След изборите Израел изглежда по-разединен от когато и да било. Кой Израел ще надвие: отвореният и либералният или онзи, който не признава друга идентичност освен еврейската? Сблъсъкът помежду им е неизбежен.
Снимка: Menahem Kahana/AFP
Реклама
В бъдеще не е изключено в Израел да се стигне до сблъсък на два лагера; в една и съща държава да има две общества: едно либерално и едно националистическо. Едно - отворено и толерантно, и друго, което не иска да приеме никоя друга идентичност освен еврейската.
Тази тенденция си пролича още по време на предизборната борба, а неокончателните резултати от изборите само потвърждават задълбочаващото се отчуждение между двата блока в еврейското общество.
Задълбочаване на разцеплението
"Социологическите проучвания показват, че поне десет процента от израелците са гласували за партия, която иска да покаже среден пръст на 20 процента от нашите съграждани, израелските араби" - с тези думи Гил Трой, коментатор на вестник "Джерузалем Пост", описва това, пред което е изправена страната: по-нататъшно задълбочаване на разцеплението в тази и без това разделена страна.
Защото определяната от политическите наблюдатели като дясноекстремистка и религиозно-ционистка партия на Бецалел Смотрич и Итамар Бен-Гвир най-вероятно ще продължи твърдия си курс, с който после ще трябва да се съобразява и бъдещият премиер Бенямин Нетаняху.
Външнополитическо напрежение
Вътрешнополитическото разделение се задълбочава в момент, в който Израел и във външнополитически план се намира в напрегната и обезпокоителна ситуация. Отношенията поне с част от съседните страни изглежда остават сложни. Подписаните преди две години споразумения с някои държави – ОАЕ, Бахрейн, Судан и Мароко – донесоха известно политическо успокоение и могат да допринесат за постепенната нормализация на външнополитическите отношения.
Иран обаче продължава да говори за унищожаването на Израел, инвестирайки огромни военни средства в тази своя закана. Възприеманата често като „маша“ на Иран ливанската групировка Хизбула също представлява сериозна заплаха с разположените от нея огромен брой ракети по северната граница на Израел.
Изместване на политическата линия?
Освен това непредвидими остават ислямистката организация Хамас и в още по-голяма степен - "Палестинският ислямски джихад" (ПИД) в ивицата Газа. Бъдещият диалог между едно насочващо се силно надясно израелско правителство и палестинците, независимо дали радикални или умерени, би бил много по-сложен. Твърдото ядро на радикалните заселници само ще засили настояванията си за разширяване на израелските селища.
Керстен Книп
Може да се предположи, че Смотрич и Бен-Гвир ще се възползват от тези призиви. А могат да бъдат възкресени и настояванията за анексия на окупираните палестински земи. Политологът Нир Зилбер допуска, че двамата могат да изместят политическата линия към нов радикализъм. И да гледат на Израел не само като на еврейска, а и като на религиозна държава. Всичко това ще постави еврейското общество пред опасно изпитание.
Цената ще платят умерените сили
Бенямин Нетаняху, срещу когото в момента се водят множество съдебни дела, засега като че ли не се впечатлява особено от тази тенденция. Но ако отново стане премиер, постът ще го предпази от съдебно преследване. В името на тази цел съюзът с ултрадесните изобщо не изглежда невъзможен. А цената ще бъде платена от умерените сили – от израелска и от палестинска страна, както и от еврейското общество като цяло, чието разделение се задълбочава все повече.
******
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. Конфликтът с палестинците обаче и до днес е извор на напрежение и военни сблъсъци.
Снимка: Imago/Seeliger
Епохално събитие
На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Международно признание за новата държава
Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.
Снимка: Getty Images/AFP
Шест милиона жертви
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/akg-images
"Накба" - Катастрофата на палестинците
За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Проекти за бъдещето
Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.
Снимка: Photo House Pri-Or, Tel Aviv
Детство в кибуц
В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.
Снимка: G. Pickow/Three Lions/Hulton Archive/Getty Images
Шестдневната война от 1967 година
Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.
Снимка: Keystone/ZUMA/IMAGO
Оспорваната заселническа политика на Израел
Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.
Снимка: picture-alliance/newscom/D. Hill
Ярост и камъни
През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.
Снимка: picture-alliance/AFP/E. Baitel
Договорите от Осло
С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Празният стол на Ицхак Рабин
Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Delay
Реч на немски език пред Кнесета
Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.
Снимка: picture-alliance/dpa
Израелската стена
Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.
Снимка: picture-alliance/dpa/dpaweb/S. Nackstrand
Поклон пред жертвите
Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.
