Сред много ръкопляскания и в сърдечна атмосфера на 6 ноември миналата година италианската министър-председателка Джорджа Мелони и албанският ѝ колега Еди Рама подписаха важно споразумение: бежанците, заловени от италианската брегова охрана в международни води, които нямат изгледи да получат убежище, в бъдеще да бъдат отвеждани в Албания.

Там Италия строи приемателен лагер за около 3000 души, които ще подават заявките си за убежище в Италия от Албания и след получаването на отказ незабавно трябва да бъдат репатрирани. По време на предизборната си кампания Мелони обеща да намали броя на пристигащите бежанци и да ускори връщането на тези, които са получили отказ за убежище, припомня АРД. Това засега не се е случило, но проектът в Албания би трябвало да промени нещата. Много въпроси обаче остават открити, посочва германската обществено-правна медия.

Неизяснените въпроси

Например колко струва всичко това на Италия: италианските медии пишат за 650 милиона евро в следващите пет години, опозицията говори за близо един милиард. Официални данни няма. Планираният подход спрямо бежанците също е спорен: хората с добри перспективи за оставане в Италия, както и болните, ще продължават да бъдат отвеждани от бреговата охрана в Италия, информира АРД. Но как ще се установява здравословното състояние или идентичността на хората в открито море?

Бежанците по правило нямат документи, а дори и здравите хора са изтощени след продължителното плаване с малки лодки.

Под въпрос е и това дали в съоръжението в Албания ще се спазват всички стандарти по отношение на човешките права, отбелязва германската обществено-правна медия. Върховният комисариат на ООН за бежанците отправя критики срещу това, че в споразумението между Мелони и Рама не става дума за правни стандарти, а точно по отношение на тях има значителни съмнения.

Ужасяващите условия в Милано

Тереза Флорио е доброволка, която се грижи за бежанците в лагер за репатриране, изграден в Милано. Тя показва пред журналистите от АРД видеа, които били направени в лагера – на тях се виждат сцени на насилие, хора, които биват успокоявани с помощна на психофармакологични средства, опити за самоубийство. Този, който бъде заловен в Италия без валидни документи, може да бъде задържан до 18 месеца в такъв вид лагери. Поради това нерядко се случва хората да се нараняват сами – тъй като това е единствената възможност да избягат от тези условия, обяснява Флорио пред германската обществено-правна медия.

Тези лагери формално не са затвори и точно това е проблемът, казва активистката: в затворите важат определени правни и медицински стандарти. А лагерите са частни, създават се по поръчка на държавата и са със значително по-ниски стандарти, при това в тях се извършва само спорадичен контрол. Контактът на застрашените от репатриране с адвокат става само по телефона или чрез видео връзка, при това е ограничен във времето. Външните посещения са почти невъзможни: Флорио казва, че в тези лагери постоянно се нарушават основни човешки права. Тя споделя пред АРД опасенията си, че условията в лагера в Албания може да бъдат и още по-драматични, тъй като там едва ли ще може да се упражнява контрол от страна на гражданското общество.

Журналистите от АРД са се опитали да добият повече представа за условията в лагерите в Италия, но въпросите им са били оставени без отговор, поисканите интервюта не са били дадени, наложена е била пълна забрана за снимки. Информационно затъмнение е наложено и върху лагера в Албания, включително за това как страната печели от сделката.

Албания си спомня с благодарност за италианската помощ от 1991

Дългогодишният премиер на Албания Еди Рама говори свободно италиански. Смята се, че двамата с Джорджа Мелони са се договорили за сделката на лична среща в сърдечна атмосфера – базирана на старото приятелство между двете страни, пише АРД. Освен това на Албания било обещано съдействие за приемането ѝ в ЕС. От италианския лагер Албания няма да печели, подчертава Рама. Италия трябва да поеме текущите разноски и да внесе 37 милиона евро в специална „закрита сметка“, ако договореностите не бъдат спазени. Работещите на територията на лагера италиански служители ще подлежат на италианска юрисдикция.

Изглежда че много албанци споделят гледната точка на Рама и възприемат сделката положително, отбелязва още АРД. Тясното сътрудничество с Италия буди спомени за 1991 година, когато хиляди албанци бягаха към Италия и бяха приети там. Тогава снимките на препълнения товарен кораб „Вльора“ обиколиха целия свят.

Критични гласове

Но колкото повече се доближава човек до мястото на планирания лагер, толкова по-често се натъква и на критици на начинанието. Бившата военна база, която сега се предоставя на разположение на италианците, е на около половин час път от крайбрежния град Шенгин. Строителните работи текат интензивно зад високата ограда. Албанският адвокат Елтон Ласка се опитва да хвърли поглед към района през оградата. Той се е опитал по законов път да попречи на строителството на лагера – но без успех, както пише АРД.

Според Ласка в случая става дума за гигантски затвор.Той се опасява, че там ще има големи безредици и опити за бягство. Това, че е планирано лагерът да бъде открит на 20 май, изглежда невероятно, отбелязва германската обществено-правна медия – строителните работи все още не са напреднали достатъчно.

***