Преди няколко години двама българи решават да стартират свой новаторски проект. Въпреки че законодателството в страната все още не го позволява, те започват работа по създаването на енергийна общност. Подобни общности съществуват и на други места в Европейския съюз. Така се ражда първата енергийна общност в България - "Изгрей".

В Европа има няколко хиляди такива проекта, най-вече в северните части на континента. С помощта на енергийните общности гражданите могат не само да инвестират във възобновяема енергия, но и да направят енергийния преход демократичен, като активно участват в управлението на общността.

В началото интересът на Михаил и Цветан Георгиеви, които решават да реализират проекта в пловдивското село Белозем, не е провокиран само от желанието да използват възобновяема енергия. Става дума и за базисните нужни на домакинствата в селото. България е една от държавите в ЕС с най-високи нива на енергийна бедност - една четвърт от населението на страната не може да отоплява адекватно домовете си.

В Белозем, както и в голяма част от селата в България, често има прекъсвания на електрозахранването - понякога и за по няколко часа. Това води и до спиране на работата на водните помпи, които снабдяват много домакинства с вода.

Трудният път на новаторите

"Искахме да намерим сами решение на проблемите си - като общност", разказва Михаил Георгиев пред ДВ. Двамата с брат му Цветан започват да търсят начини за постигне на целта си. Самият Михаил развива интерес към опазването на околната среда още докато е студент във Великобритания. Двамата братя имат опит в предприемачеството. Оказва се обаче, че той не им е от голяма полза, защото към онзи момент законодателството в България не позволява създаването на енергийни общности. Те са вписани в закона чак през октомври 2023 г.

Михаил и Цветан се обръщат за съвет и към други организации в Европа, които вече са създали своите енергийни общности. Експерти от неправителствения сектор в България и в Брюксел също им оказват подкрепа и ги мотивират да продължат начинанието си, въпреки че съответното законодателство все още не е прието в страната.

От особена важност за проекта е Европейската федерация за граждански енергийни кооперативи - REScoop.eu, която е работила със стотици други такива стартъп проекти. "Много инициативи на други места са преминавали първо през този процес, за да натрупат експертността, която е нужна, за да подкрепят онези, които ще ги последват по този път", обяснява Ставрула Папа от REScoop.eu.

В основата на по-мащабна промяна

За да станат производител на енергия, на братята се налага да регистрират своя компания. Това им позволява да продават електричеството, оставащо от продукцията на соларните панели на покрива на къщата им в Белозем.

Въпреки че в България има изключително добри условия за соларна и вятърна енергия, само 19% от енергията в страната се произвежда от възобновяеми източници. През 2022 г. България има свой малък соларен бум, но голямата част от зелената енергия продължава да идва от производство във ВЕЦ.

Кристиян Димитров от "Грийнпийс" казва, че обществото в България не е подготвено за гражданското участие в производството на енергия. "Хората тук са свикнали да получават електричеството си в права посока - от големите производители. Те плащат в една посока, а към тях идва електричество", обяснява експертът.

Европейската комисия също смята, че проектът на Михаил и Цветан Георгиеви може да постави началото на нещо много по-голямо за България. "Изгрей" е една от енергийните общности, които са в основата на промяната", пише европейската институция на сайта си. Двамата братя започват с малък кооператив - девет соларни панела и четирима участници в общността. Системата захранва двуетажната къща, където са инсталирани панелите, а остатъкът се връща в мрежата.

В интерес на местната общност

Още от самото начало "Изгрей" иска да следва принципите на всички останали такива колективи в Европа, някои от които имат хиляди членове. Това означава, че членството в общността е свободно за всеки в района, който би инвестирал в проекта, а контролът над него се осъществява демократично. Най-важното за енергийния кооператив е да работи в интерес на общността, а не само на инвеститорите.

Белозем се превръща в дом на първата енергийна общност в страната. Вълнение предизвиква възможността приходите от продажбата на електроенергия към мрежата да бъдат инвестирани в подобряване на средата в селото - например в ремонт на пътища.

Дълъг, но обнадеждаващ път напред

Промените в Закона за енергията от възобновяеми източници, приети през октомври 2023 година, позволяват създаването на енергийни общности в България. Реформата ускори и процеса по получаване на разрешение за производство на зелена енергия.

Въпреки това според експерти в закона все още има пропуски. "Все още няма описани конкретни процедури", обяснява Венцеслава Кожухарова от сдружение "За Земята". Според експертката проблемът е, че в закона няма обяснение за това как да се създаде енергийна общност, а само, че такава може да съществува. "Техническите детайли и специфика липсват", потвърждава и Кристиян Димитров от "Грийнпийс".

"Изгрей" и "Грийнпийс" работят съвместно за подобрения в закона. От "Изгрей" също така изготвят ръководство за енергийни общности в България и се застъпват за развитие на сектора.

"Онова, което работи в Белгия, не е непременно възможно и в България", казва Михаил Георгиев, който продължава да поддържа връзка с други енергийни общности в Европа. "Въпреки това новият закон е лъч надежда. Сега българите вече знаят, че има такова нещо като енергийна общност."

***

Тази статия е част от поредица за енергийните общности в Европейския съюз, която се осъществява с подкрепата на Journalismfund Europe.

***

Вижте и това видео: