ДВ: Най-важният политически въпрос в момента e кой, защо или как? Философизирай малко, ако си в настроение.

Иван Бедров: Май винаги съм в настроение, затова направо - нито един от трите. Повече ме интересува "какво". Предполагам, че ме питаш за българската ситуация. Повече от ясно е кой. Тепърва ще го видим как. Но за мен основната неизвестна е какво ще прави новото българско правителство.

Ние не научихме кой знае колко преди изборите, а аз даже четох програмата на "Прогресивна България" от близо 150 страници. Най-конкретното в нея е обещанието часовете по физическо да станат от два на три седмично. Подкрепям с две ръце. Останалото са прилични фрази, които звучат толкова подразбиращи се, че чак не мога да ги разбера какво означават.

В програмата например има "разработка на интелигентни чат и гласови асистенти за непрекъснато обслужване на граждани и бизнес". Мерси, ама аз вече го имам благодарение на банките и мобилните оператори. Не мисля, че това искат хората.

ДВ: А ние работим за хората, нали така?

Разбира се. Сега напълно сериозно - обещанието е за разграждане на олигархичния модел, кога наричан "Борисов-Пеевски", кога анонимен. Мисля, че повечето хора затова дадоха доверието си на Румен Радев - омръзнало им е от "кочината" и видяха в него достатъчно силен играч, който може да я разбута. Точно затова ключовият въпрос е какво ще направи Радев - дали ще разгради наистина този модел или просто ще поеме управлението му.

ДВ: Ако онова, което ще ни направи относително щастливи, е прословутата съдебна реформа, какво очакваш в това отношение от Радевата тотална власт?

Ох, ти си тръгнал с големите шеги. Как изобщо прословутата съдебна реформа може да има нещо общо с щастието ни? Старая се да го намирам първо в семейството си, второ - в работата си.

Въпросът ти е обаче е много сериозен. България прилича на превзета държава и е крайно време законът да стане еднакъв за всички. Понеже работя с думи, отдавна усещам, че толкова изтъркани изрази е по-добре да бъдат изоставени. "Съдебна реформа" е един от тях. Всеки си представя нещо различно, затова тази фраза по-скоро пречи. Но има нужда законът да работи. 

Не си ме питал за г-н Пеевски, ама аз да си кажа. Проблемът с него е, че не може един държавен служител да е милионер, да лети с частни самолети, да купува и продава бизнеси, да дирижира политически решения и обществени поръчки, да разпределя порции - както казваше неговият създател, и нито една институция да не се интересува откъде са тези пари, как така има влияние тук и там. Това имам предвид - законът да действа и за него, а не само за бакалина, който е вдигнал малко цената на сиренето, за да си плати наема и тока, а цялата държава му се стоварва и го обявява за спекулант.

Радев сам се нагърби с очакването да оправи това. Сега има цялата власт да го направи. 

ДВ: Защо, впрочем, Радев получи пълно мнозинство? Къде сбъркаха "демократичните сили", които трябваше да са окрилени от протестите в края на миналата година?

Радев проведе блестяща кампания. Премерена в посланията - нищо конкретно, за да не разочарова никого. Само едно централно послание - ще ги махна тези! След пет години, в които старото не е достатъчно отслабнало, за да си тръгне, а новото не е достатъчно заякнало, за да остане - напълно логично е повечето хора да подкрепят този, който обещава да влезе в бара и да обърне масите. Съвсем различен въпрос е дали той има това намерение.

"Демократичните сили" обещаваха същото. В началото успяваха, но не бяха достатъчно силни и ги свалиха. После направиха онова правителство с ужасната дума "сглобка", което не пожелаха или не успяха да обяснят. Накрая предизвикаха масови протести, които събориха правителството на Росен Желязков, и изчезнаха в кампанията. Техният "багаж" ги прави едни от многото клиенти на бара, в който Радев обеща да влезе с ритник и да обърне масите.

ДВ: Не се ли умори малко? Дори заедно сме воювали за свободната журналистическа среда, но както виждаме и до днес - с твърде променлив успех.

