Цяла Германия очаква с напрежение предстоящите избори за парламент на източната провинция Саксония-Анхалт. Това се дължи преди всичко на очакваните резултати на „Алтернатива за Германия“ (АзГ), чиято местна организация е класифицирана от Службата за защита на конституцията като „доказано екстремистка".

Проучванията показват, че AзГ може да спечели убедително тези избори. На последните избори за Ландтаг през 2021 г. партията взе около 20 процента от гласовете и оттогава е първа опозиционна сила в местния парламент. В момента тази източногерманска провинция се управлява от коалиция между Християндемократическия съюз (ХДС), Социалдемократическата партия (ГСДП) и Свободните демократи (СвДП, а министър-председател е християндемократът Свен Шулце.

В какво състояние е провинцията?

И в тази предизборна кампания „Алтернатива за Германия" твърди, че Саксония-Анхалт е изостанала: както в социално, така и в икономическо отношение. Равнището на безработицата в провинцията е над средното за страната, а средният доход на работещите на пълен работен ден е по-нисък от този за Германия. От общо 2,1 милиона жители на провинцията малко под 800 000 са хората, които имат социално-осигурена трудова заетост. Химическата промишленост традиционно е сред важните работодатели и сред отраслите с най-висока добавена стойност, особено в т.нар. „химически триъгълник“ около градовете Лойна, Мерзебург и Битерфелд-Волфен. Производителите на машини и съоръжения, сред които и поддоставчици на засегнатата от кризата автомобилна индустрия, също играят важна роля.

Търговията, транспортът, хотелиерството и ресторантьорството осигуряват около една пета от работните места, като много от тях са в туризма. Планината Харц, градовете Витенберг и Айслебен, свързвани с реформатора Мартин Лутер, както и Кведлинбург, включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, са важни центрове в това отношение.

Икономиката расте по-бавно от средното за страната

Твърдението, че източногерманските провинции все още не са достигнали нивото на „старите“ западни провинции, изглежда намира отклик сред избирателите и особено по-младите от тях могат да подкрепят „Алтернативата".

Едно друго твърдение обаче вече не е вярно - че пенсиите са по-ниски, отколкото на Запад. Истина е, че делът на пенсионерите в Саксония-Анхалт е малко по-висок от средния за страната. Освен това много пенсионери в Източна Германия получават само държавна пенсия, докато много от тези в старите провинции разполагат и с фирмени пенсии или доходи от частни пенсионни фондове.

Именно поради по-високия дял на пенсионерите икономическите показатели на глава от населението в Саксония-Анхалт са сред най-ниските в Германия - те достигат едва три четвърти от средната стойност за страната. Освен това през последните години икономиката в Саксония-Анхалт като цяло растеше по-бавно, отколкото в цяла Германия.

"Виновни са чужденците"

Реториката на „Алтернатива за Германия" срещу чужденците изглежда намира благоприятна почва и в Саксония-Анхалт – въпреки че там живеят значително по-малко хора с чужди корени, отколкото в много други германски провинции.

Въпреки че Саксония-Анхалт е една от икономически по-слабите провинции, през последните години населението ѝ се е увеличило, както показва статистиката за миграционните потоци – през 2025 г. с над 7 200 души. От 2016 г. насам в Саксония-Анхалт се заселват повече хора, отколкото напускат региона. И сред германските граждани миграционният баланс е положителен от шест години насам.

Делът на чужденците в Саксония-Анхалт в края на 2025 г. е бил около девет процента, което е само половината от този в Северен Рейн-Вестфалия – най-гъстонаселената федерална провинция. Твърдението, че „чужденците са в тежест на данъкоплатците“, също не е вярно. Делът на чужденците, които биха могли да получават базисен доход, спрямо общия брой на лицата с право на такива социални плащания в Саксония-Анхалт, е много по-малък, отколкото в останалата част на страната.

Радикални позиции

Макар че политическата и икономическата реалност често се различават от катастрофалната картина, която екстремистките партии, и особено AзГ, рисуват с пропагандни цели, едно изглежда сигурно: тенденцията към радикалните партии се затвърждава.

При това именно двете традиционни партии – ХДС и ГСДП – губят все повече позиции. Християндемократите вече се възприемат само в ограничена степен като „народна" партия, а социалдемократите са застрашени да не успеят да прехвърлят 5-процентната бариера за влизане в парламента.