1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ИсторияКосово

Изнасилените мъже в Косово: разказ от първо лице

Виоса Церкини
18 март 2024

По време на войната в Косово през 1998/1999 са извършени масови изнасилвания. Повечето жертви са жени. Но има и немалко изнасилени мъже, които обаче не говорят за страданията си. ДВ се срещна с един от тях.

Сръбски войници и къщи в Косово по време на войната в Косово през 1999
Сръбски войници в Косово през 1999Снимка: Louisa_Gouliamaki/dpa/picture-alliance

През 1998 година Шабан е бил на 19 години. Косовският албанец, чието име е променено от редакцията, е задържан заедно с още около 200 други мъже по време на сръбското настъпление в Централно Косово през септември 1998 година. После мъжете са отведени в полицейския участък. Тогава Шабан изобщо не е предполагал, че това, което предстои да се случи, ще промени целия му живот.

Разпитвали ги поотделно, отнасяли се с тях грубо и унизително, ритали ги, разказва той. От всички задържани си избрали Шабан: "Полицаите ме отведоха в една тоалетна и ми причиниха най-лошото", казва той с треперещ глас.

Най-лошото - така Шабан нарича изнасилването. Не желае да разказва подробности. Но и днес - десетилетия по-късно - сълзите му тръгват, щом заговори за онзи ужасен спомен.

Изнасилването обаче било само началото: Шабан е вкаран в затвора за тероризъм. "Обвинението в терористична дейност беше неоснователно и напълно изфабрикувано", казва той за ДВ.

Малко мъже търсят професионална помощ

Ескалацията във войната между сърбите и косовските албанци, особено след кланетата в Речак и Преказ, където сръбските сили за сигурност убиха около 100 косовари, в крайна сметка доведе до намесата на НАТО. През юни 1999 година сърбите бяха принудени да се предадат под ударите на НАТО. Така се провали опитът да бъде отменена автономията на косовските албанци, гарантирана им навремето още от Тито - основателя на югославската държава.

Шабан в никакъв случай не иска близките му да разбират за изнасилванетоСнимка: Vjosa Çerkini/DW

Но за Шабан това не слага край на страданията му: от затвора в Косово той е преместен в Ниш, Южна Сърбия, където остава още три години - до 2001.

Изнасилванията по време на война са признати за военно престъпление, а жертвите обикновено са жени. За изнасилени мъже почти не се говори, макар че има и такива жертви. За тях изнасилването означава не по-малка стигма, отколкото за жените. "Традиционната представа за мъжа като силна фигура, която се изправя пред трудни предизвикателства, е в пълно противоречие със ситуацията, в която има упражнено сексуално насилие по време на война", казва психоложката Севи Изети, която от години се занимава с темата за изнасилванията на мъже.

"От психологическа гледна точка преживяното сексуално насилие силно ги разтърсва, те се чувстват слаби и засрамени и предпочитат да запазят  страданието си в тайна", казва тя и добавя, че мъжете отказват да потърсят професионална помощ. Досега само малко мъже са се обърнали към Косовския център за рехабилитация на жертви на изтезания през войната.

Семейството обикновено тъне в неведение

В центъра на Прищина има нещо като паметник на изнасилените по времето на войната жени - релеф на женско лице с размери четири на пет метра, състоящ се от хиляди метални плочки, символизиращи жени, изнасилени по време на войната. И площадът е наречен на тях - Площадът на героините. Държавата изплаща на жертвите на изнасилване месечна пенсия в размер на малко над 200 евро. За тази цеб те трябва да се изправят лице в лице със своите преживявания и да ги опишат пред комисия.

Паметникът на жените, станали жертва на изнасилване по време на войнатаСнимка: Bettina Marx/DW

Дълго време за Шабан е било немислимо да се изправи пред такава комисия. Дори семейството му не е знаело нищо за изнасилването. Днес той е женен и има деца. Въпреки това не е намерил сили да им разкаже за случилото се с него преди толкова години. Така е и с много други жертви, които предпочитат да запазят мълчание. В крайна сметка Шабан решава да застане пред комисията и да разкаже своята история. В резултат на което извършеното срещу него насилие по време на войната в Косово е признато.

Последиците за Шабан са сериозни: страхът и безсънието се превърнали в негов постоянен спътник. От излизането си от затвора насам Шабан редовно взема медикаменти: "Не мога да живея нормално без лекарства. Веднъж опитах два дни и цялото ми тяло започна да трепери. Спомените се върнаха", казва той пред ДВ. 

Тайната е по-важна от парите

За изнасилените мъже все още не се говори открито. Дори перспективата за обезщетение рядко насърчава жертвите да се разкрият. И все пак за тях би било голямо облекчение, ако могат да разговарят с някого.

Паметникът се състои от 20 000 малки плочки с образа на жена, които символизират изнасилените по време на войнатаСнимка: Bettina Marx/DW

Лично за Шабан това би било като духовно пречистване. "Тук не става въпрос за пари. За нас лечението и конфиденциалността са много по-важни", казва той. А това е още една причина, поради която по-голямата част от жертвите на изнасилвания и до днес избират мълчанието.

"Ако хората разберат, едва ли ще искам повече да живея", казва Шабан. "Целият ми страх е, че моите роднини или някой друг ще разкрие тайната ми. Тогава те ще започнат да говорят за участта ми. Това е най-големият ми страх".

*****

Вижте и това видео от нашия архив:

Мюсюлманите, които са спасявали евреи

04:43

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