Няма да се правя на 20-годишен и да те лъжа - уморявам се, разбира се. Но отдавна разбрах, че няма нужда да се вълнувам от свободата или несвободата в мейнстрийм-медиите. Те просто умират. Информационният свят се преобръща през няколко месеца и точно това ме държи във форма - гледам да съм в час и да стигам до публиката, независимо дали тя чете, гледа, слуша или само лайква.

ДВ: "Свободна точка" - кажи малко повече за тази нова медия.

Американската държава намали драстично финансирането за "Радио Свободна Европа" и поради тази причина българската служба беше закрита. Ние с колегите имахме два варианта - или да оревем орталъка, че ни закриват, или да запретнем ръкави и да опитаме сами. Тръгнахме по втория път и така създадохме "Свободна точка". Това сме същите журналисти със същите ценности и се стараем да спазваме същите високи стандарти - за неразбралите, това са западните стандарти в журналистиката.

Нашата публика продължава да е с нас в каналите ни във всички социални мрежи. За тях се промени само едно - вече не пише "Свободна Европа", а пише "Свободна точка". А за нас се промени много - вече сме сами, разчитаме на дарители и само от нас зависи дали ще успеем да изработим устойчив бизнес модел. Целта е същата - да даваме на младите хора верни и разбираеми новини. Нищо повече.

ДВ: От какво ти прилошава в българската реалност? Превърнахме се, ако цитирам една шега на великия сър Тери Пратчет, в нещо като god-eat-god свят (свят, в който всеки е готов да изяде всеки и всичко - б.р.). Или?

Опитваш се да ме вкараш в твоите капани с цитати от известни имена, затова не чувам втората част на въпроса. От какво ми прилошава ли - от вечното "да мине номерът". Накъдето и да се обърна, сума народ прави всичко, само за да мине номерът. Имало някакъв проект - добре, ще го отчетем. Имало някакви пари - добре, ще ги похарчим. Има някакъв проблем - добре, ама аз не отговарям баш за това. Ей от това ми прилошава. Толкова много хора вършат толкова много неща, само за да мине номерът. А може просто да се опитваш да го свършиш добре, така че дори да има смисъл.

ДВ: Защо в известен смисъл страниш от показността? Стани политически инфлуенсър, моля, спешно.

Аз съм инфлуенсър, колкото и нахално да звучи това. Шегувам се, разбира се. Но и не се шегувам - днес хората научават новините от журналисти, инфлуенсъри и политици. И трите групи са в социалните мрежи. Публиката често не прави разлика между нас - те са чули нещо и така са го научили. Така че и журналистите използваме формите на инфлуенсърите, за да стигнем до публиката. Преди 15 години пишех политически анализ от 15 хиляди знака. Днес трябва да го кажа пред камера за по-малко от 3 минути, защото така искат алгоритмите. Така че - много моля, аз съм инфлуенсър, искам или не искам. Просто се придържам към журналистическия закон - само информация и анализ, никакво лично мнение. Това е единствената разлика между мен и другите инфлуенсъри.

ДВ: Как и възможно ли е да се пребори популизмът? И от кого, всъщност?

Аз съм си повярвал, че като давам на хората верни и разбираеми новини, правя лошо на популистите. Информираните хора се лъжат по-трудно.

ДВ: За финал: коя е най-добрата бирена кръчма в Прага, след като прекара години там? Не онази на Хашек, предполагам.

Видиш ли нещо, което звучи като "Музей на бирата", "Кръчмата на Швейк", "Истинската Прага" и подобни - бягай далеч. Най-добрата бирена кръчма в Прага е всяка квартална кръчма, която не присъства в туристическия справочник. Бирената култура в Чехия е масова - те пият само няколко вида бира. Това няма нищо общо с крафт-модата от последните години. Конкретният съвет звучи така - когато си в Прага, тръгни по която и да е улица и влез в първото "рестаураце", на което отвън пише "Пилзнер", "Гамбринус" или "Старопрамен". Няма начин да сбъркаш.