Израел и Иран: как съюзниците станаха непримирими врагове
Родион Ебигхаузен
2 октомври 2024
До Ислямската революция през 1979 година Израел и Иран бяха близки съюзници. След това обаче те постепенно се превърнаха в непримирими врагове. Как и защо се случи това.
Реклама
Иран и Израел враждуват от десетилетия. Режимът на моллите отрича правото на Израел да съществува като държава, а Израел разглежда Иран като свой архивраг. Но това не винаги е било така.
Съюзници срещу арабските държави
До Ислямската революция през 1979 година Израел и Иран бяха близки съюзници. Иран дори бе една от първите държави, които признаха Израел през 1948 година. А Израел гледаше на Иран като на съюзник срещу арабските държави.
Израел обучаваше ирански експерти в сферата на селското стопанство и предоставяше ноу-хау и помощ за създаването и обучението на персийските въоръжени сили. Тогавашният владетел на Иран шах Мохамед Реза Пахлави плащаше с петрол, от който Израел имаше спешна нужда, за да гарантира икономическия си възход.
В Иран се намираше втората по големина еврейска общност извън Израел. След 1979 година множество евреи напуснаха страната, но повече от 20 000 евреи и днес живеят в Ислямската република. След революцията религиозното крило на аятолах Рухолах Хомейни, взело превес сред революционерите, анулира всички договори на Техеран с Израел. Самият Хомейни тогава остро критикуваше Израел за окупирането на палестинските територии.
Иран използва враждата с Израел, за да печели влияние
Техеран постепенно изостри реториката си срещу Израел, за да спечели благоразположението на арабските държави и симпатиите на населението им. По този начин режимът в Иран искаше да увеличи собственото си влияние. Когато Израел се намеси в гражданската война в Ливан през 1982 г. и нахлу в южната част на страната, Хомейни изпрати ирански революционни гвардейци в Бейрут, за да подкрепят шиитските милиции там. И до днес възникналата по това време милиция Хизбула се смята за „дългата ръка“ на Техеран в Ливан.
Сегашният религиозен водач Али Хаменей продължава тази линия. Той, както и цялото ръководство на Ислямската република, поставят под съмнение историческите факти за систематичното избиване на евреите по време на нацисткия режим в Германия и се опитват да релативират и отричат Холокоста.
Реклама
И Израел не работи за намаляване на напрежението
Иран се опитва да укрепва позициите си не само срещу Израел, но и срещу Саудитска Арабия, като подкрепя Хизбула в Ливан, Хамас в Газа, сирийския президент Асад, хутите в Йемен и т.нар. Ислямски съпротивителни движения в Ирак. Един от архитектите на тези необявени войни беше генералът от Революционната гвардия Касем Солеймани, който беше убит при атака с американски дрон в началото на 2020 година.
Израел също не предприе особени действия за намаляване на напрежението. Премиерът Бенямин Нетаняху на няколко пъти е сравнявал Ислямската република с нацистка Германия. Ядрената сделка от 2015 година, която беше договорена от постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН, Германия и Иран, той определи като „грешка с исторически мащаб“.
Нетаняху нееднократно казваше, че ще предотврати създаването на ядрена бомба от страна на Иран "с всички възможни средства". Израел неведнъж е извършвал саботажни действия срещу иранската ядрена програма. През 2020 г. беше убит нейният ръководител Мохсен Фахризаде. Изданията „Гардиън“ и „Ню Йорк Таймс“ съобщиха тогава, че всички доказателства говорят за целенасочено убийство от страна на израелските тайни служби. Израел нито пое отговорност, нито отрече да стои зад нападението.
Много иранци и евреи искат край на напрежението
Сред населенията в двете държави обаче се чуват и различни гласове. „Иран трябва да преразгледа отношенията си с Израел, защото те вече не отговарят на съвременните потребности“, заяви Файсех Хашеми Рафсанджани в интервю в края на 2021 година. Файсех е дъщеря на бившия ирански президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани и бивша депутатка. Изтъкнатият политолог Садег Зибакалам също неведнъж е критикувал политиката на Иран спрямо Израел. "Тази позиция изолира страната на международната сцена", подчерта професорът от Техеранския университет в интервю за ДВ през 2022 година.
И в Израел винаги е имало хора, които са се солидаризирали с народа на Иран. Например инициативата в социалните мрежи "Израел обича Иран“, която датира още от 2012 година. През 2023 г. подобна кампания бе започната в подкрепа на иранците, които излязоха на улицата след убийството на Махса Джина Амини.
На политическо ниво обаче фронтовете изглеждат по-втвърдени от всякога - особено след терористичната атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 година и започналата след това „война за възмездие“, както я нарича Нетаняху.
***
1953: Когато ЦРУ организира преврат и свали премиера на Иран
На 19 август 1953 година ЦРУ организира свалянето на първия демократично избран премиер на Иран Мохамед Мосадек. Но всичко започва, когато той национализира контролираната от Великобритания петролна индустрия.
Снимка: irdc.ir
Ревностен защитник на иранските интереси
Мохамед Мосадек е първият демократично избран министър-председател на Иран, който е начело на държавата от 1951-a до свалянето му през 1953-a - с кратко прекъсване. Образован, красноречив и харизматичен, той има много почитатели и на Запад. За страните от Третия свят той се превръща в своеобразна икона на антиимпериализма, защото се осмелява да национализира петролната индустрия в Иран.
Снимка: Tarikhirani.ir
Британците дълги години имат монопол върху иранския петрол
От 1909 г. британците имат практически монопол върху иранския петрол. Англо-иранската петролна компания (AIOC) - днешната "Бритиш Петролиум" (BP) - е сключвала договори по подобие на колониалните владетели, според които империята прибира милиони печалба всяка година. За сметка на това Иран получава само малки възнаграждения.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
Неуморен труд и експлоатация
Британците безсрамно експлоатират иранските петролни работници. В Абадан, където се намира най-голямата иранска рафинерия, работниците живеят в катастрофални условия и робуват на Англо-иранската петролна компания, която отказва да подобри условията им на живот. Иранските политици настояват за предоговаряне на споразуменията още след края на Втората световна война, но британците не се съгласяват.
Снимка: Hulton Archive/Getty Images
"Национализация или смърт!"
През 1951 г. ситуацията се изостря. Току-що избраният за министър-председател Мохамед Мосадек нарежда да се национализира иранската петролна индустрия. Британците реагират остро, изтеглят всички британски експерти и налагат петролно ембарго на Иран. Така наречената "Абаданска криза" довежда Иран до ръба на банкрута през следващите две години.
Снимка: Tarikhirani.ir
САЩ са изправени пред дилема
Британците се обръщат за помощ към САЩ. Но президентът на САЩ Труман категорично отхвърля всякаква намеса. Самият американски президент е раздвоен: От една страна, той не иска да отблъсква британците, които са негови съюзници. От друга страна, той симпатизира на Мосадек и вярва, че само един свободен и икономически силен Иран може да се противопостави на комунистическото влияние на СССР.
Снимка: Parstimes
Стабилността се разклаща
Продължаващата икономическа криза в Иран обаче оказва влияние: по-радикалните течения започват да трупат все по-голяма подкрепа - като например комунистическата партия "Тудех". В няколко масови демонстрации те настояват за изгонване на американците и британците и за обръщане на страната към Москва. Въпреки това в САЩ все още се смята, че Мосадек контролира ситуацията.
Снимка: picture-alliance/dpa
Два избора променят всичко
Но в края на 1951 г. Уинстън Чърчил се връща на власт в Лондон. Година по-късно Труман е наследен във Вашингтон от Дуайт Айзенхауер. Чърчил умело внушава за опасност от комунистически преврат в Иран. Айзенхауер, който вече има добър опит с разузнавателни операции по време на Втората световна война, одобрява акция на ЦРУ за сваляне на Мосадек.
През юли 1953 г. агентът на ЦРУ Кермит Рузвелт заминава за Иран. Той убеждава шаха (на снимката вдясно) да уволни Мосадек и да назначи за нов министър-председател генерал Фазлола Захеди, който е подставено лице на Запада. Куриер трябвало да донесе на Мосадек подписаните документи за отстраняване, а самият Мосадек трябвало да бъде поставен под домашен арест веднага след получаването им.
Снимка: psri.ir
Организиран хаос настъпва по улиците на Техеран
В същото време ЦРУ провокира настъпването на хаос в Техеран. Службите подкупват политици, духовници, журналисти, работници и настройват привърженици и противници на Мосадек едни срещу други. За агентите не е важно кой ще надделее, а шахът да бъде представен като спасител на народа, който трябва да използва лоялната си армия, за да възстанови мира и реда.
Снимка: irandokht.com
Шахът бяга в Рим
Но първият опит за преврат на 15 август 1953 г. се проваля. Мосадек разбира за плановете. Той арестува някои от иранските ръководители на преврата и обявява награда за главата на генерал Захеди, който след това се укрива. Когато шахът научава, че настроенията се променят не в негова полза, той бяга от страната: първо в Багдад, а след това в Рим.
Снимка: tourjan
Измамното спокойствие на Мосадек
На 18 август 1953 г. Мосадек изглежда като сигурен победител. Той предполага, че зад заговора стоят шахът и британците. И не подозира, че САЩ също са замесени. На следващия ден Мосадек призовава поддръжниците си да си останат вкъщи, за да предотвратят по-нататъшна ескалация на насилието по улиците на Техеран. Мосадек не очаква втори опит за преврат.
Снимка: snn.ir
Настроенията се променят и напрежението отново нараства
Агентът на ЦРУ Рузвелт отново мобилизира масите. На 19 август те излизат по улиците в подкрепа на шаха - този път поддръжниците на Мосадек не оказват съпротива. Полицейски и военни части щурмуват Министерството на външните работи и полицейските управления.
Снимка: irandokht.com
Решителна битка пред къщата на Мосадек
Подкрепена от танкове, тълпата се насочва към дома на Мосадек. Там избухва улична битка между привърженици и противници на министър-председателя, при която загиват над 200 души. Когато привържениците на шаха нахлуват в къщата, Мосадек бяга, като прескача стената на двора. Пет дни по-късно той се предава и е арестуван от своя противник генерал Захеди.
Снимка: aftabnews.ir
Автократ, подпомогнат от Вашингтон
Шахът се завръща от Рим на 22 август 1953 г. Впоследствие той установява военна диктатура, която е сериозно подкрепяна от САЩ. С американска помощ той изгражда и прочутата тайна полиция САВАК. Национализацията на добива на петрол е отменена и почти половината от приходите от него започват да се вливат в американски компании.
Снимка: picture alliance/Keystone
Един лъч надежда угасва
След ареста на Мосадек той е съден за държавна измяна и е изпратен в затвора за три години. Когато през декември 1956 г. излиза от затвора, Мосадек се оттегля в частната си къща в Ахмад Абад, охранявана от членове на тайната служба САВАК. От този момент нататък на Мосадек вече не му е позволено да напуска родното си село. Той умира на 5 март 1967 г.