Партийните листи за националния и за европейския парламент не предлагат големи изненади и това е сякаш закономерно. За двата вота на 9 юни няма нова посока, нито е възникнала голяма политическа алтернатива, за да има отчетлив брой нови лица. А и политическият цикъл у нас в последните три години е твърде ускорен и кадровата въртележка не може да му насмогне - дори новите политици бързо остаряват.

Досегашните партии все така доминират

Според изследване на "Галъп Интернешънъл", направено за БНТ в навечерието на старта на кампанията, близо 25% от избирателите биха избрали нова политическа формация. А в изборите напоследък около 1/6 решават за кого да гласуват в последния момент. Но тези предварителни очаквания и финални решения не се фокусират върху една формация, а се разпиляват между няколко. Особено когато не се е появила вълна на протестен вот, надигаща и по-висока избирателна активност. Социологическите агенции към момента прогнозират активност от около 40 на сто за българския парламент и с няколко пункта по-ниска за европейския, защото българите, живеещи в страни извън ЕС, с малки изключения не могат да гласуват за европарламент. Затова и новите формации като "Солидарна България", "Левицата", "Синя София" и "Център" едва ли имат шанс да преодолеят доминацията на досегашните парламентарни партии, най-много някои от тях да прескочат 4-процентовата изборна бариера. За евровота пък тя е по-висока - 5.88% от гласувалите за едно евродепутатско място, при квотата за България от 17 души в ЕП. 

Нахалството "един водач на няколко листи"

И старите, и новите формации буквално обединяват изборите 2 в 1, като съчетават водачеството на листи на свои знакови лица и за националния, и за Европейския парламент. Това е още по-неуважително за избирателите освен традиционното и за този вот водачество на листи в по два избирателни района за национален парламент. Защото след месец отиваме в един ден на два съвсем различни избора и избирателят може да избере да участва само в единия вот, а да се окаже, че този, когото е избрал, е решил да отиде в другия парламент. И по този начин да се стигне до подмяна на неговия глас.

Още повече, че вотът за ЕП наподобява мажоритарен поради малкия брой депутати. Това особено важи за формации, които ще вкарат само един евродепутат или кандидатът им е със силно изразен мажоритарен профил, обиращ гласове от различни формации. Например Ваня Григорова от "Солидарна България" - ако тя избере да стане депутат от Пловдив, вместо евродепутат, би предала един избирател на БСП, на "Възраждане" или негласувал досега, който е искал тъкмо нея да прати в Брюксел/Страсбург, иначе за националния парламент си е гласувал за БСП, "Възраждане", или изобщо не е гласувал. 

Още по-неприятни са партийните сметки тип "да не съм капо". Като например при един съвсем вероятен сценарий, в който Даниел Лорер от ПП бъде изместен от третото място в евролистата от Радан Кънев и Христо Петров, по-известен като Ицо Хазарта, които са след него, но са доказали мощ с преференциални гласове, и не стане евродепутат - тогава може да се задоволи с българско депутатство, гарантирано му като водач на листата на ПП-ДБ във Варна. 

При ДПС нахалството е още по-голямо - съпредседателят Джевдет Чакъров ще води три листи - за евровота и националните в Разград и Силистра. А другият съпредседател - Делян Пеевски, ще доказва, че за пръв път етнически българин може да поведе депесарите в бастиона им Кърджали. За пореден път той оглавява и листата в Благоевград. 

ГЕРБ: Рециклиране и реванш 

ГЕРБ пък освежава листите си чрез рециклиране – изпадналата от няколкото последни парламента и бивш председател на Народното събрание Цвета Караянчева ще води освен в Кърджали, и в Пловдив-област. Втора след лидера Бойко Борисов в 25 МИР София е бившата столична кметица Йорданка Фандъкова. И заедно с бившия председател на общинския съвет и настоящ общинар Георги Георгиев, който е водач в най-големия избирателен район - 23 МИР в София, явно ще се бори за реабилитацията  на управлението на ГЕРБ в столицата и за електорално настъпление срещу сегашното управление, оказало се де факто в малцинство в общинския съвет, на ПП-ДБ-"Спаси София". 

В листите на "Възраждане", БСП и ИТН няма никакви изненади и замените в избираемите позиции са плод предимно на отлюспвания. 

Избирателите вече са свикнали, че водачеството в по две и три листи (плюс европарламент) е само една имиджова игра, която трябва да подтикне желанието им да гласуват, а решението кой, къде и откъде да влезе си е решение на партийните ръководства. Игра, граничеща с шарлатания е и това дали някой водач после ще откаже да стане депутат - като Слави Трифонов, който отново води две листи на ИТН, както и миналата година - този път в 25 МИР в София и в Плевен, но пак няма гаранция срещу избора на холограма. 

Този път обаче тези игри може чувствително да увеличат досадата от изборите, защото освен че те вече твърде зачестиха, алтернативите, които да запалват избирателна активност, са изчерпани.

Скуката може да даде и шанс

Това вече не е непременно негатив. Гражданите имат шанса по-безстрастно и по-рационално да претеглят кое е по-добро и кое по-малко добро, без да се хвърлят в химери за нови спасители и да търсят чисто нов политически супер продукт. И колкото и скучна и безстрастна да се окаже предизборната кампания - със стари послания и стари лица, тя може да положи основите на едни по-устойчиви политически нагласи, а оттам да доведе и до политическа стабилност в страната.

Когато избирателите възприемат като своя политическа идентичност и целеполагане разказите на своите партии за случилото се и възможното тепърва да се случва, без да късат ризи и бясно да търсят ново политическо представителство, политическата криза, ако не бъде преодоляна още това лято, поне ще се е отместила сериозно напред. Защото за избирателите вече ще са много по-ясни отговорите на въпроса може ли изобщо и как би могло да се конструира следващото управление, без да е необходимо техните политически представители прекомерно да ги лъжат или впоследствие да им се извиняват. 

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.