в малък китайски град в провинцията от 1990-те и 2000-те години”, казва Джен Нгуан - документалист от Китай, който идва в Прато преди десет години.

Китайските имигранти променят лицето на Прато

Прато е дом на производството на луксозни марки като "Прада" и на по-нискобюджетни и масови модни къщи. От края на 1980-те години голям брой китайски имигранти са двигателя на етикета "Made in Italy". До 2021 г. В Прато са живеели над 27 000 китайски имигранти - около 15 на сто от населението на града. Те предлагат евтина работна ръка и бързо производство и напълно преобразяват традиционния модел на Прато. Успешният "китайски модел" пък на свой ред привлича все повече китайски имигранти към италианския град.

"По това време Европа ми се струваше като рай", казва Ли Чиу от Джъдзян, която се мести в Италия през 2007 г. Други нейни роднини вече са били в Италия и са работели в текстилната промишленост. Жената, чието име е променено от редакцията по нейно желание, разказва, че по това време всички правели добри пари в евро и изпращали на роднините си у дома. Тя също дошла в Прато да преследва “италианската си мечта”. След седем-осем години спестява достатъчно и си отваря китайски ресторант в града, където работи и днес. "Сега ситуацията е различна. Регулациите са по-строги и бизнес се прави много по-трудно", разказва жената.

Могат ли тези продукти да носят етикета "Made in Italy"

Многобройната китайска диаспора в Прато създава и някои противоречия. Критиците казват, че тези работни места са можели да отидат при италианци и че Прато се е превърнал в "Чайнатаун". Стои и въпросът редно ли е дрехи, произведени от китайци и с китайски текстил, да носят престижния етикет "Made in Italy".

Според европейските и италианските разпоредби, за да отговаря на стандартите, по които се определя нещо, което е "произведено в Италия", крайната основна преработка трябва да се извършва в Италия и да се създаде нов продукт с отличителни характеристики, преди да може да бъде етикетиран като "произведен в Италия".

За Джен проблемът надхвърля рамките на законността: "Определянето на качеството според това дали е произведено в Китай рискува да доведе до расистки нагласи. Мнозина се стремят към висококачествено производство. Но цената на евтините стоки от Прато се понася от имигрантите", казва документалистът.

Експлоатация и престъпни банди

Репутацията на текстилната промишленост носи белезите на злоупотреби с работниците. През 2013 г. пожар в китайска фабрика отне живота на седем души. Въпреки че след това италианското правителство засили контрола върху китайските фабрики, проблемите остават сериозни през последните години.

Според "Политико" разрешенията за пребиваване в Италия често са обвързани с трудови договори. Много имигранти, за да останат в Италия, са принудени да приемат работа на непълно работно време или неформална работа, което отваря възможности за експлоатация. Условията за работниците без документи могат да бъдат дори по-лоши.

Наскоро местният профсъюз "Суд Кобас", който призова за стачки, заяви, че някои работници в Прато работят до 84 часа седмично, но печелят едва 800 евро на месец. Мнозина търсят защита от профсъюза, но остават уязвими. Пакистански и други мигранти се сблъскват с подобни условия.

Организираната престъпност също се е намесила, като през последните месеци са били извършени нападения и палежи над фабрики, в които работят китайци. Полицията съобщава за банди, които се борят за пазара на закачалки и транспорт на облекла на стойност 100 милиона евро. През април предполагаемият член на банда Джан Дайон, който имаше голям бизнес в Прато, беше застрелян в Рим.

Живот между два свята

Прато е изправен и пред предизвикателства като интеграцията на имигрантите. Ли Чиу казва, че когато е пристигнал в Италия от Китай, не е знаел нито дума италиански. Години по-късно работата в Прато е станала по-трудна, но тя няма намерение да се връща в Китай. Не само защото там "конкуренцията е свирепа", но и защото децата ѝ са израснали в Италия.

Документалистът Джен проучва китайската диаспора в Прато от години. Той наблюдава проблем, с който много китайски семейства се сблъскват - ако децата им израснат, говорейки италиански, понякога те не могат да се разбират с родителите си, защото не научават добре китайски. А ако са израснали в Китай и се преместят в Прато, имат проблеми с интеграцията, защото не говорят италиански. "Интеграцията трябва да работи и в двете посоки", казва Джен. "Италия почти нямаше имигранти преди 1990-те години. И все още ѝ липсват политики, с които да се включат имигрантите в обществото".

Имигрантите са променили из основи Прато, но и самите китайски мигранти, както и Китай, вече са различни. "Всеки път, когато се връщам в Китай, се чувствам по-далечен. Когато не се връщаш няколко години, спираш да го чувстваш като дом", казва Джен. "Много хора се чувстват китайци, но понякога повече се усещат принадлежност към Италия. Казват, че се идентифицират като китайци, но живеят целия си живот в Италия. Ако аз се върна обратно, сигурно няма да успея да се приспособя повече", посочва още Джен Нгуан.

Още по темата вижте тук - от архива на ДВ: